Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (75)

73.
Ютакалтинг

Той трепереше, изправен с гръб към изгряващото слънце, и се чувстваше изстискан и сух като люспа.

Никога преди не беше усещал, че една метафора може да е толкова точна. Ютакалтинг премигна, бавно завръщайки се в света… в сухата степ под надвисналата планина Мулун. Съвсем ненадейно бе започнало да му се струва, че е стар и че годините му тежат повече отпреди.

Дълбоко в себе си, на равнището на нахакиери, той се чувстваше вцепенен. След всичко това нямаше начин да разбере дори дали Атаклена е оцеляла след опита да проникне толкова навътре в себе си.

„Трябва да е изпитала огромна нужда“ — помисли си той. За пръв път дъщеря му беше опитала нещо, за което нито един от родителите й не я беше подготвил. Нито пък можеше да го усвои в училище.

— Съобщение ли получи, колега? — попита Коулт.

— Аз… — Ютакалтинг навлажни устните си. Но как би могъл да обясни, че всъщност не е получил абсолютно нищо? Не, случило се бе това, че дъщеря му беше приела предложението, което сам й отправи, като остави в ръцете й собствената си нишка и тази на покойната си жена. Тя беше поискала дълга, който родителите дължат на детето — сами да го въведат в един странен свят.

Никога не би трябвало да се отправя предложение, ако не се съзнава отлично какво ще се случи, ако то бъде прието.

„Тя наистина ме изстиска докрай.“ Чувстваше се така, сякаш от него не беше останало нищо. И след всичко това пак нямаше гаранция, че тя е преживяла изпитанието. Или че то не я е довело до лудост.

„Не трябва ли в такъв случай да легна на земята и да умра? — Ютакалтинг потръпна. — Не, струва ми се. Все още не.“

Тенанинът въздъхна, дихателните му процепи пропляснаха.

— Иска ми се да си честен с мен, колега. Боли ме, когато съм принуден да смятам, че криеш разни неща.

Как ли не се беше опитвал Ютакалтинг да накара Коулт да произнесе тези думи! А сега дори не можеше да се насили да прояви интерес.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

— Искам да кажа, че започвам да подозирам, че знаеш повече, отколкото ми казваш, за това тайнствено същество, чиито следи видях — раздразнено отвърна тенанинът. — Предупреждавам те, Ютакалтинг, че сглобявам устройство, което ще реши тази загадка. По-добре ще е да бъдеш откровен с мен, преди сам да открия цялата истина!