Ръдиард Киплинг
Книга за джунглата (12)

Шива и щурецът

(Песента, която майката на Тумай пееше на бебето си)

Шива ни дари реколта, пусна той и хали бесни,

както си седеше нявга пред дверите небесни.

Не пропусна никой — даде хляб и мъка, и съдба

на краля наш и на просяка с прокъсана торба.

 

 

Шива, нашият бранител, всичко той ни даде, знай.

Махадео, Махадео! Всичко му дължим докрай.

Даде на детето майка, а на майката — децата,

и на кравите фуража, на камилите — водата.

 

 

Богаташ дари със жито, а бедняка със просо,

и на скитника, що проси, даде залъче едно.

Тигърът получи агне, мърша — лешоядът гладен,

а пък кокал неоглозган на вълка бе даден.

 

 

Нищо той не взе за низко, никой той не извиси,

а лукавата Парбати го следеше със очи.

После, за да го залъже, заразказва му шеги —

зад гърба му тя щуреца скри до своите гърди.

 

 

Шива, нашия бранител, тъй успя да заблуди.

Махадео, Махадео! Отвори сега очи!

Виж, камилите са силни, тлъсти крави вред пасат,

но за него туй бе нищо, малки сине, кротко спящ.

 

 

Щом раздаде всичко Шива, тя го злостно подигра:

„Господарю, ти пропусна ненахранена уста!“

Шива се засмя и рече: „Всеки си получи дяла,

даже и щуреца, който в пазвата си свряла.“

 

 

А крадливата Парбати пусна го на свобода

и видя, че той гризеше свежи дъхави листа.

В уплах молеше за прошка, чудеше се на мощта

на бранителя ни Шива, що нахранил бе света.

 

 

Шива, нашият бранител, всичко той ни даде, знай.

Махадео, Махадео! Всичко му дължим докрай.

Даде на детето майка, а на майката — децата,

и на кравите фуража, на камилите — водата.