Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (46)

44.
Галактяните

Разположени в орбита над планетата, нашественическите сили навлязоха в нова фаза от операцията.

През цялото това време основното занимание на флотата беше отбранително.

Петте галактики бяха в смут. Всеки от десетките други съюзи можеше също да е видял възможност да завладее Гарт. Или пък земянитско-тимбримският съюз — макар и напълно заобиколен отвсякъде — можеше да реши да нанесе тук контраудар. Тактическите компютри изчислиха, че вълконите не биха сторили тази глупост, но земянитите бяха толкова непредсказуеми, че никога не можеше да се каже.

В тази игра вече беше заложено прекалено много. Кланът Гууксюй-Губру не можеше да си позволи загуба.

Така че бойната флота се бе подредила. Корабите продължаваха да наблюдават петте локални пласта на хиперпространството и съседните трансферни пунктове.

Пристигаха новини за проблемите на Земята, за отчаянието на тимбримите и за трудностите им при привличането на съюзници сред летаргичните Умерени кланове. Ставаше ясно, че оттам няма да има никаква опасност.

Но някои от другите велики кланове се бяха раздвижили. Онези, които бързо долавяха благоприятния момент. Част от тях бяха заети с безплодни търсения на изчезналия делфински кораб. Други използваха смута като удобно извинение, за да си отмъстят за стари вражди. Хилядолетни договори се разпиляваха като облаци газ преди внезапното избухване на супернови. Пламъци облизваха древната социална тъкан на Петте галактики. От губруанския Курник пристигнаха нови заповеди. Щом бъдеха завършени наземните отбранителни съоръжения, по-голямата част от флотата трябваше да поеме към други задължения.

Господарите на Курника придружиха заповедта с компенсации. Сюзерена на Лъча и Нокътя наградиха с цитат, на Сюзерена на Благопристойността обещаха по-добра планетарна Библиотека за експедицията на Гарт.

Новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта не се нуждаеше от компенсации. Заповедите сами по себе си бяха победа, защото проявяваха предпазливост в самата си същина. Главният бюрократ спечели точки за Смяната на перушината, които ужасно му трябваха в съревнованието с по-опитните му колеги.

Флотата се отправи към най-близкия трансферен пункт, уверена, че нещата на Гарт са в здрав клюн и ръка. Наземните сили обаче наблюдаваха потеглянето на огромните бойни кораби с малко по-слаба увереност. На повърхността на планетата имаше признаци за незначително съпротивително движение. Дейността му — все още само дребни неприятности — беше започнала сред шимското население в затънтената провинция. Тъй като шимите бяха братовчеди и клиенти на човека, дразнещото им и неподобаващо поведение не бе изненада. Губруанското върховно командване взе предпазни мерки, после насочи вниманието си към други въпроси.

Вниманието на Триумвирата беше привлечено от някои постъпили информации — данни, взети от вражески източник, — свързани със самата планета Гарт. Подозрението можеше да не се оправдае. Но ако се окажеше вярно, възможностите бяха огромни!

Във всеки случай тези неща трябваше да се проучат. На риск можеха да бъдат изложени важни преимущества. В това и тримата Сюзерени бяха напълно единодушни. И за пръв път изпитаха вкуса на истинското съгласие.

Взвод Войници на Нокътя продължаваше да наблюдава експедицията, която напредваше в планината. Крехки птицеподобни в бойни униформи пикираха точно над дърветата, тихият вой на гравитаторните им доспехи се разнасяше из тесните каньони. Един гравитотанк се носеше напред, друг охраняваше ариергарда на конвоя.

Учените пътуваха по средата на тази плътна защита в своите гравитолодки. Движеха се бавно, но нямаше и закъде да бързат. Слухът, по чиито следи бяха сега, можеше и изобщо да не се оправдае, но Сюзерените настояваха да бъде проверен, просто за всеки случай.

Целта им се показа на хоризонта късно на втория ден — равен район на дъното на тясна долина. Не много отдавна тук бяха изгорели няколко сгради.

Гравитотанковете заеха позиции в срещуположните краища на обгорения участък. После губруанските учени и техните квакуански клиенти слязоха от лодките. Застанали с гръб към все още зловонните развалини, птицеподобните цвъртяха заповеди на бръмчащите роботи и ги насочваха да търсят следи. По-непридирчиви от патроните си, пухкавите бели квакуанци се ровеха направо в останките и възбудено крякаха.

Незабавно стана очевиден един извод. Унищожението беше съзнателно. Вредителите бяха искали да скрият нещо в дима и руините.

Здрачът се спусна със субтропична ненадейност. Скоро изследователите трябваше да работят на недостатъчната светлина на прожектори. Накрая груповият командир заповяда да спрат. Пълномащабните проучвания трябваше да почакат до сутринта.

Специалистите се върнаха в лодките си за през нощта, като бъбреха за онова, което вече бяха открили. Имаше следи, загатвания за неща, които бяха вълнуващи и доста тревожни.

И все пак на следващия ден щеше да има достатъчно време за работа. Те се затвориха в лодките, а шест робостражи се издигнаха във въздуха с безгласна механична прилежност и търпеливо закръжиха над лагера. Гарт бавно се въртеше под звездното небе.

Не много преди зазоряване по пътеките под дърветата се плъзнаха сенки. Местните животинки се скриха и се заслушаха в бавното и внимателно пълзене на новодошлите.

Робостражите също забелязаха тези нови животни и ги прецениха според заложените в програмата им критерии. „Безвредни“ — гласеше преценката.