Ръдиард Киплинг
Книга за джунглата (10)

Песента на Дарзи

(изпята в чест на Рики-тики-тави)

И да шия мога, и да пея —

талантът ми е двоен, знам.

И с песента си се гордея,

и с майсторлъка си голям.

 

 

Напред-назад — така плета

мелодията си неуморна.

Напред-назад — така градя

и къщата просторна.

 

 

Запей на рожбата си, майко!

Високо пак глава вдигни.

Злината вече спи под камък.

Убита, в кръв смъртта лежи.

 

 

Страхът държеше ни във плен

навред в красивите цветя,

но той е вече повален,

главата му — отрязана е тя.

 

 

Но кой е нашият герой?

И как се казва? Где гнезди?

Рики Храбрия е той,

Тики със пламтящите очи.

 

 

Това е Рики-тики-тави —

ловецът с белите зъби.

От очите му блестящи

безкрайна топлина струи.

 

 

И пак животът ни е лесен,

и пак перата ни блестят.

Възпей го с птичата си песен,

чиито трели вред ехтят.

 

 

О, чуй ме, аз ще те възпея

и ще те славя до зори —

теб, Рики, с кръглата опашка

и със блестящите очи.

(Тук Рики го прекъсна и останалата част от песента се загуби.)