Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (38)

36.
Фибен

— Трябва да им нанасяме удари така, че да не могат да ни проследят — каза Гейлит Джоунз. — Човеците на Силмар и другите острови са напълно безпомощни по отношение на евентуални репресии, ако губруанците разберат, че си имат работа с организирана съпротива.

Един от новите ръководители на бойни групи, професор от колежа, вдигна ръка.

— Но по какъв начин могат да заплашат заложниците? Нали има Галактически кодекс на войната? Някъде четох, че…

Едно от по-старите шимита го прекъсна.

— Доктор Уолд, ние не можем да разчитаме на Галактическия кодекс. Просто не познаваме тънкостите му и нямаме време да ги учим!

— Можем да ги прегледаме — неуверено предложи шенът. — Градската Библиотека работи.

— Да — изсумтя Гейлит. — Но библиотекарите вече са губруанци и просто си представям как искам от някой от тях литература за водене на съпротивителна борба!

— Е, нали всички…

Спорът продължи дълго и накрая Фибен се изкашля високо, и всички вдигнаха очи към него. Обаждаше се за пръв път.

— Въпросът е спорен — тихо каза той. — Дори да знаехме, че заложниците ще са в безопасност. Гейлит е права поради още една причина.

Тя му хвърли поглед, донякъде изпълнен с подозрение и може би малко гневен от поддръжката му. „Умна е — помисли си той. — Но ще си имам неприятности с нея.“

— Трябва да осъществим първите си удари така — продължи Фибен, — че да изглеждат по-маловажни, отколкото са в действителност, защото в момента нашественикът се е отпуснал, не подозира нищо и се отнася към нас с пълно презрение. В това състояние ще го заварим само веднъж. Не трябва да прахосваме напразно това преимущество, докато съпротивата не се координира и подготви. Това означава да се спотайваме, докато не получим съобщение от генерала.

Гейлит се намръщи, но не каза нищо. Бяха спорили доста по въпроса за поставянето на съпротивата в Порт Хеления под командването на младата галактянка.

Но засега Гейлит се нуждаеше от него. Фокусите на Фибен в „Маймунска ракия“ бяха привлекли десетки от работещите на обектите на нашествениците и бяха съживили част от обществото, попаднало под въздействието на губруанската пропаганда.

— Добре тогава — рече Гейлит. — Да започнем с нещо просто. Нещо, за което ще можеш да разкажеш на своя генерал.

Потече порой от идеи — как да заблудят една древна, опитна, арогантна и изключително могъща галактическа раса. Фибен знаеше точно какво си мисли Гейлит, какво би трябвало да си мисли след онова обезкуражаващо пътуване до колежа на Порт Хеления.

„Наистина ли сме разумни същества без патроните си? Ще посмеем ли да опитаме дори най-хитрите си планове срещу сили, които едва ли можем да разберем?“