Величка Настрадинова
Предговор

Много стари са тези приказки. Те са от времето, когато е имало великани, магьосници, горски човечета, спящи красавици и всякакви вълшебни неща. И не само вълшебни, но и страшни. Ох, ох! Ще ви побият тръпки, когато прочетете за човека, който не познавал страх. И стоял край огъня с разни обесени хора, влязъл в омагьосан замък, играл на кегли с мъртъвци… Ами великаните? Ами еднорогът? Ами вещиците, които ядат деца? Ооо, няма да ви плаша повече. Плашете се сами. Е, може и да се засмеете, когато четете за подвизите на храбрия шивач или за добрата сделка на селянина, но може и да се зачудите.

Да, хората по онова време са били по-различни от нас. Ходели са да гледат как обезглавяват някого. Вие ще отидете ли на такова зрелище? Били са немилостиви и към децата. Пращали са ги да работят като чирачета още щом навършат седем години, гонели са ги от къщи по време на глад. Защото е имало жестоки гладни времена, времена на войни, набези, на опустошителни болести.

Затова и някои приказки са страшни. Но забележете — винаги доброто побеждава, или пък има поука — какво става, когато някой е пуснал в дома си нехранимайковци или е несговорчив като птичето, мишлето и наденичката.

А братята Грим не са поискали да разхубавяват и облагородяват тези велики творения на немския народ. Записали са старите приказки, тъй както са се разказвали. И вече близо сто и петдесет години децата ги четат и обичат. Защото… я пак да си помислим — променил ли се е светът чак толкова? И днес се срещат Червени шапчици. Само дето не носят кошнички, а чантички. И си ходят най-спокойно, тъй като вълците са из горите, а малките сладки момиченца си стоят по градовете и селата за радост на населението.

А великаните? Нали сте виждали големите мъже, които играят баскетбол? Е, не размахват тежки боздугани, а гонят една нищо и никаква топка, но щом така са се споразумели… А! И да не забравя — няма нужда да ядете бяла змия. Учените чрез най-нова техника започнаха да разбират езика на маймуните и делфините. А едно детенце (това го писаха из вестниците) без всякакви компютри взело да схваща какво говорят птичките. Пепеляшките и днес могат да станат кралици. И царят Жабок си е жив и здрав (лично го познавам), само още не се е преобразил. Къде живее ли? Не казвам. Ще хукнете да го гледате и някой може да го настъпи в навалицата. И разбойниците пак ограбват някого. И малките сестрички спасяват братята си. И баба Хола изтърсва пухените завивки всяка зима… и вали сняг… И непрестанно трите предачки предат ли, предат нови приказки.