Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (5)

3.
Галактяните

Сюзеренът на Благопристойността разпери пера, за да разкрие искрящия блясък, който вещаеше царственост, в корените на все още бялото си оперение, гордо подскочи върху пръта за изказване и изцвърча за внимание.

До битката оставаше още време и сюзеренът на Благопристойността все още можеше да прекъсва работата на екипажа на флагманския кораб.

От другата страна на мостика Сюзеренът на Лъча и Нокътя вдигна поглед от командния си прът. Адмиралът също имаше блестящото господарско оперение, но не можеше да става и дума да се намесва, когато трябваше да се прави религиозно изказване. Така че незабавно прекъсна потока от заповеди, които цвъртеше на подчинените си, и застана в поза на съсредоточена почит.

Врявата на губруанските инженери и космонавти из целия мостик се превърна в тих шепот. Четирикраките им квакуански клиенти също прекратиха гукането си и се заслушаха.

Сюзеренът на Благопристойността още чакаше. Нямаше да е подходящо да започне, докато не присъстваха и Тримата.

Един от отворите се разшири. Влезе последният от господарите на експедицията, третият член на триархията. Както се полагаше, Сюзеренът на Цените и Предпазливостта носеше черна торква на подозрение и съмнение. Той влезе и намери удобен прът, последван от свитата си от счетоводители и бюрократи.

Напрежението между Тримата вече беше започнало и щеше да расте през предстоящите седмици и месеци до деня, когато най-сетне щеше да се постигне съгласие — когато се слееха и се появеше нова царица.

Това беше вълнуващо, сексуално и ободряващо. Никой от тях не знаеше какъв ще е краят. Лъчът и Нокътят започваше с преднина, разбира се, защото тази експедиция щеше да започне с битка. Но това господство нямаше да трае дълго.

Сегашният миг например очевидно принадлежеше на жречеството.

Всички клюнове се обърнаха, когато Сюзеренът на Благопристойността вдигна и сгъна първо единия, а после и другия си крак, и се приготви да започне. Скоро от събралите се птицеподобни се надигна тих напев.

— Дзуун.

— Ние се отправяме на мисия, свята мисия — напевно каза Сюзеренът.

— Дзуун…

— И като се отправяме на тази мисия, ние трябва да упорстваме.

— Дзуун…

— Да упорстваме, за да постигнем четири велики задачи.

— Дзуун…

— Задачи, сред които са Победата за славата на нашия Клан.

— Дзуун…

— Победата и Принудата, за да се доберем до Тайната, Тайната, която животните земянити здраво стискат в ноктите си.

— Дзуун…

— Победата, Принудата и Успехът ще спечелят почит и Господство.

— Дзуун…