Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (91)

89.
Галактяните

Сюзеренът на Лъча и Нокътя се перчеше под плющящия плат на павилиона на Института по Ъплифт. Гласът му пулсираше от гняв.

— Непоносимо! Невероятно! Недопустимо! Това нашествие трябва да бъде спряно, задържано, подчинено!

Гладката рутина на нормалната Церемония на Ъплифт беше разбита. Официалните представители и екзаминаторите от Института — галактяни с най-различни фигури и размери — се щураха под огромния навес и припряно се консултираха с преносимите си Библиотеки, търсейки прецеденти на събитието. Неочакваното смущение беше предизвикало истински хаос. Сюзеренът танцуваше своята ярост пред едно паякообразно същество.

Великият екзаминатор — паякообразен серентин, стоеше отпуснат в кръг от инфокладенци, внимателно заслушан в жалбите на губруанския офицер.

— Нека бъде постановено нарушение, накърняване, върховна обида! Моите войници сурово ще въведат благопристоен ред! — Сюзеренът се накокошини, за да покаже възрозовия цвят, вече видим под външните пера — сякаш серентинът щеше да се впечатли от това, че адмиралът е почти женска, почти кралица.

Но гледката не успя да впечатли Великия екзаминатор. В края на краищата всички серентини бяха женски. Чудо голямо!

Великият екзаминатор обаче криеше развеселеността си.

— Новопристигналите отговарят на всички критерии, за да им се позволи да участват в тази церемония — търпеливо отвърна тя на галактически три. — Те предизвикаха смут, разбира се, и това ще се обсъжда дълго след изтичането на този ден. И все пак те са само една от многото характеристики на тази церемония, които са… е, необикновени.

Губруанецът отвори клюн, после го затвори.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че това е най-нередовната Церемония на Ъплифт от мегагодини насам. Вече на няколко пъти обмислях дали изобщо да не я отменя.

— Няма да посмеете! Ние ще апелираме, ще поискаме обезщетение, ще поискаме компенсация…

— А това би ви харесало, нали? — въздъхна Великият екзаминатор. — Всеки знае, че губруанците сега водят война на прекалено много фронтове. Но присъдата срещу един от Институтите би могла да покрие някои от разходите, не е ли така?

Този път губруанецът остана безмълвен. Великият екзаминатор използва две от пипалата си, за да почеше някаква гънка в черупката си.

— Неколцина от помощниците ми смятат, че точно такъв е бил планът ви от самото начало. В тази церемония има прекалено много нередовни моменти и всички са нагласени от вас. При по-задълбочен поглед обаче всеки от тях като че ли спира точно на милиметри от незаконността. Много хитро сте намерили прецеденти и вратички в правилата. Да вземем например въпроса с човешкото одобрение на една церемония за собствените им клиенти. Не е ясно дали тези ваши представители на заложниците са разбрали с какво се съгласяват, когато са подписали показаните им от вас документи.

— Беше им — бил им е — предложен достъп до Библиотеката.

— Умение, с което вълконите не са известни. Съществува подозрение за принуда.

— Имаме съобщение за съгласието на Земята! От родния им свят! От техните гнезда-майки!

— Да — съгласи се серентинът. — Те са приели предложението ви за мир и свободна церемония. Как бедната вълконска раса би могла да отхвърли такова предложение при ужасните обстоятелства, в които се намира? Но семантичният анализ показва следното: те са смятали, че приемат само да обсъдят въпроса по-нататък! Очевидно не са разбрали, че вие откупувате освобождаването на старите им заявления, направени преди повече от петдесет пактаара! Това позволява да бъде отменен изчаквателният период!

— Това, че не са разбрали, не е наш проблем — отсече Сюзеренът на Лъча и Нокътя.

— Наистина. А дали Сюзеренът на Благопристойността ще се съгласи с това мнение?

Този път последва само мълчание. Накрая Великият екзаминатор вдигна двата си предни крака и ги скръсти в официален поклон.

— Вашето възражение е прието. Церемонията ще продължи при древните правила, установени от Прародителите.

Губруанският командир нямаше избор. Той се поклони, обърна се и се втурна навън, гневно разблъсквайки тълпата от крякащи стражи и помощници.

Екзаминаторът се обърна към робота помощник.

— Какво обсъждахме преди да пристигне Сюзеренът?

— Един приближаващ насам въздухолет, чиито пътници искат дипломатически имунитет и статус на наблюдатели — отвърна машината на галактически едно.

— А, да. Онези.

— Тревожат се, защото губруанските прихващачи, изглежда, се готвят да им отрежат пътя насам и могат да им причинят вреда.

Екзаминаторът се поколеба само за миг.

— Моля те, информирай приближаващите пратеници, че ще бъдем извънредно щастливи да удовлетворим искането им. Да дойдат направо на Могилата, под закрилата на Института по Ъплифт.

Роботът побърза да предаде заповедта. После дойдоха други помощници, които носеха данни и предварителни доклади за още нередности. Един след друг се включваха холоекрани, за да покажат тълпата, пристигнала в подножието на хълма, изсипала се от ръждясали лодки и втурнала се нагоре по неохраняваните склонове.

— Това събитие става все по-интересно — замислено въздъхна Великият екзаминатор. — Чудя се какво ли ще излезе накрая?