Ръдиард Киплинг
Книга за джунглата (4)

Попътна песен на маймунския народ

В редица бъбрива вървиме безспир,

ще стигнем луната в небесната шир.

Вижте ни — скачаме пъргаво в такт,

а на вас не ви стигат лапите пак.

Опашките ни като лък са извити, нали?

А вас от завист душата ви боли.

Хей, братле, недей се коси,

че опашката надолу ти виси!

 

 

Седиме прилежно в красива дъга

и мечтаем само за прекрасни неща.

Замисляме подвизи смели и нови,

раз-два-три — и сме готови.

Ще бъдем ний горди, добри, справедливи.

Когато си вярваш, мечтите са красиви.

Хей, братле, недей се коси,

че опашката надолу ти виси!

 

 

Повтаряме всичко във този живот —

от писък на прилеп до зов от хобот.

Прекрасно! Чудесно! Опитваме пак.

Това за майсторлъка ни е знак.

Ето сега като човеците говорим,

не е проблем на тях да се престорим.

Но карай да върви, ти си прав —

такъв е маймунският ни нрав.

Хей, братле, недей се коси,

че опашката надолу ти виси!

 

 

Последвай ни в безумния летеж!

Послушай веселия ни брътвеж!

Върхарите високи тъй ще стигнем,

дела блестящи ще постигнем.