Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (21)

19.
Атаклена

Короната на Атаклена вече не долавяше ужасния панически рев. Настроението се беше променило. Сега се усещаше някакво примирение… и интелигентен гняв.

— Може би не трябва да слизате долу, госпожице — дрезгаво каза Бенджамин. — Искам да кажа, очевидно е, че газът е предназначен да въздейства на хора, но дори ние шимите почувствахме леко замайване. Вие сте доста важна…

— Аз съм тимбримка — студено отвърна Атаклена. — Не мога да седя тук, когато от мен се нуждаят клиенти и приятели.

Бенджамин покорно се поклони и я поведе надолу по клоните към земята. Лютивата миризма тук беше по-силна. Атаклена се опита да не й обръща внимание, но пулсът й се ускори от нервност.

Минаха покрай сграда, в която трябваше да живеят и да се обучават горили. Имаше оградени пространства, игрални и тестови площадки. Очевидно тук кипеше енергична работа, макар и не от голям мащаб. Дали Бенджамин наистина си беше въобразил, че ще я заблуди просто като прати предразумните горили да се скрият в джунглата?

Тя се надяваше нито една от маймуните да не е пострадала от газа или от паниката. От краткия си курс по история на земянитите помнеше, че горилите, макар и силни, са известни с чувствителността си — и дори крехки — създания.

Шими по шорти, сандали и вездесъщите пояси за инструменти се щураха насам-натам и изпълняваха сериозни задачи. Неколцина зяпнаха Атаклена, когато тя приближи, но не казаха нищо.

Стигнаха в центъра на лагера и най-после видяха човеци. Бяха легнали на стъпалата на главната сграда. Мъж и жена. Главата на мъжа беше съвсем плешива и в очите му имаше следи от епикантично нагъване.

Другият човек беше висока тъмнокоса жена. Кожата й бе много черна. Дълбок, богат оттенък, какъвто Атаклена не беше виждала досега. Навярно бе от онези рядко срещани „чистокръвни“ човеци, типични за древните си раси. В сравнение с нея кожата на шимите под кафявата им козина изглеждаше едва ли не бледорозова.

С помощта на двама по-възрастни наглед шими черната жена успя да се подпре на лакът. Бенджамин пристъпи напред и ги запозна.

— Доктор Така, доктор Шулц, доктор М’Бдзвели, шим Фредерик, всички от земния вълконски клан, представям ви на уважаемата Атаклена, Тимбрим аб-Калтмур аб-Брма аб-Кралнит ул-Титлал.

Атаклена го погледна, изненадана, че е в състояние да каже наизуст всичките й официални видови имена.

— Доктор Шулц — каза тя, като кимна на шима отляво, после се поклони на жената малко по-ниско. — Доктор Така. — С последно навеждане на главата поздрави мъжа и шима. — Доктор М’Бдзвели и шим Фредерик. Моля, приемете моите съболезнования за жестокостта, посетила вашето селище и свят.

Шимите ниско се поклониха. Жената също опита, но от слабост не успя.

— Благодаря ви — с усилие отвърна тя. — Ние земянитите ще се оправим, сигурна съм… Наистина съм изненадана да видя дъщерята на тимбримския посланик тук.

„Естествено — помисли си Атаклена. Присъствието ми е почти толкова голяма беда за плановете ви, колкото и губруанците с техния газ!“

— Приятелят ми е ранен — каза тя. — Три от вашите неошимпанзета отидоха да го търсят. Имате ли някакво известие от тях?

Жената кимна.

— Да, да. Току-що получихме съобщение от спасителната група. Робър Онийгъл е в съзнание и състоянието му е стабилно. Другата група, която пратихме да търси падналия кораб, скоро ще се присъедини към тях с пълно медицинско оборудване.

— Добре — каза Атаклена. — Тогава ще премина към други въпроси. Първо, като представител на раса, която е в съюз с вас, предлагам помощта си по време на тази криза. Ще сторя това, което мога като ваш патрон, и ще искам в замяна само да ми окажете, доколкото сте в състояние, помощ да се свържа с баща си.

— Приемаме — кимна доктор Така. — Приемаме с огромни благодарности.

— Второ — трябва да изразя изненадата си да открия функционирането на този Център. Разбрах, че се занимавате с непозволени дейности, свързани с ъплифтиране на… на непросветени видове.

Четиримата директори се спогледаха. Атаклена можеше да чете човешките изражения достатъчно добре, за да разбере огорченото им примирение.

— Освен това — продължи тя, — забелязвам, че неизвестно защо сте избрали да извършите това престъпление на планетата Гарт, трагична жертва на някогашни екологични злоупотреби…

— Я почакайте малко! — възрази шим Фредерик. — Как можете да сравнявате това, което правим ние, с холокоста на бурур…

— Замълчи, Фред! — припряно го прекъсна доктор Шулц, другият шим.

Фредерик премигна, но разбрал, че е късно да върне думите си, отбеляза:

— На единствените планети, на които на земянитите им е било позволено да се заселят, И-титата са оставили поразиите си, не е ли така?

Мъжът вдигна поглед към Атаклена.

— Притиснахте ни до стената, госпожице — въздъхна вторият човек, доктор М’Бдзвели. — Можем ли да ви помолим да ни позволите да обясним, преди да продължите с обвиненията си? Ние… ние не сме представители на нашето правителство, нали разбирате? Ние сме… престъпници.

— Разбирам — кимна тя. — Въпросът може да бъде оставен настрани, докато трае настоящата криза. Моля, обяснете ми ситуацията тук. Какво се опитва да постигне с този газ врагът?

— Газът отслабва силите на всеки човек, който го вдиша — отвърна доктор Така. — Преди час имаше предаване. Нашествениците обявиха, че хората, попаднали под неговото влияние, трябва да приемат противоотрова до седмица, в противен случай ще умрат. И разбира се, предлагат противоотровата само в градските райони.

— Заложнически газ! — прошепна Атаклена. — Те искат всички човеци на планетата за заложници.

— Точно така. Или трябва да се съберем там, или ще умрем след шест дни.

Короната на Атаклена гневно заискри. Заложническият газ беше безотговорно оръжие, въпреки че бе законно при определени ограничени видове война.

— Какво ще стане с клиентите ви? — Неошимпанзетата бяха само на няколко века и не трябваше да бъдат оставяни ненаблюдавани в пустошта.

Доктор Така сгърчи лице, очевидно също притеснена.

— Повечето шими, изглежда, не се влияят от газа. Но пък имат много малко естествени водачи като Бенджамин или доктор Шулц.

Кафявите маймунски очи на Шулц се сведоха към човека. Явно бяха приятели.

— Не се притеснявай, Сюзан. Ще се оправим. — Той се обърна към Атаклена. — Ще евакуираме хората на етапи — довечера ще започнем с децата и старците. Междувременно ще започнем да разрушаваме Центъра и всички следи от това, което е ставало тук. — Видя, че Атаклена понечва да възрази, и вдигна ръка. — Да, госпожице. Ще ви осигурим камери и помощници, за да можете да съберете своите доказателства. Това достатъчно ли е? Дори не си и помисляме да ви пречим да изпълните дълга си.

Атаклена усети горчивината на шима генетик. Но не изпита симпатия към него. Представи си как би се почувствал баща й, когато научеше за това. Ютакалтинг обичаше земянитите. Това безотговорно престъпление щеше дълбоко да го нарани.

— Няма смисъл да предоставяме на губруанците оправдание за агресията им — добави доктор Така. — Можете да отнесете въпроса за горилите до тимбримския Велик съвет, ако желаете. Тогава нашите съюзници ще решат какво да правят — дали да продължат с официално обвинение, или да оставят нашето наказание на собственото ни правителство.

— Това е достатъчно — съгласи се Атаклена. — Донесете ми камера и ще заснема как Центърът ви изгаря.