Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (39)

37.
Галактяните

Всичко беше започнало да става доста скъпо, но това не беше единственото, което безпокоеше Сюзерена на Цените и Предпазливостта. Не по-малко важно бе да защитава губруанската раса от отраженията на грешките.

Много пътуващи сред звездите видове се бяха появили след като преди преди три милиарда години Прародителите бяха поставили началото на безкрайната верига на Ъплифта. Много от тях бяха процъфтели, достигнали до огромни висоти, само за да се сгромолясат поради някаква глупава грешка, която можеше да бъде избегната.

Основната причина, поради която губруанците поделяха властта. Агресивният дух на Войника на Нокътя трябваше дръзко да търси възможности за Курника. Взискателният първожрец на Благопристойността трябваше да следи да не се отклоняват от Верния път. В допълнение обаче идваше Предпазливостта, която трябваше да грачи предупреждения, вечни предупреждения, че дързостта може да отиде прекалено далеч, а прекалено суровата благопристойност да предизвика сгромолясването на курниците.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта се разхождаше из кабинета си. Отвъд заобикалящите го градини беше малкият град, който човеците наричаха Порт Хеления. Из цялата сграда губруански и квакуански бюрократи преглеждаха подробности, изчисляваха преимущества и недостатъци, разработваха планове.

Скоро щеше да се състои нов Команден конклав с неговите партньори, другите Сюзерени. Сюзеренът на Цените и Предпазливостта знаеше, че ще бъдат предявени още искания.

Нокътят щеше да пита защо по-голямата част от бойната флота трябва да бъде върната. И щеше да се наложи да му се доказва, че сега, когато Гарт изглежда спокоен, губруанските Господари се нуждаят от огромните бойни кораби другаде.

Благопристойността щеше отново да се оплаква, че филиалът на Библиотеката на тази планета е плачевно недостатъчен и изглежда, по някакъв начин повреден от избягалото земянитско правителство. Или може би тимбримският мошеник Ютакалтинг го е саботирал? Във всеки случай, щеше да има настоятелно искане за създаване на по-голям филиал, и то на ужасна цена.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта се накокошини. Чувстваше се изпълнен с увереност. За известно време беше задоволявал желанията на другите двама, но нещата вече бяха спокойни и той напълно владееше положението.

Другите двама бяха по-млади, с по-малък опит — блестящи, но прекалено безразсъдни. Бе време да започне да им показва как стоят нещата, как трябва да стоят, ако искаха да се стигне до разумна, солидна политика. В този спор щеше да надделее той!

Сюзеренът си имаше планове. Хитрите замисли на партньорите му щяха да се обединят под неговото водачество. Новата политика вече се очертаваше.

„Животът е сериозна работа — мислеше си Сюзеренът на Цените и Предпазливостта. — И все пак понякога е доста приятен!“