Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Uplift War, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна фантастика
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 25гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Брин. Войната на Ъплифта
Избрана световна фантастика, №31
Художник: Петър Христов — „Megachrom“
Американска. Първо издание
Формат: 84/108/32. Страници: 512
ИК „Бард“, 1996
История
- —Добавяне
31.
Галактяните
Сюзеренът на Лъча и Нокътя се качи на борда на личната си ладия и прие почестите на ескорта си.
Най-старшият подполковник, втори по позиция в командването, отдаде чест с рязко щракване с клюн и попита:
— Добре ли мина конклавът? Подходящо? Задоволително?
Сюзеренът на Лъча и Нокътя реши да пренебрегне дързостта на въпроса. Беше по-полезно да има помощник, който да може да мисли, отколкото перушината му винаги да е идеална. Това, че се беше обградил с неколцина такива, беше един от факторите, които му бяха спечелили поста. Адмиралът прати на подчинения си надменно премигване с око, аналог на утвърдителното кимване при човеците.
— Единодушието ни понастоящем е адекватно, достатъчно, ще свърши работа.
Този последен Команден конклав обаче беше особено колеблив и няколко негови аспекта сериозно бяха раздразнили адмирала.
Сюзеренът на Лъча и Нокътя настояваше да освободят голяма част от подсилващата ги флота, която да се включи в други операции на губруанците, далеч от Гарт. А третият лидер, Сюзеренът на Благопристойността, продължаваше да упорства да го носят навсякъде на пръта му и отказваше да стъпи на гартска земя.
Тримата бяха започнали да спорят за принципни положения и процесът наистина ставаше забавен. Проявяваха се приятните аспекти на Триумвирата, особено когато танцуваха, пееха и се караха по по-сериозни въпроси.
Досега беше изглеждало, че полетът към положението на царица ще е праволинеен и лесен за адмирала, защото командваше още от самото начало. Сега Сюзеренът на Лъча и Нокътя започваше да усеща, че няма да е толкова лесно.
Най-различни фракции участваха в избора на тримата лидери на Експедиционните сили, защото Господарите на Курника у дома се надяваха точно от тази Тройка да се появи нова, единна политика. За да стане това, те трябваше да са много умни и много различни.
Вече започваше да се изяснява точно колко умни и различни. Няколко от идеите, които предложиха другите, бяха хитри и доста обезкуражаващи. За него.
„Те са прави в едно — трябваше да признае адмиралът. — Ние трябва не просто да завладеем, победим, прегазим вълконите. Трябва да ги опозорим!“
Сюзеренът на Лъча и Нокътя се беше съсредоточил толкова усилено върху военните въпроси, че бе придобил навика да гледа на партньорите си едва ли не като на пречка.
„Това беше лошо, неуместно, нелоялно от моя страна“ — помисли си адмиралът.
Всъщност бе благочестиво да се надява, че бюрократът и жрецът са толкова умни в собствените си области, колкото и той във военните дела. Ако Благопристойността и Счетоводството се справеха със задълженията си толкова блестящо, колкото той с нашествието, тяхната Тройка щеше да бъде запомнена!
Някои неща бяха предопределени, Сюзеренът на Лъча и Нокътя знаеше това. Така беше от времето на Прародителите, много, много отдавна. Много преди еретическите и недостойни кланове да осквернят звездните пътища — ужасните, нещастни вълкони, тимбримите, тенанините, соросите… Жизненоважно бе кланът Гууксюй-Губру да победи злините на тази епоха! Кланът трябваше да постигне величие!
Адмиралът се замисли за начина, по който преди толкова много години беше заложена бомбата на поражението на земянитите. Как губруанските сили можеха да засичат и противодействат на всеки техен ход. И как заложническият газ беше превърнал всичките им планове в пълен хаос. Тази идея принадлежеше на самия Сюзерен — и на членовете на личния му щаб, разбира се. А сега бе настъпило времето за реализирането й.
Сюзеренът на Лъча и Нокътя протегна ръце и усети напрежение в мускулите, които, векове преди собственият му вид да бъде ъплифтиран, бяха издигали предците му в топлите, сухи въздушни течения на губруанската му родина.
„Да! Нека и идеите на партньорите ми бъдат дръзки, блестящи, изпълнени с въображение… Нека бъдат почти — но не съвсем — толкова блестящи, колкото моите собствени.“