Зекария Сичин
Дванадесетата планета (6)

2. Внезапно появилата се цивилизация

Дълго време западният човек вярвал, че неговата цивилизация е дар от Рим и Гърция. Ала самите старогръцки философи многократно подчертават, че черпят от още по-древни извори. По-късно завръщащите се в Европа пътешественици разказвали, че в Египет имало огромни пирамиди и полузаровени в пясъка храмове-градове, пазени от странни каменни зверове, наречени сфинксове.

Когато през 1799 г. пристигнал в Египет, Наполеон водел със себе си учени, за да обяснят тези древни паметници. Един от неговите офицери намерил край Розета каменна плоча, върху която имало надпис от 196 г. пр.Хр. на древноегипетското пиктографско (йероглифно), както и на още два вида писмо.

Разчитането на древноегипетската писменост и език и последвалите археологически проучвания разкрили на западния човек, че много преди появата на гръцката цивилизация в Египет съществувала високоразвита култура. Египетските надписи разказват за царски династии, чието начало датира от около 3100 г. пр.Хр. — цели две хилядолетия преди възникването на цивилизацията в Елада. Достигнала своята зрялост през V-IV в. пр.Хр., Гърция далеч не била първосъздателката.

Тогава в Египет ли трябва да търсим произхода на нашата цивилизация?

Колкото и логично да изглежда това заключение, фактите са срещу него. Старогръцките учени наистина описват посещенията си в Египет, но древните извори на знания, за които разказват, са открити другаде. Предгръцките култури в района на Егейско море — минойската на остров Крит и микенската в континентална Гърция — разкриват свидетелства, че е възприета не египетската, а близкоизточната култура. Сирия и Анатолия, а не Египет, били главните пътища, по които до древните елини стигнала по-древна цивилизация.

Учените установили, че дорийското нашествие в Елада и израилтянското нашествие в Ханаан след Изхода от Египет са приблизително едновременни (към XIII в. пр.Хр.) и смаяно открили все повече сходства между семитската и гръцката цивилизация. Професор Сайръс Х. Гордън („Забравените надписи — свидетелства за минойския език“) създаде нова научна област, като доказа, че древната минойска писменост, наречена „линеар А“, е свързана със семитски език. Той стига до заключението, че „принципите (за разлика от съдържанието) на еврейската и минойската цивилизация са забележително сходни“ и отбелязва, че името на острова, Крит, на минойски се произнасяло „Ке-ре-та“ като еврейската дума „ке-ре-ет“ („укрепен град“) и има аналог в семитската история за царя на Керет.

Дори гръцката азбука, от която произлиза латиницата, произхожда от Близкия изток. Самите старогръцки историци пишат, че им я донесъл финикиец на име Кадъм („древен“) и тя съдържала точно толкова букви в същия ред като еврейската. Това била единствената гръцка азбука по време на Троянската война. През V в. пр.Хр. поетът Симонид Кеоски увеличил броя на буквите до двадесет и шест.

Фактът, че гръцката и латинска писменост, а оттук и самите основи на нашата западна култура, са възприети от Близкия изток, лесно може да се докаже, като се сравнят редът, наименованията, знаците и дори числовите стойности на оригиналната близкоизточна азбука с много по-късната старогръцка писменост и латиницата (обр. 4).

Разбира се, учените знаят за контактите на елините с Близкия изток през I хил. пр.Хр., достигнали кулминация с победата на Александър Македонски над персите през 331 г. пр.Хр. Старогръцките извори съдържат много сведения за тези перси и техните земи (които приблизително обхващат днешен Иран). Като съдят по имената на царете им — Кир, Дарий, Ксеркс — и на боговете им, явно принадлежащи към индоевропейското езиково семейство, учените стигат до заключението, че те са част от арийския („господарски“) народ, който в края на II хил. пр.Хр. се появил в района на Каспийско море и се разпространил на запад към Мала Азия, на изток към Индия и на юг към „земите на мидяни и перси“.

Обр. 4

Еврейско име	Ханаанско-финикийска буква	Ранногръцка буква	По-късна гръцка буква	Гръцко име	Латиница
Алеф				Алфа	A
Бет				Бета	B
Гимел				Гама	C G
Далет				Делта	D
Хей				Епсилон	E
Вав				Фау	F V
Зайн				Зета
Хет				Ета	H
Тет				Тета
Юд				Йота	I
Каф				Капа
Ламед				Ламбда	L
Мем				Мю	M
Нун				Ню	N
Самех				Кси	X
Айн				Омикрон	O
Пе				Пи	P
Цади				Сан
Коф				Копа	Q
Рейш				Ро	R
Шин				Сигма	S
Тав				Тау	T

Ала не всичко е толкова просто. Въпреки предполагаемия чужд произход на тези нашественици Старият завет ги разглежда като неизменна част от библейските събития. Кир например се смята за „богопомазан“ — крайно необикновена връзка между еврейския Бог и един неевреин. Според библейската Книга на Ездра, Кир приел задачата да възстанови Храма в Ерусалим и заявил, че действа по повеля на Яхве, когото нарекъл „Господ, Бог небесний“.

Кир и другите царе от неговата династия се наричали Ахемениди — по титлата, приета от основателя на династията Ахам-Аниш. И тя не била арийска, а чисто семитска титла, която означава „мъдрец“. Учените не са проучили многобройните податки, които сочат сходствата между еврейския бог Яхве и божеството, което Ахеменидите наричали „мъдрия бог“ и което изобразявали да се рее в небето с крилат глобус, както се вижда на царския печат на Дарий (обр. 5).

Вече е известно, че културните, религиозните и историческите корени на тези древни перси произлизат от по-древните империи Вавилон и Асирия, чийто разцвет и упадък е описан в Стария завет. Символите, съставляващи писмеността, която се среща в ахеменидските паметници и печати, отначало се смятали за декоративни знаци. Енгелберт Кампфер, който през 1686 г. посетил древната персийска столица Персеполис, описал знаците като „клиновидни“ отпечатъци. Оттогава тази писменост се нарича клинопис.

Когато започнали опитите за разчитане на ахеменидските надписи, станало ясно, че са написани със същата писменост като надписите, откривани по древни артефакти и плочки в Месопотамия, равнините и платата между реките Тигър и Ефрат. Заинтригуван от пръснатите находки, през 1843 г. Пол Емил Бота се заел да проведе първите сериозни системни разкопки. Той избрал място в Северна Месопотамия близо до съвременния Мосул, днес наричан Хорсабад. Скоро Бота установил, че клинописните надписи назовават мястото Дур Шару Кин. Това били надписи на семитски език, сроден с иврита, и името означава „защитеният със стени град на законния цар“. В нашите учебници този цар се нарича Саргон II.

В центъра на столицата на асирийския цар се издигал великолепен палат със стени, покрити с барелефи, които, ако се поставят един до друг, ще обхванат над километър и половина. Над града и царския дворец господства стъпаловидна пирамида, наречена „зикурат“, която служела като „стълба към небето“ за боговете (обр. 6).

Планът на града и скулптурите разкриват разкошен начин на живот. Дворци, храмове, къщи, конюшни, складове, стени, порти, колони, украси, статуи, произведения на изкуството, кули, укрепления, тераси, градини — всичко това било завършено само за пет години. Според Жорж Контено („Ежедневният живот във Вавилон и Асирия“) „въображението се смайва от потенциалното могъщество на империя, която е постигнала толкова много за толкова кратко време“ преди цели три хиляди години.

Англичаните не отстъпили първенството на французите и се появили на сцената в лицето на сър Остин Хенри Лейърд, който решил да проведе разкопките си на петнадесетина километра по течението на Тигър от Хорсабад. Местните наричали мястото Куюнджик. Оказало се, че това е асирийската столица Ниневия.

Библейските имена и събития започнали да оживяват. Ниневия била царска столица на Асирия при последните й трима велики владетели: Синахериб, Асархадон и Ашурбанипал. „В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда“ — разказва Старият завет (Царства IV, 18:13), и когато Ангел Господен поразил войската му, „… тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия“.

В могилите, под които била затрупана построената от Синахериб и Ашурбанипал Ниневия, открили дворци, храмове и Произведения на изкуството, които засенчили онези на Саргон. Районът, където се смята, че се намират останките от Асархадоновите палати, не могат да се разкопаят, тъй като днес там се издига мюсюлманска джамия, построена върху предполагаемия гроб на пророк Йона, който бил погълнат от кит, защото отказал да отнесе думите на Яхве в Ниневия…

Лейърд прочел в старогръцките извори, че един от Александровите пълководци видял „място с пирамиди и останки от древен град“ — град, който по времето на Александър вече бил под земята! Големият археолог разкопал и него и се оказало, че това е Нимруд, асирийски военен център. Тъкмо там Салманасар II издигнал обелиск в чест на военните си походи и победи. Днес изложен в Британския музей, обелискът изброява сред царете, които били принудени да плащат данък, „Йеху, син на Омри, цар на Израил“.

Месопотамските надписи и библейските текстове отново взаимно се потвърждават!

Смаяни от все по-честото доказателство на библейските разкази с археологически находки, асиролозите, както започнали да се наричат тези учени, се обърнали към десета глава на книга Битие. Там Нимрод — „силен ловец пред Господа“ — се описва като основател на всички месопотамски царства.

„Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховот-ир, Калах и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.“

Наистина имало могили, които местните наричали Калах и които се намирали между Ниневия и Нимрод. Когато през периода 1903–1914 г. разкопали района, археолозите под ръководството на У. Андрей открили развалините на Ашур, религиозен център и първа столица на Асирия. Остава да намерим единствено Ресен от всички асирийски градове, споменати в Библията. Името означава „конска юзда“ — може би това е местонахождението на асирийските царски конюшни.

Приблизително по същото време, по което бил разкопан Ашур, Р. Колдевей довършвал разкопките на Вавилон — огромен град с палати, дворци, висящи градини и неизбежния зикурат. Не след дълго артефактите и надписите разкрили историята на двете съперничещи си месопотамски империи: Вавилония и Асирия, едната разположена на юг, а другата — на север.

Те разцъфтявали и упадали, воювали и съжителствали мирно — високоразвита цивилизация, просъществувала около хиляда и петстотин години от 1900 г. пр.Хр. насетне. Ашур и Ниневия окончателно били разрушени от вавилонците съответно през 614 и 612 г. пр.Хр. Както било предсказано от библейските пророци, самият Вавилон бил сполетян от безславен край, когато през 539 г. пр.Хр. го превзел ахеменидът Кир.

Макар да били съперници през цялата си история, между Асирия и Вавилония трудно може да се направи разлика в културно и материално отношение. Въпреки че асирийците наричали върховното си божество Ашур („всевиждащ“), а вавилонците почитали Мардук („син на чистата могила“), иначе пантеоните им били еднакви.

Много от световните музеи смятат за едни от най-ценните си експонати церемониалните порти, крилатите бикове, барелефите, колесниците, оръдията, съдовете, накитите, статуите и други предмети от всевъзможни материали, изкопани от могилите на Асирия и Вавилония. Но истинските съкровища на тези царства са техните писмени паметници: безброй хиляди клинописни надписи, сред които космологични разкази, епоси, истории на царе, храмови записи, търговски договори, данни за бракове и разводи, астрономически таблици, астрологически прогнози, математически формули, географски списъци, граматически и лексикални учебни текстове и не на последно място текстове, занимаващи се с имената, генеалогиите, епитетите, делата, способностите и задълженията на боговете.

Общият език, който образува културната, историческа и религиозна връзка между Асирия и Вавилония, е акадският. Това е най-древният известен семитски език, сроден, но предшестващ иврита, арамейския, финикийския и ханаанския. Ала асирийците и вавилонците нямали претенции, че са създали езика или неговата писменост — всъщност много от плочките им носят послепис, че са преписани от по-стар оригинал.

Тогава кой е създал клинописа и е развил езика, неговата прецизна граматика и богат речник? Кой е написал „по-старите оригинали“? И защо асирийците и вавилонците наричали езика „акадски“?

Вниманието се връща към книга Битие. „Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад…“ Акад — възможно ли е преди Вавилон и Ниневия да е имало такава царска столица?

Руините на Месопотамия предоставят убедителни доказателства, че някога наистина е съществувало царство, наречено Акад, създадено от много по-древен владетел, който носел титлата „шарукин“ („законен владетел“). В надписите си той твърдял, че по милостта на неговия бог Енлил империята му се простирала от Долното море (Персийския залив) до Горното море (навярно Средиземно море), и се хвалел, че „на акадските пристани той кара да пристават кораби“ от много далечни земи.

Учените се смаяли: били се натъкнали на месопотамска империя от III хил. пр.Хр.! От асирийския Саргон от Дур Шарукин до Сартон Акадски има скок — назад — от около две хилядолетия. И все пак в разкопаните могили открили литература и изкуство, наука и политика, търговия и комуникации — напълно развита цивилизация — много преди появата на Вавилония и Асирия. Нещо повече, било очевидно, че това е предшественикът и първоизточникът на по-късните месопотамски цивилизации — Асирия и Вавилония били само клони, израснали от акадския ствол.

Загадката на една толкова ранна месопотамска цивилизация обаче още повече се задълбочила, когато били намерени надписи за успехите и генеалогията на Саргон Акадски. В тях се твърди, че пълната му титла е „цар на Акад, цар на Киш“ — те обясняват, че преди да се възкачи на престола, бил съветник на „владетелите на Киш“. В такъв случай дали е съществувало — запитали се учените — още по-древно царство, това на Киш, което предшествало Акад? И отново прибягнали до библейските стихове.

„Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята… Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад…“

Много учени предположили, че Саргон Акадски е библейският Нимрод. Ако в цитираните библейски стихове прочетем „Хуш“ като „Киш“, изглежда, Нимруд наистина е предшестван от Киш, както твърди Саргон. Тогава учените започнали да приемат буквално останалите му надписи: „Той разгроми Урук и срути стената му… той победи в битката с жителите на Ур… той завладя цялата земя от Лагаш чак до морето“.

Дали библейският Ерех бил идентичен с Урук в Саргоновите надписи? Това се потвърдило, когато бил разкопан обектът, днес наричан Варка. И Ур, за който говорел Саргон, не бил друг, а тъкмо библейският Ур, месопотамското родно място на Авраам.

Археологическите открития не само потвърдили библейския разказ, но и изглежда, че в Месопотамия имало царства, градове и цивилизации още преди III хил. пр.Хр. Единственият въпрос бил колко назад трябва да се върнем, за да стигнем до първото цивилизовано царство.

Ключът към тази загадка бил друг език.

 

 

Учените скоро разбрали, че имената имат значение не само на иврит в Стария завет, а и в целия древен Близък изток. Всички акадски, вавилонски и асирийски имена на хора и места означавали нещо. Ала имената на владетелите преди Саргон Акадски нямали абсолютно никакъв смисъл: царят, в чийто двор бил съветник Саргон, се казвал Урзабаба, владетелят на Ерех бил Лугалзагеси и така нататък.

В лекцията си пред Кралското азиатско дружество през 1853 г. сър Хенри Роулинсън отбелязал, че такива имена не са нито семитски, нито индоевропейски — всъщност „те, изглежда, не принадлежат към нито една известна група езици или народи“. Но щом имената имали значение, какъв бил този техен тайнствен език?

Учените отново се обърнали към акадските надписи. По принцип акадският клинопис бил сричкова писменост: всеки знак означавал цяла сричка („аб“, „ба“, „бат“ и т.н.). И все пак в нея широко се използвали знаци, които не били фонетични срички, а изразявали понятия като „бог“, „град“, „страна“, „живот“, „благороден“ и прочее. Единственото възможно обяснение на този феномен било, че тези знаци, са останали от по-древна писменост, използваща пиктограми. В такъв случай акадският трябвало да е предшестван от друг език, чиято писменост била сродна на египетските йероглифи.

Скоро се изяснило, че не става въпрос само за по-древна форма на писменост, а за по-древен език. Учените установили, че в акадските надписи и текстове масово се използват заемки — думи, заети в непроменен вид от друг език (също както в повечето европейски езици се използва английската дума „уикенд“). Това особено се отнасяло за научната и техническата терминология, както и за проблемите, свързани с боговете и небесата.

Една от най-големите колекции от акадски текстове била открита в руините на библиотеката, която Ашурбанипал построил в Ниневия. Лейърд и неговите колеги събрали двадесет и пет хиляди плочки, много от които според древните писари били копия на „стари текстове“. Една група от двадесет и три плочки завършвала с думите: „Двадесет и трета плочка: език на Шумер непроменен“. Друг текст носел загадъчно съобщение от самия Ашурбанипал:

„Богът на писарите ме възнагради с дара на своето изкуство.

Бях посветен в тайните на писмото.

Мога да чета дори сложните плочки на шумерски;

разбирам тайнствените думи от каменните надписи

от дните преди потопа.“

Твърдението на царя, че можел да чете сложните плочки на „шумерски“ и да разбира думите, написани в „дните преди потопа“, още повече задълбочило загадката. Но през януари 1869 г. Юлиус Оперт предложил пред Френското дружество по нумизматика и археология да се признае съществуването на предакадски език и народ. Като отбелязал, че първите месопотамски владетели се легитимирали с титлата „цар на Сумер и Акад“, той нарекъл този народ „сумери“, а земята им — Сумер.

Оперт допуснал съвсем малка грешка — името било Шумер, а не Сумер — но иначе бил прав. Шумер не бил тайнствена, далечна страна, а най-древното име на Южна Месопотамия, точно както ясно се посочва в книга Битие: царските градове Вавилон, Акад и Ерех се намирали „в земята Сенаар“ (Сенаар е библейското име на Шумер).

Щом учените приели тези заключения, се отприщил истински потоп. Акадските позовавания на „стари текстове“ придобили смисъл и учените скоро разбрали, че плочките с дълги колони от думи всъщност представляват акадско-шумерски речници, съставени в Асирия и Вавилония за изучаване на първия писмен език, шумерския.

Без тези древни речници все още нямаше да сме в състояние да четем на шумерски. С тяхна помощ пред нас се разкрива огромно литературно и културно съкровище. Станало ясно също, че шумерската писменост, първоначално пиктографска и дялана върху камък във вертикални колони, впоследствие станала хоризонтална и още по-късно била стилизирана с клиновидни знаци, врязвани върху влажни глинени плочки, за да се превърне в онзи клинопис, който възприели акадците, вавилонците, асирийците и другите народи на Древния Изток (обр. 7).

Обр. 7
Шумерски клинопис

Оригинал	Хоризонтал	Архаичен	Общ	Асирийски	Произношение	Значение
					КИ	Земя, страна
					Кур	Планина
					Лу	Домашен, мъж
					САЛ МУНУЗ	Вулва, жена
					САГ	Глава
					А	Вода
					НАГ	Пия
					Ду	Ходя
					Ха	Риба
					Туд	Вол, бик, силен
					Ше	Ечемик

Разчитането на шумерския език и писменост, както и установяването на факта, че шумерите и тяхната култура са източник на акадско-вавилонско-асирийските постижения, стимулирали археологическите проучвания в Южна Месопотамия. Вече всички свидетелства сочели, че началото е там.

Първите систематични разкопки на шумерски обект започнали през 1877 г. и били проведени от френски археолози. И находките били толкова много, че разкопките били продължени от други екипи до 1933 г., без работата да е изцяло завършена.

Наричан от местните „телох“ („могила“), обектът се оказал древен шумерски град, онзи Лагаш, с чието завладяване се хвалел Саргон Акадски. Това била царска столица, чиито владетели носели същата титла, която приел Саргон, само че на шумерски: ЕН.СИ („законен владетел“). Тяхната династия датирала от около 2900 г. пр.Хр. и просъществувала близо шестстотин и петдесет години. През това време в Лагаш без прекъсване царували четиридесет и трима енси: техните имена, генеалогии и продължителност на управление били грижливо описани.

Надписите донесли много информация. Молбите към боговете „да накарат житото да поникне за жътва… да накарат напояваните растения да дадат зърно“ свидетелстват за земеделие и изкуствено напояване. Една чаша с посвещение на богиня от името на „надзирателя на хамбара“ показва, че зърното се складирало, теглело и продавало (обр. 8).

Един енси на име Еанатум оставил надпис върху глинена тухла, от който става ясно, че тези шумерски владетели можели да се възкачват на престола само с одобрението на боговете. Той също описва завладяването на съседен град и ни разкрива съществуването на други градове-държави в Шумер в началото на III хил. пр.Хр.

Наследникът на Еанатум Ентемена пише, че издигнал храм и го украсил със злато и сребро, засадил градини, разширил облицовани с тухли кладенци, хвали се, че построил крепост с наблюдателни кули и корабни пристани.

Един от по-известните владетели на Лагаш е Гудеа. Той наредил да му направят много статуетки, които го представят в молитвена поза. Тя не била престорена: Гудеа наистина се бил посветил на почитането на Нингирсу, неговото главно божество, и на построяването и възстановяването на храмове.

Многобройните му надписи разкриват, че в търсене на скъпи строителни материали той получавал злато от Африка и Анатолия, сребро от планината Таурус, кедрово дърво от Ливан, други редки дървета от Арарат, мед от Загрос, диорит от Египет, халцедон от Етиопия и други материали от земи, които учените все още не са локализирали.

Мойсей построил на Господ Бог „дом“ в пустинята по извънредно подробните инструкции, дадени му от Господ. Цар Соломон издигнал първия Храм в Ерусалим след като Господ му „дал мъдрост“. Пророк Йезекиил получил изключително детайлни планове за Втория храм във „видения Божии“ от „мъж, който изглеждаше като, светла мед, а в ръка му ленена връв и тръст за мерене“. Много по-рано Ур-Наму, владетел на Ур, бил изобразен пред своя бог, който му нарежда да му построи храм и му дава съответните инструкции, наред с тръстика за мерене и навито въже (обр. 9).

Същото твърди и Гудеа хиляда и двеста години преди Мойсей. Инструкциите, които изрежда в един много дълъг надпис, му били дадени във видение. „Мъж, който сияеше като небето“, до когото стояла „божествена птица“, „ми заповяда да му издигна храм“. Този „мъж“, който „според короната на главата му очевидно беше бог“ по-късно бил идентифициран като бог Нингирсу. С него имало богиня, която „държеше плочката на любимата си небесна звезда“. В другата си ръка „държеше свещено стило“, с което посочила на Гудеа „благоприятната планета“. Трети мъж, също бог, държал в ръката си плоча от скъпоценен камък — „тя съдържаше план на храм“. Една от статуите изобразява Гудеа седнал с тази плоча на коленете и на нея ясно се вижда божествената схема (обр. 10).

Колкото и да бил мъдър, Гудеа се объркал от тези архитектурни инструкции и потърсил съвета на богиня, която да му разтълкува божественото послание. Тя му обяснила смисъла на инструкциите, мерките на плана и размера и формата на тухлите, които трябвало да използва. Тогава Гудеа прибягнал до помощта на „гадател, който взима решенията“ и „търсачка на тайни“, за да определят място в покрайнините на града, на което богът искал да бъде издигнат храмът му, В строежа участвали двеста и шестнадесет хиляди души.

Смущението на Гудеа е напълно разбираемо, защото привидно простият „хоризонтален план“ му давал необходимата информация за построяване на сложен седеметажен зикурат. А. Билербек разчел поне част от божествените архитектурни инструкции и през 1900 г. публикувал резултатите в „Древният Изток“. Макар че статуята отчасти е повредена, в горния край на древната рисунка има групи вертикални линии, чийто брой намалява с увеличаването на разстоянието помежду им. Изглежда, че божествените архитекти успели само с един хоризонтален план, придружен от седем различни мащаба, да дадат пълни инструкции за построяване на седеметажен храм.

Твърди се, че войната подтиквала човек към научни и материални открития. В древен Шумер строежът на храмове подтиквал народа и неговите владетели към още по-големи технически, търговски, транспортни, архитектурни и организационни постижения. Способността за осъществяване на мащабни строителни начинания в съответствие с предварително съставени архитектурни планове, за организиране и изхранване на огромна работна ръка, за изравняване на терена и издигане на могили, за приготвяне на тухли и за превозване на камъни, за снабдяване с редки метали и други материали от далечни земи, за изливане на метални предмети и извайване на съдове и орнаменти — всичко това ясно говори за високоразвита цивилизация, вече в пълен разцвет през III хил. пр.Хр. (обр. 11).

Колкото и великолепни да били, най-древните шумерски храмове са само върхът на айсберга по отношение на мащабите и богатството на материалните постижения на първата велика цивилизация, известна на човека.

Освен откриването и развитието на писмеността, без която не може, да съществува високоразвита цивилизация, шумерите са създатели и на печатарството. Хилядолетия преди Йохан Гутенберг да „изобрети“ печатането, шумерските писари имали готови „щампи“ на различни пиктограми, които използвали както ние днес използваме гумени печати, за да отпечатват желаното съчетание от знаци върху влажната глина.

Те измислили и предшественика на нашите ротационни преси — цилиндричния печат. Направен от изключително твърд камък, той представлява цилиндърче, върху което огледално е врязан текстът или изображението. Когато печатът се прокара върху влажната глина, върху нея остава „позитивен“ отпечатък. Печатът също позволявал да се гарантира автентичността на документите — можело да се направи нов отпечатък, за да се сравни със стария (обр. 12).

Много шумерски и месопотамски писмени паметници не се занимават непременно с божествени или духовни проблеми, а с такива ежедневни въпроси като документиране на реколта, измерване на ниви и изчисляване на цени. Всъщност не е възможно да съществува високоразвита цивилизация без развита математическа система.

Шумерската система се нарича шестдесетична и комбинира земната десятка с „небесната“ шестица, за да се получи основното число 60. Тази система в някои отношения е по-добра от нашата — във всеки случай несъмнено е по-добра от по-късната гръцка и римска система. Тя позволявала на шумерите да делят дроби и да умножават милиони, да изчисляват корени и да повдигат числа на няколко степени. Това не само била първата известна математическа система, но и от нея сме взели концепцията за „място“: също като в нашата десетична система, 2 може да е 2, 20 или 200 в зависимост от мястото на цифрата, така че шумерската 2 може да означава 2, 120 (2 x 60) и така нататък, в зависимост от „мястото“ (обр. 13).

Триста и шестдесет градусовият кръг, стъпката и дузината са само няколко примера за следите от шумерската математика, които все още са се запазили в ежедневния ни живот. Техните постижения в астрономията, създаването на календар и други математическо-небесни успехи по-подробно ще бъдат разгледани в следващите глави.

Също както нашата икономическа и социална система — нашите книги, съдебни и данъчни архиви, търговски договори, брачни свидетелства и т.н. — зависят от хартията, шумерско-месопотамският живот зависел от глината. Храмовете, съдилищата и тържищата разполагали с писари с готови плочки от влажна глина, върху които да записват решения, спогодби, писма или да изчисляват цени, надници, размери на ниви или брой тухли, необходими за строеж.

Глината също била важна суровина за производство на съдове за ежедневна употреба, съхраняване и транспортиране на стоки. От нея се правели и тухли — още едно шумерско изобретение, което позволило построяването на къщи за хората, дворци за царете и внушителни храмове за боговете.

На шумерите принадлежат двете технологични нововъведения, които направили възможно съчетаването на лекота с якост при всички глинени произведения: подсилването и изпичането. Съвременните архитекти са установили, че чрез изливане на цимент в калъпи с желязна арматура се получава железобетон, изключително здрав строителен материал. Много отдавна шумерите придали на тухлите си огромна здравина, като смесили влажната глина с накълцана тръстика или слама. Те също знаели, че на глинените произведения може да се придаде якост и трайност чрез изпичането им в пещ. Първите високи сгради и арки в света, както и трайните керамични съдове, станали възможни именно поради тези технологични нововъведения.

 

 

Откриването на керамичната пещ, в която можело да се поддържа висока, но точно определена температура, без опасност произведенията да се замърсят с прах или пепел, позволило следващата, още по-голяма крачка в технологичното развитие: Епохата на металите.

Човекът установил, че може да кове „меки камъни“ — буци самородно злато, мед и сребро — и да им придава полезна или красива форма някъде около 6000 г. пр.Хр. Най-древните предмети от кован метал са открити в планините Загрос и Таурус. Както посочва Р. Дж. Форбс („Родното място на металургията в Стария свят“) обаче, „медните залежи в Древния Изток скоро се изчерпали и миньорът трябвало да се насочи към рудите“. Това изисквало познания и умения за откриване и добив на руди, смилане, топене и рафиниране — процеси, които нямаше да са възможни без керамичните пещи и изобщо без развита технология.

Скоро изкуството на металургията включило умението да се смесва мед с други метали, за да се получи годен за леене, твърд, но ковък метал, който ние наричаме бронз. Бронзовата епоха, нашата първа металургична ера, също е месопотамски принос към съвременната цивилизация. Голяма част от древната търговия била посветена на металите — това също изградило основата за появата на банковото дело и първите пари — сребърния „шекел“ („претеглено кюлче“).

Многобройните видове метали и сплави, за които съществуват шумерски и акадски имена, и сложната техническа терминология свидетелстват за високото равнище на металургията в древна Месопотамия. Известно време това озадачавало учените, тъй като в Шумер нямало метални руди и все пак металургията категорично възникнала там.

Отговорът е в енергията. Топенето, рафинирането и получаването на сплави, както и металолеенето, нямало да са възможни без изобилните залежи от горива за пещите. Месопотамия може и да била бедна на руда, ала разполагала с предостатъчно гориво. Затова рудата била пренасяна при горивата, което обяснява многобройните надписи, описващи снабдяването с метални руди от далечни земи.

Горивата, които осигурили технологичното превъзходство на Шумер, били битум и асфалт, петролни продукти, които естествено се срещали на повърхността в много райони на Месопотамия. Р. Дж. Форбс („Битумът и петролът в древността“) доказва, че повърхностните залежи в Месопотамия били основен източник на гориво в древния свят от най-ранни времена до римската епоха. Той стига до заключението, че технологичното използване на тези петролни продукти е започнало в Шумер към 3500 г. пр.Хр. — и че всъщност използването и дознанията за горивата и техните свойства били по-големи по времето на Шумер, отколкото в по-късните цивилизации.

Използването на тези петролни продукти в Шумер било толкова интензивно — не само за гориво, но и като материал за строеж на пътища, изолация, боядисване и циментиране — че археолозите открили древния Ур в могила, която местните араби наричали „Битумната могила“, Форбс посочва, че в шумерския език има термини за всички видове и варианти битумни вещества, които се срещат в Месопотамия. Всъщност ясно може да се проследи шумерският произход на имената на битумните и петролните материали на други езици — акадски, иврит, египетски, коптски, гръцки, латински и санскрит. Например най-разпространената дума за петрол — „нефт“, „нафта“ — произлиза от „напату“ („камъни, които пламтят“).

Използването на петролни продукти в Шумер било жизненоважно за развитието на химията. Можем да съдим за високото равнище на шумерската наука не само по разнообразните бои и пигменти и по процеси като глазирането, но и по забележителното занаятчийско производство на полускъпоценни камъни, включително заместител на лазурит.

 

 

Битумните продукти се използвали и в шумерската медицина, друга област с изключително висок стандарт. В стотиците известни акадски текстове често се срещат шумерски медицински термини и изрази, което говори за шумерския произход на медицината в цяла Месопотамия.

В библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия имало медицински отдел. Текстовете били разделени на три групи — „бултиту“ („терапия“), „шипир бел имти“ („хирургия“) и „урти машмаше“ („заповеди и заклинания“). Всички законници съдържат части, посветени на таксите за успешни медицински операции и на наказанията, налагани на лекарите в случай на неуспех: хирург, използвал скалпел, за да отвори слепоочието на пациент, щял да изгуби ръката си, ако случайно повреди окото на пациента.

В месопотамски гробове са открити скелети, носещи специфични следи от мозъчна хирургия. В един непълен медицински текст се говори за хирургическо отстраняване на „сянката, покриваща човешко око“, навярно перде. В друг се споменава за използване на режещ инструмент и се твърди, че „ако болестта е проникнала в костта, трябва да я изрежеш и извадиш“.

Болните шумери можели да избират между А.ЗУ („воден лекар“) и ИА.ЗУ („маслен лекар“). На плочка, открита в Ур и датираща отпреди близо пет хиляди години, се говори за „Лулу, лекаря“. Имало и ветеринари — известни или като „волски доктори“, или като „магарешки доктори“.

На един изключително древен цилиндричен печат от Лагаш са изобразени пинсети. На печата, собственост на „Урлугаледина, лекаря“, е представена и змията с дървото — символ на медицината до ден-днешен (обр. 14). Често се изобразявал и инструмент, с който акушерките прерязвали пъпната връв.

Шумерските медицински текстове съдържат диагнози и рецепти. Те не оставят никакво съмнение, че шумерският лекар не прибягвал до магия и вълшебство. Той препоръчвал почистване и измиване, горещи бани и минерални разтвори, растителни компреси, натриване с петролни вещества.

Лекарствата се правели от растителни и минерални съставки и се смесвали с течности или разтворители, подходящи за метода на употреба. Ако се приемали през устата, прахчетата се разтваряли във вино, бира или мед, а ако се „изливали през ректума“ — при клизма, — се смесвали с растителни масла. Спиртът — алкохол — който играе толкова важна роля при хирургическата дезинфекция и е основата на много лекарства, достига до нашите езици с арабската дума „кол“, произлязла от акадската „кулу“.

Моделите на черен дроб показват, че медицината се преподавала в медицински училища с помощта на керамични модели на човешки органи. Анатомията трябва да е била развита наука, тъй като храмовите ритуали изисквали сложни дисекции на жертвени животни — само на една крачка от познанията за човешката анатомия.

На няколко цилиндрични печата и глинени плочки са изобразени хора, лежащи върху операционна маса, заобиколени от групи богове или други хора. От епосите и други героически текстове ни е известно, че шумерите и техните наследници в Месопотамия се интересували от проблемите на живота, болестите и смъртта. Подобно на Гилгамеш, цар на Ерех, хората търсели „дървото на живота“ или някакъв минерал („камък“), който да им дари вечна младост. Срещат се разкази за усилията за възкресяване на мъртвите, особено ако били богове:

Към трупа, увиснал на кола,

насочиха те пулса и сиянието;

шестдесет пъти водата на живота,

шестдесет пъти храната на живота

поръсиха отгоре му.

И изправи се Инана.

Дали при тези опити за съживяване не са прилагали някакви ултрамодерни методи, за които ние само можем да гадаем? Сцената на медицинско лечение, изобразена върху цилиндричен печат, датиращ от самото начало на шумерската цивилизация, предполага, че радиоактивните материали са били известни и, са се използвали за лечение на някои болести. Изображението безспорно представя човек, лежащ на специално легло. Лицето му е защитено с маска и е подложен на някакъв вид радиация (обр. 15).

Едно от първите материални постижения на Шумер било развитието на текстилната и шивашката промишленост.

Смята се, че нашата индустриална революция е започнала с въвеждането на предачните и тъкачните машини в Англия през 60-те години на XVIII в. Оттогава повечето развиващи се страни се стремят да развият текстилна индустрия като първа крачка към индустриализацията. Свидетелствата показват, че този процес не е започнал през XVIII в., а още от първата велика цивилизация. Човекът не може да е тъкал платове преди появата на земеделието, което му осигурявало лен, и преди одомашняването на животните, станало източник на вълна. Грейс М. Кроуфут („Текстилът, кошничарството и рогозките в древността“) изразява единодушното научно мнение, че тъкането е възникнало в Месопотамия около 3800 г. пр.Хр.

Нещо повече, Шумер от древни времена бил известен не само с тъканите, но и с облеклата си. В книга Иисус Навин (7:21) се разказва, че по време на превземането на Йерихон един от победителите не успял да устои на изкушението и взел „една хубава сенаарска дреха“, която намерил в града, въпреки че го очаквало смъртно наказание. Толкова високо се ценели одеждите от Сенаар (Шумер), че хората били готови да рискуват живота си, за да се сдобият с тях.

В шумерски времена вече съществувала богата терминология, описваща и елементите на облеклото, и неговите създатели. Основната дреха се наричала ТУГ — несъмнено и формален, и етимологически предшественик на римската тога. Такива дрехи били ТУГ.ТУ.ШЕ, което на шумерски означава „дреха, която се носи увита“ (обр. 16).

Древните изображения разкриват не само удивително разнообразие и изобилие на дрехи, но и изящество и добър вкус при съчетаване на облекло, прически, шапки и накити (обр. 17–18).

Друго важно шумерско постижение било земеделието. В район, в който падат само сезонни валежи, реките осигурявали целогодишни реколти чрез огромна система от напоителни канали.

В древни времена Месопотамия — земята между реките — била истинска кошница на изобилието. Кайсията, която на испански е „damasco“ („дърво от Дамаск“), носи латинското наименование armeniaca, заемка от акадската дума „арману“. „Череша“ — „кера-сос“ на старогръцки, „Kirsche“ на немски — произлиза от акадската дума „каршу“. Всички свидетелства предполагат, че тези и други плодове и зеленчуци са дошли в Европа от Месопотамия. Същото се отнася за различни семена и подправки: нашата дума „шафран“ идва от акадската дума „азупирану“, „исоп“ — от „зупу“, „миро“ — от „муру“. Списъкът е дълъг — в много случаи Елада представлява физически и етимологически мост, по който стигнали до Европа тези продукти. Лукът, лещата, бобът, краставицата, зелето и марулята били основен елемент от шумерската храна.

Също толкова внушително е разнообразието на древната месопотамска кухня. Текстовете и изображенията показват, че шумерите мелели зърното, което отглеждали, на брашно и от него правели заквасен и неподквасен хляб, каша, сладкиши, торти и бисквити. Чрез ферментация на ечемик правели бира — сред текстовете са открити „технически наръчници“ за производство на пиво. Вино се правело от грозде и фурми. Овцете, козите и кравите давали мляко, което се използвало за пиене и готвене под формата на кисело мляко, масло, сметана и сирене. Рибата била основна храна, наред с овнешкото. Свинското се смятало за истински деликатес. Гъските и патиците се пазели за трапезата на боговете.

Древните текстове не оставят съмнение, че висшата кухня в древна Месопотамия се развила в храмовете и богослуженията. В един от случаите се предписва жертвоприношение от „самуни ечемичен хляб… самуни пшеничен хляб; сладкиш от мед и сметана; фурми, пасти… бира, вино, мляко… кедров сок, сметана“. Поднасяло се печено месо, придружено от възлияние на „първокачествена бира, вино и мляко“. Точно определена част от бик се приготвяла по стриктна рецепта, включваща „фино брашно… от което се прави тесто с вода, бира и вино“, което се смесвало с животинска мас, „ароматични съставки от сърцевина на растения“, ядки, малц и подправки. Инструкциите за „ежедневни жертвоприношения на боговете на град Урук“ изискват поднасяне на пет вида напитки и изброяват задълженията на „мелничарите в кухнята“ и „готвача, работещ при нощвите“.

Възхищението ни от шумерското кулинарно изкуство става още по-голямо, когато се натъкваме на стихове, възхваляващи вкусните гозби. И наистина, какво да каже човек, когато прочете хилядолетна рецепта за „coq au vin“^[1]:

Във виното за пиене,

в ароматизираната вода,

в маслото —

тази птица аз изпекох

и я изядох.

Такава процъфтяваща икономика, общество с такива мащабни материални начинания не може да се развие без ефикасна транспортна система. Шумерите използвали двете си големи реки и мрежата от изкуствени канали за превоз на хора, стока и добитък. Някои от най-ранните изображения показват първите кораби на света.

От множество древни текстове ни е известно и че шумерите били мореплаватели и използвали различни кораби, за да пътуват до далечни земи в търсене на метали, редки дървета и камъни и други материали, каквито липсвали в Шумер. Един акадски речник на шумерския език съдържа раздел за корабоплаването, в който се изброяват сто и пет шумерски думи за кораби с различна големина и предназначение (товарни, пътнически или за изключително използване от определени богове). Други шестдесет и девет шумерски термина са свързани с управлението и строежа на кораби. Единствено дългата мореплавателска традиция може да обясни такива специализирани плавателни съдове и техническа терминология.

За сухопътен транспорт шумерите изобретили колелото. Неговото въвеждане в ежедневния живот направило възможно създаването на различни превозни средства, от каруци до колесници, и Шумер несъмнено има честта да е първият, използвал „волска“ и „конска сила“ за придвижване (обр. 19).

През 1956 г. професор Самюъл Н. Крамър, един от големите шумеролози на нашето време, проучва литературното наследство, открито в шумерските могили. Съдържанието на „От плочките на Шумер“ само по себе си е блестящо, тъй като всяка от двадесет и петте глави описва нещо „първо“, например първите училища, първия двукамерен парламент, първия историк, първата фармакопея, първия „селски календар“, първата космогония и космология, първия „Йов“, първите пословици и поговорки, първите литературни спорове, първия „Ной“, първия библиотечен каталог, първата героична епоха на човека, първите законници и социални реформи, първата медицина, земеделие и стремеж към световен мир и хармония.

Това не е преувеличение.

Първите училища били създадени в Шумер като пряк резултат от откриването и въвеждането на писмеността. Свидетелствата (археологически находки като училищни сгради и писмени документи като плочки с упражнения) говорят за съществуване на официална образователна система от началото на III хил. пр.Хр. В Шумер имало буквално хиляди писари, от младши до старши, царски и храмови, писари, които заемали високи държавни постове. Някои били учители в училищата и все още можем да четем техните съчинения, цели и задачи, биографии и методики.

В училищата се преподавали не само четмо и писмо, но и тогавашните науки — ботаника, зоология, география, математика и теология. Изучавали се и се преписвали литературни произведения от миналото, съчинявали се нови.

Училищата се оглавявали от „умия“ („старши преподавател“) и в учителския състав задължително фигурирали не само „отговорник по рисуване“ и „отговорник по шумерски“, но и „отговорник по камшика“. Очевидно се спазвала строга дисциплина — възпитаникът на едно такова училище описва на глинена плочка, че бил наказван с бой за това, че отсъствал, не бил достатъчно спретнат, шляел се, не пазел тишина, държал се зле и дори за лош краснопис.

Един епос, свързан с историята на Ерех, описва съперничеството между града и съседния град-държава Киш. Текстът разказва, че пратениците на Киш дошли в Ерех и предложили мирно да уредят спора. Ала тогавашният владетел на Ерех, Гилгамеш, предпочитал да воюва, вместо да преговаря. Интересното е, че той поставил въпроса на гласуване в Съвета на старейшините, местния „сенат“:

Гилгамеш пред стареите градски

произнесе слово и съвет потърси…

… пред войските на Киш врат не бива да свием!

Да го срещнем с оръжие!^[2]

Съветът на старейшините обаче бил за преговори. Гилгамеш отнесъл въпроса към по-младите хора, Съвета на воините, които гласували за война. Значението на този разказ се състои във факта, че преди около пет хиляди години шумерският цар трябвало да постави въпроса за обявяването на война пред първия двукамерен парламент в света.

Крамър дава званието „първи историк“ на Ентемена, цар на Лагаш, който описал върху керамични цилиндри своята война със съседната Ума. Докато други текстове са литературни произведения или епоси с историческа тематика, надписите на Ентемена са чиста проза, написани единствено като фактологическо документиране на историята.

Тъй като асирийските и вавилонските надписи били разчетени много преди шумерските, дълго време се смятало, че първият законник е съставен и издаден от вавилонския цар Хамурапи към 1900 г. пр.Хр. Но когато открили съществуването на шумерската цивилизация, станало ясно, че първата законова система и концепциите за обществен ред и справедливо правосъдие принадлежат на Шумер.

Много преди Хамурапи един шумерски владетел на града-държава Ешнуна (на североизток от Вавилон) кодифицирал закони, за да определи максимални цени за хранителни стоки и за наем на каруци и лодки, така че бедните да не бъдат потискани. Имало и закони за престъпления срещу личността и частната собственост, както и правила, регулиращи семейните въпроси и отношенията между господари и слуги.

Още по-рано такъв кодекс бил издаден от Липит-Ищар, владетел на Исин. Тридесет и осемте закона, които все още се четат на частично запазената плоча (препис на оригинал, изсечен върху каменна стела), се отнасят за недвижимите имоти, робите и слугите, брака и наследяването, наемането на лодки и волове, пресрочването на данъците. Както по-късно постъпил Хамурапи, в преамбюла на своя законник Липит-Ищар обяснява, че действа по повеля на „великите богове“, които му наредили „да донесе благоденствие на шумерите и акадците“.

Ала дори Липит-Ищар не е първият шумерски законодател. Открити са фрагменти от глинени плочки с преписи на закони, издадени от Ур-Наму, който управлявал Ур около 2350 г. пр.Хр. — повече от половин хилядолетие преди Хамурапи. Издадените в името на бог Нанар закони целели преустановяването и наказването на „грабителите на воловете, овцете и магаретата на гражданите“, така че „сиракът да не става жертва на богаташа, вдовицата да не става жертва на могъщия, собственикът на един шекел да не става жертва на собственика на шестдесет шекела“. Ур-Наму също установил „справедливи и неизменни теглилки и мерки“.

Но шумерската законова система и правосъдие датират още от по-отдавна.

Към 2600 г. пр.Хр. в Шумер вече се били случили толкова много неща, че енси Урукагина намерил за нужно да проведе реформи. Учените смятат един негов дълъг надпис за точно описание на първите социални реформи, основани на идеята за свобода, равенство и справедливост — „френска революция“, извършена от цар четири хиляди и четиристотин години преди 14 юли 1789 г.

Реформаторският указ на Урукагина първо изброява злините от онова време, после самите реформи. Към злините са отнесени главно злоупотребите на надзирателите и държавните служители, както и налагането на високи цени от страна на монополистични групировки.

Указът забранява всички тези неправди, както и още много други. Държавните служители вече не можели сами да определят цени „за добро магаре или къща“. „Големият човек“ вече не можел да упражнява принуда върху обикновения гражданин. Били защитени правата на слепите, бедните, овдовелите и осиротелите. Разведените жени — преди близо пет хилядолетия — били защитавани от закона.

Колко време била съществувала шумерската цивилизация, че се наложило провеждане на сериозни реформи? Явно доста дълго, защото Урукагина твърди, че неговият бог Нингирсу му заповядал „да възстанови указите от някогашните дни“. Очевидно е позоваването на още по-стари системи и закони.

Шумерските закони се налагали от съдебна система, в която педантично се документирали и съхранявали процесите, присъдите и договорите. Съдиите по-скоро имали функции на съдебни заседатели — съдът обикновено се състоял от трима-четирима съдии, един от които бил „царски съдия“, а другите се избирали от група от тридесет и шестима мъже.

Докато вавилонците издавали правила и разпоредби, шумерите се интересували от справедливостта, защото вярвали, че боговете поставят царете главно за да осигурят справедливост на страната.

Тук могат да се направят много паралели с концепциите за справедливост и морал на Стария завет. Преди да имат царе, евреите били управлявани от съдии. Владетелите били съдени не по завоеванията и богатството им, а по това дали „постъпват праведно“. Според еврейската традиция Нова година бележи десетдневен период, през който се претеглят и преценяват делата на човек, за да се определи съдбата му през следващата година. Едва ли е съвпадение, че според шумерите божество на име Нанши всяка година съди човечеството по същия начин. В края на краищата първият еврейски патриарх Авраам произхожда от шумерския град Ур, града на Ур-Наму и неговия законник.

Шумерската представа за справедливост също намира израз в „първия Йов“, както го нарича Крамър. Като сравнил фрагменти от глинени плочки, съхранявани в Истанбулския музей на древността, той успял да разчете голяма част от шумерска поема, в която, подобно на библейската Книга на Йова, един праведник се жалва, че вместо да го благословят, боговете го карали да търпи всевъзможни страдания и унижения. „Мойта праведна дума в лъжа се превърна“ — измъчено възкликва той.

Във втората част анонимният страдалец отправя молитва към своя бог, много напомняща на някои стихове от еврейските псалми:

Боже мой, ти който си мой отец,

който си ме създал — повдигни лицето ми…

Докога ще ме пренебрегваш

и ще ме оставяш без закрила…

ще ме оставяш без напътствие?

Следва щастлив завършек: „Неговият бог прие праведните думи, чистите думи, изречени от него;… неговият бог отдръпна десницата си от неправдата“.

Около две хилядолетия преди библейската Книга на Еклесиаста шумерските пословици разкриват много от същите идеи и остроумия.

„Ако сме обречени да умрем — да харчим;

ако ще живеем дълго — да пестим.

 

Когато умре бедняк, не се опитвай да го съживиш.

 

Който има много сребро, може да е щастлив;

който има много ечемик, може да е щастлив;

ала който няма нищичко, може да спи!

 

Човекът: за негово удоволствие: брак;

според него настъпва краят: развод.

 

Не сърцето води до вражда;

до вражда води езикът.

 

В град без кучета пазачи

лисицата е надзирател.“

Материалните и духовните постижения на шумерската цивилизация били придружени от блестящо развитие на сценичните изкуства. През март 1974 г. група учени от Калифорнийския университет в Бъркли обявиха сензационната новина, че са разчели най-древната песен на света. Професорите Ричард Л. Крокър, Ан Д. Килмър и Робърт Р. Браун дори успели да изсвирят музикалните ноти, записани с клинопис на плочка от около 1800 г. пр.Хр., открита в Угарит (днес в Сирия) на брега на Средиземно море.

„Винаги сме знаели — поясняват учените от Бъркли, — че в древната асиро-вавилонска цивилизация е имало музика, но до този момент нямахме представа дали е в същата хептатонично-диатонична гама, която е характерна за съвременната западна музика, както и за гръцката музика през I хил. пр.Хр.“ Дотогава се смяташе, че западната музика произлиза от Елада, но вече е ясно, че нашата музика — както и всичко друго в западната цивилизация — води произхода си от Месопотамия. Това не бива да ни изненадва, защото старогръцкият учен Филон^[3] пише, че месопотамците „се стремели към световна хармония чрез музикални тонове“.

Не може да има съмнение, че музиката и песента също са сред шумерските открития. Всъщност професор Крокър успял да изсвири древната мелодия едва след като направил лира като откритите в руините на Ур. Текстове от II хил. пр.Хр. говорят за съществуване на музикални „ключови цифри“ и последователна музикална теория — и самата професор Килмър по-рано била писала („Струните на музикалните инструменти: техните имена, цифри и значение“), че в полетата на много шумерски химни има „знаци, които, изглежда, са музикални ноти“. „Шумерите и техните наследници водели пълноценен музикален живот“ — завършва тя. Нищо чудно, че откриваме огромно разнообразие от музикални инструменти — както и певци и танцьори, — изобразени върху цилиндрични печати и глинени, плочки (обр. 20).

Подобно на много други шумерски постижения, музиката и песента също произлиза от храмовете. Но въпреки че се появили в богослуженията, тези сценични изкуства скоро излезли извън техните граници. Една популярна поговорка коментира надниците на певците: „Певец, чийто глас не е сладък, е беден певец“.

Открити са множество шумерски любовни песни, които несъмнено са се изпълнявали в музикален съпровод. Най-трогателна обаче е приспивната песен, която една майка съчинила и изпяла на болното си дете:

Ела, сън, ела, сън, ела при сина ми.

Побързай да дойдеш при сина ми;

затвори неспокойните му очи…

 

Ти страдаш, сине мой;

безпокоя се, онемяла съм от страх,

вдигам поглед към звездите.

Младата луна огрява лицето ти;

твоята сянка ще пророни сълзи вместо теб.

Спи, спи…

 

Дано богинята на растежа ти е съюзник;

дано имаш красноречив пазител в небесата;

дано те споходят щастливи дни…

дано намериш съпружеска подкрепа;

дано бъдещият ти жребий е син.

Поразителното в тази музика и тези песни не е само заключението, че Шумер е източник на западната музикална структура и хармонична композиция. Не по-маловажен е фактът, че когато слушаме музиката и четем стиховете, те изобщо не ни звучат странно или чуждо, дори с дълбочината на чувствата и емоциите си. Когато анализираме великата шумерска цивилизация, ние откриваме не само че нашият морал и представи за справедливост, нашите закони, архитектура, изкуства и техника се коренят в Шумер, но и че шумерските институции са ни извънредно познати и близки. В сърцето си ние сме истински шумери.

 

 

След Лагаш археолозите разкопали Нипур, някогашния религиозен център на Шумер и Акад. Много от намерените там тридесет хиляди текста до ден-днешен остават непроучени. В Шурупак били открити училищни сгради, датиращи от III хил. пр.Хр. В Ур учените попаднали на великолепни съдове, накити, оръжие, колесници, шлемове от злато, сребро, мед и бронз, останки от тъкачна фабрика, дворцов архив — и висок зикурат, чиито руини все още се издигат над околните сгради. В Ешнуна и Адаб археолозите се натъкнали на храмове и изящни статуи отпреди епохата на Саргон. В Ума, били разчетени надписи, разказващи за древни империи. Монументалните постройки и зикуратът в Киш датират най-късно от 3000 г. пр.Хр.

Урук (Ерех) върнал археолозите в IV хил. пр.Хр. Там те открили най-древната цветна керамика, печена в керамична пещ, и първите свидетелства за употреба на грънчарско колело. Паважът от варовикови блокове е най-древната каменна конструкция в света. В Урук учените също намерили първия зикурат — огромна изкуствена могила, на върха на която се издигали два храма, бял и червен. Първите писмени паметници също произхождат оттам, както и първият цилиндров печат. Джак Финеган („Светлина от древното минало“) пише за него: „Отличното качество на печатите при тяхната поява през урукския период е удивително“. Други обекти от урукския период свидетелстват за началото на Металната епоха.

През 1919 г. Х. Р. Хол се натъкнал на древни руини в съвременното село Ел-Убаид, което дало името си на първата фаза от великата шумерска цивилизация. В шумерските градове от този период — от Северна Месопотамия до южните подножия на Загрос — открили първите глинени тухли, измазани стени, мозаечна украса, некрополи с облицовани с тухли гробове, боядисани и орнаментирани керамични съдове с геометрична украса, медни огледала, мъниста от вносен тюркоаз, грим, „томахавки“ с медни глави, дрехи, къщи и най-вече монументални храмови сгради.

Още по на юг археолозите открили Ериду — според древните текстове, първия шумерски град. Когато стигнали по-надълбоко, учените се натъкнали на останки от храм, посветен на Енки, шумерския бог на знанието, който, изглежда, бил многократно престрояван. Пластовете определено връщали шумеролозите към началото на цивилизацията: 2500 г. пр.Хр., 2800 г. пр.Хр., 3000 г. пр.Хр., 3500 г. пр.Хр.

Това не само била първата цивилизация в истинския смисъл на думата. Това била изключително мащабна цивилизация, в много отношения по-развита от другите древни култури след нея. Това несъмнено била цивилизацията, върху която се основава нашата.

Започнал да използва каменни оръдия около два милиона години по-рано, човекът постигнал тази безпрецедентна цивилизация в Шумер към 3800 г. пр.Хр. И най-озадачаващ е фактът, че учените до ден-днешен нямат никаква представа кои са шумерите, откъде са дошли, как и защо се е появила тяхната цивилизация.

Защото появата на тази цивилизация била внезапна, неочаквана и ненадейна.

Х. Франкфорт („Тел Укаир“) я нарича „удивителна“. Пиер Амиет („Елам“) я смята за „необикновена“. А. Паро („Шумер“) я характеризира като „огън, който внезапно запламтял“. Лио Опенхайм („Древна Месопотамия“) подчертава „поразително краткия период“, за който възникнала тази цивилизация. Джоузеф Камбъл („Маските на бог“) стига до следното заключение: „В тази малка шумерска наносна градина със смайваща ненадейност се проявява целият културен синдром, който оттогава представлява основата на всички високоразвити световни цивилизации“.