Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (29)

27.
Фибен

Фибен се свести в мрак, свит под някакво одеяло.

С усилие на волята успя да се претърколи на скърцащия креват. Разтърка очи, отвори ги и единственото, което видя, беше сумракът в неугледната малка стая. Тънка ивица светлина се процеждаше през тежките черни завеси на малкия прозорец.

Мускулите му се сгърчиха. Фибен си спомни последния път, когато беше усещал нещо подобно на това гадене, на остров Силмар. Банда неошимпанзета циркови изпълнители от Земята бяха наминали да изнесат представление. Цирковият „пехливанин“ предложи да се пребори с шампиона на колежа и като последен идиот Фибен прие.

Минаха седмици, преди отново да може да ходи без патерица.

Простена и седна, после се дотътри до единствения прозорец и дръпна завесата.

Какво ли беше това място? Някакъв губруански затвор?

Фибен отпусна ръце и запремигва, за да прочисти насълзените си очи. През прозореца се виждаше заграден двор, запусната зеленчукова градина и няколко високи дървета. Приличаше на типична къща на малка комуна, каквито притежаваха шимските брачни групи.

Едва видими над съседните покриви, върхарите на евкалиптите по хълма му подсказаха, че още е в Порт Хеления, недалеч от парка на Крайморските скали.

Навярно губруанците оставяха разпитите на своите колаборационисти. Или пък похитителите му бяха онези враждебно настроени условници?

Видя кана с вода върху единствената маса в стаята и до нея вече пълна чаша. Залитна към нея и протегна ръка, но не улучи, бутна я и тя се разля на пода.

„Съсредоточи се! — каза си Фибен. — Ако искаш да се измъкнеш оттук, опитай се да мислиш като представител на пътуваща сред звездите раса!“

Беше трудно. Думите болезнено се блъскаха точно зад челото му. Чувстваше, че умът му се опитва да отстъпи… да изостави англическия в полза на един по-прост, по-естествен начин на мислене.

„Съсредоточи се!“

Спомни си древна дзен пословица: „Преди просветлението насечи дърва, налей вода. След просветлението насечи дърва, налей вода.“

„Това е. Съсредоточи се… Избери трудния път, онзи на мисленето.“ На шимите поне им беше по-лесно, отколкото на неоделфините. Другата раса клиент на човеците беше сто години по-млада и трябваше да използва три езика, за да мисли изобщо!

Концентрираше се толкова усилено, че не забеляза кога вратата зад него се е отворила.

— Е, за момче, което е имало толкова работа нощес, определено си много свеж тази сутрин.

Фибен се обърна. Шими в син саронг идваше към него с поднос в ръце.

Беше дребният „сводник“ от „Маймунска ракия“. Онзи, който беше стоял на балкона недалеч от губруанеца и който го беше зашеметил, точно когато щеше да се измъкне.

— Не искам помощ от предатели!

Поне това възнамеряваше да каже, но се получи по-скоро неясно мънкане.

— Добре. Както кажеш — спокойно отвърна шимито, хвана го за едната ръка и го дръпна към леглото. Въпреки дребния си ръст беше доста силна. — Ще ти дам нещо. Ще заспиш поне за десет часа. После може би ще бъдеш готов да отговориш на някои въпроси.

Фибен не успя да събере достатъчно енергия, за да я наругае. Цялото му внимание беше насочено към опитите му да се концентрира, да се съсредоточи върху нещо. Англическият вече не му се удаваше. Той опита галактически седем и с дебел глас започна да брои:

— На… Ка… та… креш…

— Да, да — чу я да казва. — Вече отлично знаем колко добре си образован.

Щимито се наведе над него с капсула в ръка, счупи я с едно щракване на пръстите и я поднесе под носа му.

Той се опита да задържи дъха си, но знаеше, че е безполезно. В същото време не можеше да не забележи, че тя всъщност е доста хубавичка — с малка, детинска челюст и гладка кожа. Само кривата й, горчива усмивка нарушаваше картината.

— Леле, ти си бил голям инат, а? Бъди сега добро момче, вдишай и си почини — нареди тя.

Неспособен да издържи повече, Фибен си пое дъх. Сладникава миризма изпълни ноздрите му. Съзнанието му започна да се разпръсква в плаващ блясък.

Едва тогава осъзна, че тя също му говори на перфектен галактически седем без никакъв акцент.