Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (51)

49.
Галактяните

— Трябваше да се унищожите — да сложите край на живота си — да се ликвидирате сами! — изцвъртя Сюзеренът на Благопристойността и изтанцува своето наказание пред губруанските учени. Специалистите все още изглеждаха разрошени и непригладени след дългото си пътуване насам. И съвсем отпаднали.

— Като сте положили клетвата, вие сте навредили — причинили щети — оскърбили — нашата благопристойност и чест — завърши гълченето си Сюзеренът.

Ако бяха военни, върховният жрец можеше да поиска обезщетения от тях и семействата им. Но повечето войници от ескорта им бяха убити, а учените не познаваха въпросите на благопристойността така, както военните.

Сюзеренът реши да им прости.

— Въпреки това решението ви е разбираемо — и одобрено. Ще се подчиним на клетвата ви.

Специалистите изтанцуваха облекчение. Нямаше да бъдат подложени на унижението тържествената им дума да бъде отхвърлена.

Клетвата обаче щеше да струва скъпо. Тези учени трябваше незабавно да заминат от системата Гарт и да не бъдат замествани поне в продължение на година. Нещо повече, трябваше да бъдат освободени същият брой човеци!

Сюзеренът беше осенен от внезапна идея. Това предизвика редкия трепет на странната емоция, наречена радост. Той щеше да нареди да бъдат освободени шестнайсет човеци, добре, но планинските шимпанзета нямаше да се съберат с опасните си господари. Освободените хора щяха да бъдат пратени на Земята!

Това сигурно щеше да удовлетвори благопристойността на клетвата. Решението щеше да струва скъпо наистина, но далеч не толкова, колкото свободното допускане на тези същества отново на основния континент на Гарт!

Мисълта, че неошимпанзетата са постигнали в планината онова, за което съобщаваха тези тук, беше зашеметяваща. Как бяха успели? Протоклиентите, които бяха наблюдавали в града и в долината, изобщо не изглеждаха способни на такава хитрост.

Ами ако там все още имаше останали човеци?

Мисълта го уплаши. Сюзеренът не разбираше как би било възможно. Според преброяването броят на онези, които не достигаха, беше прекалено малък, за да е от значение. Статистически всички те просто трябваше да са мъртви.

Разбира се, газовите атаки трябваше вече да престанат. Новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта щеше да се оплаква, че програмата се е оказала много скъпа. Но сега Сюзеренът на Благопристойността изцяло щеше да застане на страната на военния.

Долови слабо вълнение и изпита вътрешна болка. Дали не беше първи признак за промяна на сексуалното състояние? Все още не трябваше да започва, поне докато нещата не се успокояха и между тримата партньори още не бе надделял нито един. Смяната на перушината трябваше да почака, докато благопристойността не бъдеше задоволена, докато не се постигнеше единодушие, така че да стане ясно кой е най-силният!

Само да имаше някакъв начин да разбере как вървят битките в галактическата спирала! Дали вече бяха открили делфинския кораб? Дали флотите на някой съюз точно в този момент не приближаваха към завърналите се Древни, за да обявят края на всички неща?

Трябваше да се погрижи за още един въпрос — потенциално най-важният от всички. Жрецът отново се обърна към водача на експедицията.

— Вашето последно клетвено съгласие е било да избягвате — да отхвърляте — да отказвате да посетите отново онова място.

Учените изтанцуваха съгласие. Едно малко място от повърхността на Гарт беше забранено за губруанците, докато звездите не паднеха или докато правилата не се променяха.

— И все пак преди атаката сте открили — намерили — регистрирали следи от тайнствена дейност — от генни промени — от незаконно ъплифтиране?

За това също бяха съобщили. Сюзеренът внимателно ги разпита за подробностите. Бяха имали време само за повърхностно проучване, но следите бяха очевидни. Заключенията бяха изумителни.

Шимпанзетата криеха в онази планина предразумна раса! Преди нашествието те и техните патрони се бяха занимавали с ъплифтиране на нов клиентен вид!

Така! — изтанцува Сюзеренът. Данните, добити от тим-бримската пирамида, не бяха лъжа! По някакъв начин, по някакво чудо, този претърпял катастрофа свят беше родил едно съкровище! И сега, въпреки губруанското господство над суша и небе, земянитите продължаваха да пазят откритието за себе си!

Не беше за чудене, че от планетния филиал на Библиотеката липсваха файловете за Ъплифта! Бяха се опитали да скрият доказателствата.

„Но сега — зарадва се Сюзеренът — ние знаем за това чудо.“