Зекария Сичин
Дванадесетата планета (16)

12. Сътворението на човека

За пръв път документираното и предадено от шумерите твърдение, че човекът е създаден от нефилимите, на пръв поглед като че ли противоречи на еволюционната теория и юдейско-християнските догми, основаващи се на Библията. Но сведенията, които се съдържат в шумерските текстове — и само тези сведения — могат да потвърдят и валидността на еволюционната теория, и правдивостта на библейския разказ и да покажат, че всъщност между тях няма абсолютно никакво противоречие.

В епоса „Когато боговете като хора се трудеха“, в други текстове и в бегли споменавания шумерите описват човека и като съзнателно творение на боговете, и като звено в еволюционната верига, започнала с небесните събития, описани в „Епос за Сътворението“. Шумерските писмени паметници твърдо се придържат към вярата, че сътворяването на човека се предшествало от епоха, през която на Земята живеели единствено нефилимите, и разкриват многобройни случаи (например историята с Енлил и Нинлил) от времето, когато „човекът още не беше създаден и когато в Нипур живееха само богове“. Успоредно с това текстовете описват сътворяването на Земята и развитието на флората и фауната по начин, който съответства на съвременните еволюционни теории.

Шумерските текстове твърдят, че когато нефилимите дошли на Земята, нашата планета все още не познавала изкуствата на отглеждането на зърно, овощни дървета и добитък. Библейският разказ поставя сътворението на човека на шестия „ден“ или фаза от еволюционния процес. Битие също съобщава, че на един по-ранен еволюционен стадий:

„… и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не беше още никнала… и нямаше човек, който да я [земята] обработва.“

Всички шумерски текстове твърдят, че боговете сътворили човека, за да върши тяхната работа. Древният поет излага обяснението с думите на Мардук:

Аз ще създам нисшо примитивно същество,

„човек“ ще е името му.

Аз ще създам примитивен работник,

той на боговете ще служи,

за да ги облекчи от тежкия труд.

Самите думи, с които шумерите и акадците наричат „човека“, говорят за положението и предназначението му: той бил „лулу“ („примитивно същество“), „лулу амелу“ („примитивен работник“), авилум („работник“). Фактът, че човекът бил създаден, за да служи на боговете, изобщо не изглеждал странен на древните народи. В библейски времена божеството било „Господ“, „цар“, „владетел“, „господар“. Думата, която обикновено се превежда като „поклонение“, всъщност е „авод“ („труд“). Древният и библейският човек не се „покланял“ на своя бог — той работел за него.

Подобно на божествата в шумерските разкази, библейският Бог едва сътворил човека, когато посадил градина и заповядал на човека да се грижи за нея:

„След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.“

По-късно Библията разказва как божеството „ходеше низ рая по дневната хладина“, защото вече новото същество щяло да се грижи за Едемската градина. Нима тази версия много се различава от шумерските текстове, които описват как боговете настоявали за работници, за да могат да си почиват?

В шумерските версии съветът на боговете взел решението за сътворяването на човека. Нарочно възхвалявайки постиженията на единствено божество, Битие използва множественото число „Елохим“ (буквално, „божества“) вместо „Господ“ и съобщава една удивителна забележка:

„След това рече Елохим^[1]: да сътворим човек по Наш образ,

(и) по Наше подобие…“

Към кого се обръща единственото, но множествено божество и кои били тези „ние“, по чийто множествен образ и множествено подобие трябвало да бъде създаден човекът? Битие не ни дава отговор на този въпрос. После, когато Адам и Ева яли от плода на дървото на познанието, Елохим предупредил същите си неназовани колеги: „ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“.

Тъй като, подобно на другите истории за началата в Битие, библейският разказ за Сътворението има шумерски произход, отговорът е очевиден. Обединявайки многобройните божества в единствен върховен Бог, библейското повествование е само редактирана версия на шумерските сведения за обсъжданията в съвета на боговете.

Старият завет прави всичко възможно, за да изясни, че човекът не е нито бог, нито е от небето. „Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки“. Новото същество било наречено „Адам“, защото бил сътворен от „адама“, земната пръст.

Лишен единствено от някакво „знание“ и божествен вечен живот, Адам във всички други отношения бил създаден по образ („шелем“) и подобие („дмут“) на своя Творец (Творци). Употребата на двата термина в текста цели да не остави съмнение, че човекът е подобен на Бога (Боговете) и физически, и емоционално, външно и вътрешно.

Тази физическа прилика е очевидна на всички древни изображения на богове и хора. Въпреки че библейската забрана да се почитат езически образи дала хляб на идеята, че еврейският Бог няма нито образ, нито подобие, не само разказът на Битие, но и други старозаветни сведения потвърждават противното. Богът на древните евреи можел да се види и чуе, с Него можели да се борят и разговарят, имал глава и крака, длани, пръсти и кръст. Библейският Господ и Неговите пратеници приличали на и се държали като хора — защото, хората били създадени да приличат и да се държат като богове.

Но в тази простота се крие голяма загадка. Как е възможно едно ново същество да е физическо, психическо и емоционално копие на нефилимите? Как всъщност бил сътворен човекът?

Западният свят отдавна изповядвал представата, че специално създаденият човек е поставен на Земята, за да я покори и да господства над всички други същества. През ноември 1859 г. обаче един английски естественик на име Чарлз Дарвин публикувал съчинение, озаглавено „За произхода на видовете чрез естествен подбор или оцеляването на облагодетелстваните раси в борбата за живот“. Книгата обобщавала близо тридесетгодишни проучвания и прибавяла към предишните идеи за естествената еволюция концепцията за естествения подбор като следствие на борбата на всички видове — растителни и животински — за съществуване.

Християнският свят бил потресен по-рано, когато след 1788 г. известни геолози започнали да изразяват убедеността си, че Земята е на огромна възраст, извънредно много по-голяма от около петте хиляди и петстотин години на еврейския календар. Концепцията за еволюцията като такава също не била експлозивна: по-ранни учени били забелязали такъв процес, старогръцки учени още от IV в. пр.Хр. били събирали данни за еволюцията на животинския и растителния живот.

Хвърлената от Дарвин разтърсваща бомба било заключението, че всички живи същества — включително човекът — били резултат на еволюция. Противно на тогавашното убеждение, човекът не бил създаден спонтанно.

Отначало Църквата реагирала енергично. Но когато излезли на бял свят научните факти за истинската възраст на Земята, еволюцията, генетиката и другите биологични и антропологически проучвания, критиката на Църквата замлъкнала. Най-после изглеждало, че самите думи на Стария завет правели разказа му недоказуем, защото как можел Господ, който няма физическо тяло и който е универсално сам, да каже „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“?

Но наистина ли не сме нищо повече от „голи маймуни“? Нима маймуната е само на една еволюционна ръка разстояние от нас и дървесната твар просто е човек, който още не е изгубил опашката си и не е застанал изправен на задните си крака?

Както показахме в началото на тази книга, съвременните учени започват да оспорват простите теории. Еволюцията обяснява общия ход на събитията, довели до появата и развитието на формите на живот на Земята, от най-простото едноклетъчно същество до човека. Ала еволюцията не обяснява появата на Homo sapiens, която наистина е внезапна от гледна точка на необходимите милиони години еволюция, без свидетелства за по-ранни стадии, които да говорят за постепенна промяна от Homo erectus.

Хоминидът от рода Homo е резултат на еволюцията. Но Homo sapiens е резултат на някакво внезапно, революционно събитие. Той необяснимо се появил преди около 300000 години — милиони години преждевременно.

Учените нямат обяснение. За разлика от нас. За разлика от шумерските и вавилонските текстове. За разлика от Стария завет.

Homo sapiens — съвременният човек — бил сътворен от древните богове.

 

 

За щастие месопотамските текстове ни разказват за времето, когато бил сътворен човекът. Историята за труда и последвалия бунт на анунаките ни съобщава, че „четиридесет периода те денонощно се трудиха“. Дългите години на техните мъки са подчертани с повтарящите се стихове.

Десет периода се трудиха те,

двадесет периода се трудиха те,

тридесет периода се трудиха те,

четиридесет периода се трудиха те.

В древния текст се използва думата „ма“ за „период“ и повечето учени я превеждат с „година“. Но този термин означава „нещо, което свършва и после се повтаря“. За нас една година е равна на една пълна орбита на Земята около Слънцето. Както вече видяхме, орбитата на нефилимската планета била равна на един шар или 3600 земни години.

Четиридесет шара или 144000 земни години след кацането си анунаките възразили: „Стига вече!“ Ако нефилимите са кацнали преди около 450000 години, както заключихме, сътворяването на човека е станало преди около 300000 години! Нефилимите не създали бозайниците, приматите или хоминидите. Библейският „Адам“ не бил родът Homo, а съществото, което е наш прародител — първият Homo sapiens. Нефилимите сътворили съвременния човек, какъвто го познаваме ние.

Ключът към разбирането на този важен факт се крие в разказа за задрямалия Енки, събуден, за да му съобщят, че боговете са решили да създадат „адаму“ и че той има за задача да измисли начина за това. Той отвърнал:

Създанието, чието име произнесохте

— СЪЩЕСТВУВА!

И после прибавил: „Придайте му [на създанието, което вече съществува] образа на боговете“.

Тук се крие отговорът на загадката. Нефилимите не „сътворили“ човека от нищото, а взели вече съществуващо създание и го манипулирали, „придали му“ „образа на боговете“.

Човекът е резултат на еволюцията — ала съвременният човек, Homo sapiens, е продукт на „боговете“. Защото преди около 300000 години нефилимите взели Homo erectus и му имплантирали своя образ и подобие.

Еволюцията и близкоизточният разказ за сътворението на човека изобщо не си противоречат. Всъщност те взаимно се обясняват и допълват. Защото без творчеството на нефилимите съвременният човек все още щеше да е на милиони години разстояние в еволюционното дърво.

 

 

Нека се пренесем назад във времето и се опитаме да си представим обстоятелствата и разгръщащите се събития.

Междуледниковата епоха, която започнала преди около 435000 години, и нейният топъл климат довели до изобилие на храна и животни. Тя също ускорила появата и разпространението на човекоподобната маймуна Homo erectus.

Нефилимите видели не само доминиращите бозайници, но и приматите — и сред тях човекоподобните маймуни. Не е ли възможно скитащите се групи Homo erectus да са били привлечени от излитащите в небето огнени предмети? Не е ли възможно нефилимите да са забелязали и после да са заловили някои от тези интересни примати?

Няколко древни текста свидетелстват, че нефилимите и човекоподобните маймуни наистина са се срещали. Един шумерски разказ за прастари времена съобщава:

Когато бяха създадени хората,

те не познаваха яденето на хляб,

не познаваха носенето на одежди,

ядяха растения с уста като овце,

пиеха вода от рововете.

Такова нееволюирало „човешко същество“ е описано в „Епос за Гилгамеш“. Този текст разказва какъв бил роденият в степите Енкиду преди да се цивилизова:

Покрито е с козина цялото му тяло,

с косите си гъсти на Нисаба прилича

и както жените ги сплита и носи.

Ни хора, ни страната е виждал още.

Гол, в козина дълга, както Сумукан,

с газелите редом ръфа тревите,

с дивеча степен на водопоя се блъска,

весели си сърцето като звяр със водата.

Акадският текст описва не само такъв „животински“ човек, но и срещата с такова същество:

Но някой човек, ловец неизвестен,

покрай водопоя го срещна внезапно…

Ловецът уплашен, с лице разкривено,

със своите псета в дома се прибира,

смълчан от уплаха, безмълвен,

с образ помръкнал, с тежест в гърдите…

Това не било просто страх след като ловецът видял „човека планински“, защото този „дивак“ също му пречел:

Изравям ями — той ги засипва,

поставям примки — той ги изтръгва,

от ръцете ми измъква дивеча степен,

не ми разрешава в степта да ловувам!

Не можем да искаме по-пълно описание на маймуночовека: космат, рошав, гол, скитащ номад, който „ни хора, ни страната е виждал още“, храни се с трева и живее сред животните. И все пак не му липсва разум, защото може да разваля капаните и да засипва ямите на ловците. С други думи, той закрилял своите животински приятели. Открити са множество цилиндрични печати, които изобразяват този рунтав маймуночовек сред неговите животински другари (обр. 149).

И тогава, изправени пред нужда от работна ръка, решени да се сдобият с примитивен работник, нефилимите видели готово решение: да опитомят подходящо животно.

„Животното“ го имало — но Homo erectus поставял сериозен проблем. От една страна, той бил прекалено умен и див, за да се превърне в кротко работно добиче. От друга страна, не бил съвсем подходящ за тази задача. Физиката му трябвало да се промени — да може да хваща и използва инструментите на нефилимите, да ходи и да се навежда като тях, за да може да замени боговете на нивата, и в рудника. Трябвал му по-добър „мозък“ — не като този на боговете, но достатъчен, за да разбира заповедите и възлаганите му задачи. Трябвал му толкова интелект, колкото да е послушен и полезен „амелу“ — роб.

Ако животът на Земята произлиза от живота на Дванадесетата планета, както, изглежда, предполагат древните свидетелства и съвременната наука, еволюцията на нашия свят трябва да е продължила като на планетата-майка. Несъмнено имало мутации и вариации, предизвикани от различните местни условия, но еднаквите генетични кодове, еднаквата „химия“ на живота, откривана във всички растения и животни на Земята, насочвали развитието на земните форми на живот в същата посока като на Дванадесетата планета.

Като наблюдавали различните земни форми на живот, нефилимите и техният главен учен Еа нямали нужда от много време, за да разберат какво се е случило: по време на небесния сблъсък тяхната планета посяла своя живот на Земята. Затова избраното същество всъщност било сродно на нефилимите — макар и в по-слабо еволюирал вид.

Не им вършел работа постепенен процес на опитомяване чрез отглеждане на много поколения и селекция. Нужна им била бърза процедура, която да позволи „масово производство“ на нови работници. Проблемът бил поставен на Еа, който веднага видял отговора: да „отпечата“ образа на боговете върху вече съществуващото създание.

Според нас процесът, който Еа препоръчал за осъществяване на бързо еволюционно развитие на Homo erectus, бил генетична манипулация.

Известно ни е, че в основата на сложния биологичен процес, чрез който се възпроизвеждат живите организми и създават сродно на родителите потомство, стои генетичният код. Всички живи организми — глисти, папрати или хора — съдържат в клетките си хромозоми, миниатюрни пръчковидни тела във всяка клетка, които съдържат всички наследствени инструкции за конкретния организъм. Когато мъжката клетка (полен, сперма) опложда женската, двете двойки хромозоми се комбинират и после се разделят, за да образуват нови клетки, съдържащи всички наследствени характеристики на родителските клетки.

Вече е възможно изкуствено осеменяване, дори на човешка яйцеклетка. Истинското предизвикателство се състои в кръстосаното оплождане между различни семейства от един вид и дори между различни видове. Съвременната наука е изминала дълъг път в развитието си от първата хибридна царевица, кръстосването на ескимоски кучета с вълци или „създаването“ на мулето (изкуствена кръстоска между кобила и магаре) до способността за манипулиране на човешкото възпроизводство.

Процесът, наречен „клониране“ (от старогръцката дума „клон“ — „вейка“) прилага към животните същия принцип като откъсването на клончета от растение за възпроизводството на стотици такива растения. Приложен към животни, методът за пръв път беше демонстриран в Англия, където д-р Джон Гордън замени ядрото на оплодена яйцеклетка на жаба с материал от друга клетка на същата жаба. Успешното образуване на нормални попови лъжички показа, че яйцеклетката се развива, дели и създава потомство, независимо откъде получава вярната двойка хромозоми.

Експериментите в Института за обществени, етични и естествени науки в Хастингс, щата Ню Йорк, показват, че днес съществуват методи за клониране на човешки същества. Вече е възможно да се вземе материал от която и да е човешка клетка (не непременно от половите органи) и чрез въвеждане на нейните двадесет и три двойки пълни хромозоми в женската яйцеклетка да се стигне до зачеване и раждане на „предварително определен“ индивид. При нормалното зачеване „бащините“ и „майчините“ двойки хромозоми се комбинират и после трябва да се разделят, за да останат двадесет и три хромозомни двойки, водещи до случайни комбинации. Но при клонирането потомството е точно копие на източника на неразделената двойка хромозоми. Според д-р У. Гейлин от Института ние вече притежаваме необходимите ни „ужасни знания, за да създаваме точни копия на човешки същества“ — неограничен брой двойници на Хитлер, Моцарт или Айнщайн (ако бяхме запазили техни клетъчни ядра).

Но изкуството на генното инженерство не се ограничава до един процес. Изследователи от много страни са разработили така наречения „клетъчен синтез“, който позволява да се комбинират клетки, а не хромозоми в една клетка. В резултат на този процес могат да се комбинират клетки от различни източници в една „суперклетка“, съдържаща в себе си две ядра и двоен набор хромозоми. Когато тази клетка се раздели, комбинацията от ядра и хромозоми може да даде резултат, различен от двете клетки — две нови клетки с нов набор от генетични кодове.

Това означава, че може да се комбинират клетки от досега несъвместими живи организми — да речем, от пиле и мишка, — за да образуват нови клетки с нови генетични комбинации, които водят до създаване на нови животни, които не са нито пилета, нито мишки. В бъдеще този процес също ще ни позволи да подбираме особеностите на дадена форма на живот, която да наследи „синтезираната“ клетка.

Това доведе до развитието на широката област „генно трансплантиране“. Вече е възможно да вземем конкретен генетичен код от някои бактерии и да го въведем в животинска или човешка клетка, за да дадем на потомството допълнителни характеристики.

 

 

Трябва да приемем, че след като преди 450000 години са можели да летят в космоса, нефилимите са били също толкова развити в сравнение с нас днес в областта на естествените науки. Трябва да приемем и че са им били известни различните възможности за комбиниране на два предварително подбрани набора хромозоми, за да получат предварително определен генетичен резултат и че независимо дали процесът имал нещо общо с клонирането, генетичното трансплантиране или все още непознати ни методи, те са владеели тези процеси и са можели да ги прилагат не само в лабораторни колби, но и в живи организми.

В древните текстове се споменава за такова комбиниране на две форми на живот. Според Берос божеството Бел („господар“) — също наричано „деус“ („бог“) — създало различни „ужасни двойни същества“:

„Хората били с две криле, някои с четири или две лица. Те имали едно тяло, но две глави, едната мъжка, другата женска. Също така органите им били мъжки и женски.

Можели да се видят други човешки фигури с кози крака и рога. Някои имали конски копита, други конски задни крака, но отпред били като хора и приличали на кентаври. Раждали се и бикове с човешки глави, кучета с четворни тела и рибешки опашки. Също коне с кучешки глави, хора и други животни с конски глави и тела и рибешки опашки. Накратко, имало същества с крайници на всевъзможни животни…

В храма на Бел във Вавилон се пазели изображения на всички тях.“

Озадачаващите подробности на този разказ може би съдържат важна истина. Напълно логично е преди да пристъпят към сътворяването на същество по свой образ, нефилимите да са се опитали да създадат „слуга“ като експериментират с други възможности: хибриди между маймуна, човек и животно. Някои от тези изкуствени същества може да са оцелели известно време, но със сигурност не са били способни да се размножават. Загадъчните хора-бикове и хора-лъвове (сфинксове), които украсявали храмовете в Древния Изток, не може да са били просто плод на творческо въображение, а истински същества, излезли от биологичните лаборатории на нефилимите — увековечени от изкуството неуспешни експерименти (обр. 150).

Шумерските текстове също разказват за уродливи хора, създадени от Енки и Богинята-майка (Нинхурсаг) в хода на техните опити да сътворят идеален примитивен работник. Един паметник съобщава, че Нинхурсаг, чиято задача била да „извае сместа в калъпа на боговете“, се напила и „на Енки извика“:

Хубаво или лошо е тялото на човека?

Както ми подскаже сърцето,

ще направя добра или лоша съдбата му.

После Нинхурсаг дяволито — но навярно неизбежно в процеса на опитите и грешките — създала мъж, който не можел да задържа урината си, жена, която не можела да ражда, същество, което нямало нито мъжки, нито женски органи. Тя направила общо шест уродливи създания. Енки бил виновен за сътворяването на човек с болни очи, треперещи ръце, болен черен дроб и слабо сърце, друг със старческа немощ и така нататък.

Ала накрая бил създаден идеалният човек, когото Енки нарекъл Адапа, Библията — Адам, а нашите учени — Homo sapiens. Това същество много приличало на боговете и според един текст Богинята-майка му дала „кожа като на бог“ — гладко тяло без косми, съвсем различно от рунтавия маймуночовек.

При този окончателен резултат нефилимите били генетично съвместими с дъщерите човешки и можели да се женят и да имат деца от тях. Но такава съвместимост била възможна само ако човекът бил създаден от същото „семе на живота“ като нефилимите. За това говорят и древните текстове.

Според месопотамските и библейските представи човекът бил сътворен като комбинация от божествен елемент — божия кръв — и земна „глина“. Всъщност, макар да означава „примитивен“, буквалният смисъл на думата „лулу“ е „който е смесен“. Повикана да извае човек, Богинята-майка „си изми ръцете, откъсна глина и я смеси в степите“. (Интересно е да отбележим хигиенните мерки, взети от богинята. Тя „си изми ръцете“. Такива клинични мерки и процедури срещаме и в други текстове за сътворението.)

Използването на земна „глина“, смесена с божествена „кръв“, за сътворяване на прототип на човека твърдо е установено в месопотамските текстове. Един такъв паметник разказва, че Енки не се затруднил да „извае слуги на боговете“. „Възможно е!“ — заявил той и дал следните инструкции на Богинята-майка:

Размеси глината

от подземието на Земята,

точно над Абзу —

и й придай форма на сърце.

Аз ще доведа добри, способни млади богове,

които ще приведат глината в нужното състояние.

Втора глава на Битие предлага същата техническа версия:

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“

Често превеждана като „душа“, еврейската дума „нефеш“ е онзи тайнствен „дух“, който одухотворява живото същество и привидно го напуска след смъртта му. Не е съвпадение, че Петокнижието (първите пет книги от Стария завет) многократно забранява проливането на човешка кръв и поглъщането на животинска кръв, „защото кръвта е нефеш^[2]“. Следователно библейската версия на сътворението на човека отъждествява „нефеш“ („дух“, „душа“) с кръв.

Старият завет предлага още податки за ролята на кръвта в сътворението на човека. Думата „адама“ (откъдето произлиза името на Адам) първоначално означавала не само пръст или почва, а конкретно тъмночервена пръст. Подобно на аналогичния акадски термин „адамату“ („тъмночервена земя“), еврейската дума за червен цвят („адом“) произлиза от думите за „кръв“: „адаму“, „дам“. Когато нарича сътвореното от Господ същество „Адам“, Битие прилага любимата шумерска езикова двусмислица. „Адам“ може да означава „който е от пръст“, „който е направен от тъмночервена пръст“ и „който е направен от кръв“.

Същата връзка между основния елемент на живите същества и кръвта се наблюдава в месопотамските разкази за сътворението на човека. Болницата, в която Еа и Богинята-майка създали човека, се наричала Домът на Шимти. Повечето учени превеждат този израз като „дома, в който се определят съдбите“. Но терминът „шимти“ явно произлиза от шумерската дума ШИ.ИМ.ТИ, която, разгледана сричка по сричка, означава „дъх-вятър-живот“. „Бит Шимти“ буквално означава „домът, където е вдъхнат вятърът на живота“. Това е пълна аналогия на библейската версия.

Всъщност в Месопотамия шумерската дума ШИ.ИМ.ТИ се превеждала с акадската „напищу“ — точен паралел на библейския термин „нефеш“. И „нефеш“ или „напищу“ било тайнственото „нещо“ в кръвта.

Докато Старият завет дава съвсем оскъдни податки, месопотамските текстове са недвусмислени. Те не само съобщават, че за сместа, от която бил направен човекът, била нужна кръв, но и посочват, че трябвало да е кръв от бог, божествена кръв.

Когато боговете решили да създадат човека, техният водач заявил: „Кръв ще събера, ще съживя костите“. Еа предложил кръвта да се вземе от конкретен бог: „Нека примитивните същества бъдат сътворени по негово подобие“ — казал той. След като избрали бога:

От кръвта му сътвориха човечеството,

наложиха му службата, за да освободят боговете…

Работата му бе непонятна.

Според епоса „Когато боговете като хора се трудеха“, после боговете повикали богинята на раждането (Богинята-майка, Нинхурсаг) и я помолили да изпълни следната задача:

Докато богинята на раждането е тук,

нека богинята на раждането извае потомство.

Докато майката на боговете е тук,

нека богинята на раждането извае лулу,

нека работникът поеме теглото на боговете.

Нека тя сътвори лулу амелу,

нека той понесе хомота.

В един аналогичен старовавилонски текст, наречен „Сътворяването на човека от Богинята-майка“, боговете повикали „акушерката на боговете“, опитната Мами, и й казали:

Ти си майката-утроба,

която човека може да създаде.

Тогава сътвори лулу, нека той поеме хомота!

В този момент текстът „Когато боговете като хора се трудеха“ и аналогичните текстове се впускат в подробно описание на действителното сътворение на човека. Богинята (тук назована НИН.ТИ — „господарката, която дава живот“) приела задачата и съобщила някои изисквания, сред които химически вещества („битум от Абзу“), необходими за „пречистване“, както и „глина от Абзу“.

Каквито и да били тези материали, Еа не се затруднил с изискванията.

Аз ще приготвя пречистваща баня.

Нека вземем кръв от избрания бог…

От неговата плът и кръв

нека Нинти глината омеси.

За да изваят човек от омесената глина, имали нужда от женска помощ, от нещо като бременност. Енки предложил услугите на своята съпруга:

Нинки, моята божествена жена,

ще изпълни тази задача.

Седем богини на раждането

ще са наблизо, за да помагат.

След смесването на „кръвта“ и „глината“ фазата на раждането щяла да сложи край на придаването на божествен образ на създанието.

Съдбата на новороденото ти ще изречеш,

Нинки ще му придаде образа на боговете,

и то ще се превърне в човек.

Някои изображения върху асирийски печати може би илюстрират тези текстове. Те показват как Богинята-майка (неин символ бил , ножът за прерязване на пъпната връв) и Еа (чийто главен символ бил полумесецът) приготвят смесите и рецитират заклинания (обр. 151–152).

Обр. 151 Обр. 152

Участието на съпругата на Енки, Нинки, в сътворението на първия успешен прототип на човека ни напомня историята за Адапа, която обсъдихме в една от предните глави:

В онези дни, в онези години,

мъдрецът от Ериду, Еа,

сътвори го като образец за човек.

Учените предполагат, че като нарича Адапа „син“ на Еа, древният разказвач загатва, че от любов към този човек богът го осиновил. Ала в същия текст Ану нарича Адапа „човешки потомък на Енки“. Изглежда, че участието на съпругата на Енки в процеса на сътворяване на Адапа, „образцовия Адам“, е установило някаква родословна връзка между новия човек и неговия бог: защото всъщност Нинки била бременна с Адапа!

Нинти благословила новото същество и го показала на Еа. Някои печати изобразяват богиня, седнала между дървото на живота и лабораторни колби, с новородено създание в ръце (обр. 153).

Създаденото по този начин същество, което месопотамските текстове многократно наричат „образец за човек“ или „калъп“, очевидно било нужното създание, защото боговете поискали негови копия. Тази привидно маловажна подробност обаче хвърля светлина не само върху процеса на „сътворението“, но и върху иначе противоречивите сведения в Библията.

Според първа глава на Битие:

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“

Пета глава, която е наречена „родословието на Адам“, съобщава, че:

„Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име «човек» в деня на тяхното сътворение.“

Едновременно научаваме, че божеството сътворило по свой образ и подобие едно-единствено същество, „Адам“, и в очевидно противоречие, че били сътворени мъж и жена. Противоречието, изглежда, се задълбочава във втора глава на Битие, която конкретно съобщава, че Адам известно време бил сам, докато божеството не го приспало и не направило от реброто му жена.

Противоречието, което озадачава учени и теолози, изчезва веднага щом разберем, че библейските текстове са съкратени версии на оригиналните шумерски извори. Тези извори ни съобщават, че след като се опитали да създадат примитивен работник чрез „комбиниране“ на маймуночовеци с животни, боговете стигнали до извода, че е възможно единствено комбиниране на маймуночовеците със самите нефилими. След няколко неуспешни опита бил сътворен „образец“ — Адапа/Адам. Отначало имало само един Адам.

Щом се оказало, че именно такова същество е нужно на боговете, Адапа/Адам бил използван като генетичен образец или „калъп“ за създаването на копия и те не били само мъжки, а мъжки и женски.

Както вече видяхме, библейското „“ребро", от което била създадена жената", е игрословица с шумерския термин ТИ („ребро“ и „живот“) — което потвърждава, че Ева е създадена от „жизнената същност“ на Адам.

 

 

Месопотамските текстове ни представят свидетелски разказ за първото производство на копия на Адам.

Изпълнили инструкциите на Енки. В Дома на Шимти — където бил „вдъхван“ дъхът на живота — се събрали Енки, Богинята-майка и четиринадесет богини на раждането. Получили „същност“ от определения бог, приготвили „пречистващата баня“. „Еа почисти глината в нейно присъствие и не преставаше заклинания да изрича“:

Богът, който пречиства Напищу, Еа, заговори.

Седнал пред нея, той я напътстваше.

След като каза своите заклинания,

тя протегна ръка към глината.

Предстои да се запознаем с подробния процес на масовото сътворяване на човека. В присъствието на четиринадесетте богини на раждането:

Нинти откъсна четиринайсет парчета глина,

седем тя постави отдясно,

седем тя постави отляво.

Помежду им постави калъпа.

… косата тя…

… ножа за пъпната връв.

Очевидно богините на раждането били разделени на две групи. „Мъдри и учени, два пъти по седем богини на раждането се бяха събрали“ — продължава разказът. Богинята-майка поставила „смесената глина“ в утробите им. Има податки за хирургическа процедура — епилиране или обръсване на косми, подготовка на хирургически инструмент, нож за пъпна връв. Не оставало нищо друго освен да чакат:

Богините на раждането заедно останаха.

Нинти месеците броеше.

Съдбовният десети месец наближаваше:

десетият месец настъпи,

периодът за отваряне на утробите беше изтекъл.

Лицето й разбиране излъчваше:

тя покри си главата, изпълни акушерската работа.

Кръста си тя препаса, изрече благословията.

Очерта тя форма — в калъпа беше животът.

Изглежда, че драмата на човешкото сътворение била усложнена от закъсняло раждане. Била използвана „смес“ от „глина“ и „кръв“ за оплождане на четиринадесетте богини на раждането. Ала изтекли девет месеца и настъпил десетият. „Периодът за отваряне на утробите беше изтекъл.“ Разбрала какво е необходимо, Богинята-майка „изпълни акушерската работа“. Въпреки фрагментарния си характер един аналогичен текст по-ясно показва, че е извършила някаква хирургическа операция:

Нинти… брои месеците…

Определеният десети месец настъпи,

дойде господарката, чиято ръка отваря.

С… тя отвори утробата.

Лицето й засия от радост.

Главата й беше покрита.

… отвор направи,

съдържанието на утробата извади.

Обзета от радост, Богинята-майка извикала:

Сътворих го!

Ръцете ми го създадоха!

Как било извършено сътворението на човека?

Един откъс от текста „Когато боговете като хора се трудеха“ обяснява защо в глината трябвало да прибавят „кръв“ от бог. „Божественият“ елемент изисквал не просто няколко капки кръв, а нещо по-фундаментално и трайно. Избраният бог, научаваме ние, имал ТЕ.Е.МА — термин, който всепризнатите специалисти по този текст (У. Дж. Ламбърт и А. Р. Милард от Оксфордския университет) превеждат като „личност“. Ала древният текст е много по-конкретен и буквално означава „помещаващ онова, което обвързва паметта“. По-нататък същият термин се среща в акадската версия като „етему“ и е преведен като „дух“.

В двата случая става въпрос за онова „нещо“ в кръвта на бога, което било хранилище на неговата индивидуалност. Убедени сме, че всичко това са заобиколни начини на древния разказвач да ни обясни, че като подложил кръвта на поредица от „пречистващи бани“, Еа целял да изолира гените на бога.

Изяснена е и целта на смесването на този божествен елемент с глината:

В глината бог и човек ще се слеят,

та до края на дните

плътта и душата,

която в бог е съзряла —

тази душа в кръвно родство да се обвърже,

както ще покаже на живота й знакът.

За да не бъде забравено туй,

нека душата в кръвно родство се обвърже.

Учените почти не разбират тези силни думи. Текстът съобщава, че кръвта на бога била смесена в глината, за да свърже генетично бог и човек „до края на дните“ така, че плътта („образът“) и душата („подобието“) на боговете да се придадат на човека в кръвно родство, което никога да не може да се наруши.

„Епос за Гилгамеш“ разказва, че когато боговете решили да създадат двойник на отчасти божествения герой, Богинята-майка смесила „глина“ със „същността“ на бог Нинурта. По-нататък в текста огромната сила на Енкиду се приписва на факта, че притежавал „същността на Ану“, елемент, който получил чрез Нинурта, внук на върховния бог.

Акадският термин „кишир“ означава „същност“, „концентрат“, каквито имали небесните богове. Е. Ебелинг обобщава опитите за установяване на точното значение на „кишир“ като пише, че като „същност“ или някакъв нюанс на тази дума, „кишир“ може да се отнася за „божества или небесни ракети“. Е. А. Спайсър е съгласен, че терминът означава също „нещо, дошло от небето“. Това се потвърждавало от факта, прибавя той, че се използвал в „медицински контекст“.

Което ни връща към нашия първоначален превод: „ген“.

Свидетелствата на древните текстове, и месопотамските, и библейските, предполагат, че процесът на комбиниране на гените на боговете и Homo erectus включвал използване на мъжки гени като божествен елемент и женски гени като земен елемент.

След като многократно посочва, че божеството създало Адам по свой образ и подобие, Битие описва раждането на Адамовия син Сит със следните думи:

„Адам живя сто и трийсет години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и му даде име Сит.“

Терминологията повтаря описанието на сътворението на Адам от божеството. Но Сит определено е роден в резултат на биологичен процес — оплождане на женска яйцеклетка от Адамовата сперма и последвалото зачатие, бременност и раждане. Идентичната терминология говори за идентичен процес и единственото правдоподобно заключение е, че Адам също е създаден от божеството чрез процес на оплождане на женска яйцеклетка с мъжка сперма от бог.

Ако „глината“, към която бил прибавен божествен елемент, е земен елемент — както твърдят всички текстове, единственият възможен извод е, че с мъжката сперма — генетичния материал на бога — са оплодили яйцеклетка от женски Homo erectus!

Акадската дума за „глина“ е „тит“. Но първоначално тя се пишела ТИ.ИТ („което е с живот“). На иврит „тит“ означава „кал“, но думата има синоним „бош“, което има общ корен с „биша“ („блато“) и „беша“ („яйце“).

Историята за сътворението изобилства на игрословици. Вече видяхме двойното или тройното значение на Адам-адама-адамту-дам. Епитетът на Богинята-майка, НИН.ТИ, означава „господарка на живота“ и „господарка на реброто“. Тогава защо бош-биша-беша („глина-кал-яйце“) да не е игра на думи, означаваща женска яйцеклетка?

Оплодена с гени на бог, яйцеклетката от женски Homo erectus била имплантирана в матката на съпругата на Еа и след като получили „образеца“, имплантирали негови копия в матките на богините на раждането:

Мъдри и учени,

два пъти по седем богини на раждането се бяха събрали,

седем родиха мъжки,

седем родиха женски.

Богинята на раждането им вдъхна

вятъра на дъха на живота.

По двойки бяха те завършени,

по двойки бяха завършени в нейно присъствие.

Съществата бяха хора —

Създания на Богинята-майка.

Така бил създаден Homo sapiens.

 

Древните легенди и митове, библейските сведения и съвременната наука са единодушни по още един въпрос. Подобно на откритията на днешните антрополози — че човек е еволюирал и се е появил в Югоизточна Африка, — месопотамските текстове предполагат, че сътворяването на човека е станало в Апсу, Долния свят, където се намирала Земята на рудниците. Успоредно с Адапа, „образеца“ за човек, някои текстове споменават „святата Амама, земната жена“, чийто дом бил в Апсу.

В текста „Сътворението на човека“ Енки дава следните инструкции на Богинята-майка: „Размеси глината от подземието на Земята, точно над Абзу“. Един химн за творенията на Еа, който „Апсу свой дом направи“, започва с думите:

Божественият Еа в Апсу

откъсна парче глина,

сътвори Кула, за да възстанови храмовете.

Химнът продължава със списък на строителите и отговорниците за „изобилните продукти на планината и морето“, които били сътворени от Еа — всички от „глина“, откъсната в Абзу — Земята на рудниците в Долния свят.

Текстовете ясно посочват, че докато в Ериду си построил тухлена къща край водата, в Абзу Еа издигнал дом, украсен със скъпоценни камъни и сребро. Именно там създал своето творение, човека:

Господарят на АБ.ЗУ, царят Енки…

построи си къща от сребро и лазурит.

Нейното сребро и лазурити като искряща светлина

отецът сътвори в АБ.ЗУ.

Съществата с красив лик,

създадени в АБ.ЗУ,

стояха около господаря Нудимуд.

Различните текстове навеждат на мисълта, че сътворението на човека довело до разрив сред боговете. Изглежда, че поне отначало новите примитивни работници не напускали Земята на рудниците. Анунаките, които се трудели в Шумер, били лишени от облагите на новата работна ръка. Един озадачаващ текст, наречен от учените „Мит за кирката“, свидетелства за събитията, в резултат на които шумерските анунаки под ръководството на Енлил получили своя справедлив дял от черноглавия народ.

В опит да възстанови „нормалния ред“ Енлил взел крайната мярка да прекъсне връзките между „небето“ (Дванадесетата планета или космическите кораби) и Земята и предприел драстични действия срещу мястото, „откъдето идваше плътта“.

Господарят,

както е редно постъпи.

Господарят Енлил,

чиито решения са неизменни,

наистина се зае да отдели небето от Земята,

така че Сътворените да могат да дойдат,

наистина се зае да отдели небето от Земята.

„Връзката небе-Земя“ той разсече,

така че Сътворените да могат да дойдат

от Мястото, откъдето идваше плътта.

Енлил използвал срещу „Земята на кирката и кошницата“ чудодейно оръжие, наречено АЛ.А.НИ („брадва, която дава сила“). Това оръжие имало „зъб“, който „като еднорог вол“ можел да атакува и разрушава високи стени. Ако се съди по описанията, това бил булдозер с огромен свредел отпред, който смазвал всичко пред себе си:

Къщата, която се разбунтува срещу Господаря,

къщата, която не е покорна на Господаря,

АЛ.А.НИ я подчини на Господаря.

На лошите… главите на нейните растения смазва,

изравя корените, разкъсва короната.

Енлил снабдил своето оръжие със „земеразцепител“ и се отправил в атака:

Господарят повика АЛ.А.НИ, даде му заповед.

Той постави земеразцепителя на главата му като корона

и го подкара към Мястото, откъдето идваше плътта.

В дупката появи се глава на човек.

От земята наизскачаха хора

към Енлил.

Той твърдо погледна черноглавите.

Признателните анунаки поставили исканията си за примитивни работници и без да губят време, ги впрегнали на работа:

Анунаките към него пристъпиха,

ръцете си за поздрав вдигнаха,

утешиха с молитви сърцето Енлилово.

Черноглави от него поискаха.

На черноглавите хора

те кирки раздадоха.

Битие също съобщава, че „Адам“ бил сътворен някъде на запад от Месопотамия и после доведен на изток, за да работи в Едемската градина:

„И насади Господ Бог рай в Едем, на изток… След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.“