Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (94)

92.
Галактяните

— Те съществуват. Те са материални! Има ги!

Събралите се губруански служители и офицери наведоха пухестите си глави и извикаха едновременно:

— Дзуун!

— Тази награда ни беше отказана, честта беше отхвърлена, възможността изоставена, всичко това в името на стискането на грошове, на скъперническото броене на пари! Сега цената ще бъде много по-голяма, умножена, огромна!

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта стоеше нещастно в ъгъла и слушаше сред малка тълпа верни помощници, докато го ругаеха от всички страни. Потреперваше всеки път, когато конклавът се обръщаше и извикваше своя рефрен.

Сюзеренът на Благопристойността стоеше високо на пръта си, пристъпваше назад-напред и се накокошинваше, за да покаже по-добре новия цвят, започнал да се забелязва под сменящата му се перушина. Събралите се губруанци и квакуанци реагираха на този оттенък с цвъртене на страстна преданост.

— А сега един изоставен, непокорен и упорит пречи на нашата Смяна на перушината и на единодушието ни, чрез които можем поне да си възвърнем нещо. Да спечелим чест и съюзници. Да спечелим мир!

Сюзеренът говореше за отсъстващия им колега, военния командир, който, изглежда, не смееше да дойде и да погледне новия цвят на жреца, неговото ново първенство.

Един четирикрак квакуанец припряно приближи, поклони се и подаде съобщение на своя лидер. Почти незабавно след това копие беше отнесено и на Сюзерена на Цените и Предпазливостта.

Новините от трансферния пункт Пурмин не бяха изненадващи — били чули отгласи от огромни космически кораби, насочили се срещу губруанците в застрашителен брой. След разгрома в Церемонията на Ъплифта това бе единственото, което можеха да очакват.

— Е? — попита няколкото присъстващи военни офицери Сюзеренът на Благопристойността. — Има ли намерение Сюзеренът на Лъча и Нокътя да защитава този свят, противно на всички съвети, на здравия разум и на честта?

Офицерите, разбира се, не знаеха. Те бяха оставили командира си, когато Смяната на перушината внезапно беше променила посоката си.

Сюзеренът на Благопристойността изигра танц на нетърпение.

— Вие не сте ми от полза, не сте от полза за клана си, като се правите на невинни. Вървете, открийте, върнете се на постовете си. Изпълнявайте дълга си както ви нарежда той, но ме дръжте в течение за плановете и делата му!

Употребата на мъжкото местоимение бе съзнателна. Макар Смяната на перушината още да не беше приключила, всички можеха да разберат и преди да опадат перата накъде духа вятърът.

Офицерите се поклониха и се втурнаха навън.