Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (64)

62.
Галактяните

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта беше разтревожен. Всички признаци сочеха към Смяна на перушината и посоката, в която като че ли вървяха нещата, не му се харесваше.

В другата част на павилиона Сюзеренът на Лъча и Нокътя се разхождаше пред помощниците си и изглеждаше по-възвисен и величествен от всякога. Под рошавите пера на военния командир се забелязваше лек червеникав отблясък. Нито един от присъстващите губруанци не можеше да не забележи това. Скоро, може би само след един дванайсетоден, процесът щеше да напредне невъзвратимо.

Окупационните сили трябваше да имат нова царица.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта мислеше за несправедливостта на всичко това, докато приглаждаше собствените си пера. Те също бяха започнали да изсъхват, но все още нямаше никакви признаци за окончателния цвят.

Беше въздигнат в статус на кандидат и главен бюрократ след смъртта на предшественика си. Беше мечтал за такава съдба, но не и да бъде хвърлен насред вече зрял Триумвират! Дотогава партньорите му вече бяха доста напреднали по пътя към сексуалността. Той бе принуден да се опита да ги настигне.

Първо му се беше струвало, че това няма голямо значение. За изненада на всички, той беше спечелил много точки от самото начало. Това, че откри глупостите, извършени от другите двама по време на междуцарствието, бе помогнало на Сюзерена на Цените и Предпазливостта да постигне големи скокове напред.

После беше постигнато ново равновесие. Адмиралът и жрецът се бяха оказали блестящи в защитата на политическите си позиции.

Но се предполагаше, че Смяната на перушината се определя от верността на политика! Наградата трябваше да спечели лидерът, чиято мъдрост се бе оказала най-голяма. Това беше начинът!

И все пак бюрократът знаеше, че тези въпроси се решават много често от случайноста или от капризите на метаболизма.

„Или от съюза на двама срещу третия“ — напомни си той. Чудеше се дали е постъпил разумно, като подкрепяше военния срещу Благопристойността през тези последни няколко седмици и така даде на адмирала преимущества.

Но нямаше друг избор! Трябваше да се противопостави на жреца, защото Сюзеренът на Благопристойността, изглежда, беше загубил всякакъв контрол!

Първо беше онази глупост с „гартляните“. Ако предшественикът на бюрократа бе останал жив, навярно тази екстравагантност би могла да бъде обуздана. Сега обаче бяха направени огромни разходи… с докарването на нов планетарен филиал на Библиотеката, с пращането на експедиции в опасните планини, с построяването на хиперпространствен шунт за Церемонията на Осиновяването — преди да има каквото и да било потвърждение, че съществува нещо за осиновяване!

После се появи въпросът за екологичното управление. Сюзеренът на Благопристойността настояваше, че е важно да възстановят земянитската програма на Гарт поне на минимално равнище. Но Сюзеренът на Лъча и Нокътя непреклонно беше отказал да позволи на който и да е човек да напусне островите. Така че на огромна цена беше пратена помощ отвън. Цял кораб с линтенски градинари, неутрални в настоящата криза, вече бе на път за насам. И само Великото Яйце знаеше как щяха да плащат за тях!

Сега, когато хиперпространственият шунт беше почти готов, и Сюзеренът на Благопристойността, и Сюзеренът на Лъча и Нокътя бяха готови да признаят, че слуховете за „гартляните“ са просто тимбримски фокус. Но щяха ли да допуснат строежът да спре?

Не. Изглежда, всеки от тях си имаше причини да иска да бъде завършен. Ако бюрократът се бе съгласил, щяха да постигнат единодушие, стъпка към политиката, така желана от Господарите на Курника. Но как можеше да се съгласи с такава глупост!

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта изцвъртя от раздразнение. Сюзеренът на Благопристойността закъсняваше за новия им диспут. Изглежда, педантичното му изискване за правота не включваше и учтивостта към партньорите му.

Досега, теоретично, първоначалното съревнование между кандидатите би трябвало вече да се превръща в уважение, а после в обич и накрая в истински брак. Но ето, на ръба на Смяната на перушината, те все още изпълняваха танц на взаимна омраза.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта не беше доволен от много от резултатите, но поне щеше да има едно удовлетворение, ако всичко тръгнеше в посоката, в която като че ли се беше отправило — когато Благопристойността най-после бъдеше свален от високомерния му прът.

Един от помощниците му подаде съобщителна плочка, получена от неговите шпиони. Той прегледа съдържанието й и се замисли.