Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (32)

30.
Фибен

Фибен разтри тила си и раздразнено погледна през масата. Значи това беше онзи, с когото го бяха пратили да установи контакт, блестящият сътрудник на доктор Така, бъдещият водач на подземната борба в града.

— Що за идиотизъм е това? — обвинително попита той. — Оставихте ме да вляза в клуба. Снощи на десетина пъти едва не ме хванаха. Можеха даже да ме убият!

— Не беше снощи, а по-предната вечер — поправи го Гейлит Джоунз и приглади синия си саронг. — Във всеки случай бях пред „Маймунска ракия“ и чаках, за да установя връзка. Видях, че си непознат, че пристигаш сам и че носиш карирана работна риза, затова приближих към теб с паролата.

— Готин? — премигна Фибен. — Идваш, при мен, прошепваш ми „готин“ и си мислиш, че това е парола. Ега ти тъпотията!

Обикновено никога не използваше такъв груб език в разговор с млада дама. В момента Гейлит Джоунз повече приличаше на онзи, с когото бе очаквал да се срещне — шими с очевидно високо образование и право на размножаване. Но той я беше видял при други обстоятелства, които най-вероятно нямаше да забрави.

— Това ли наричаш парола? Казаха ми да гледам за работник по услугите!

— Какво? — намръщи се Гейлит Джоунз. — Слушай, всичко беше в пълен хаос, когато позвъних в Центъра. Знаех, че групата е свикнала да пази тайна и ще е идеалната бойна група в провинцията. Разполагах само с няколко мига, за да изнамеря начин да установим контакт, преди губруанците да наложат контрол над телефонните линии. Мислех си, че вече подслушват и записват всичко, така че паролата трябва да е нещо разговорно, нали знаеш, нещо такова, каквото езиковите им компютри трудно ще преведат.

Тя ненадейно замълча и вдигна ръка към устата си.

— О, не!

— Какво?

Тя премигна, после се засмя.

— Казах на онзи тъп телефонист в Центъра как трябва да бъде облечен пратеникът ви и къде ще се срещнем, после му обясних, че ще бъда преоблечена и ще предлагам услуги „по-така“. Не доктор Така, а „по-така“.

— Какво? — повтори Фибен.

— Ами така са казвали хората навремето. Нали ти предложих услуга — евтин незаконен секс.

— Що за щури идеи, за Ифни! — изръмжа Фибен.

— Добре, умнико, какво трябваше да направя? Милицията се разпадаше на части. Никой дори и не се замисляше какво ще правим, ако всички хора на планетата изведнъж бъдат отстранени от командната верига! Хрумна ми безумната идея да спомогна за изграждането на съпротивително движение. От нищо. И се опитах да уредя среща…

— Хм, като се престориш на някой, който рекламира незаконни услуги точно пред мястото, където губруанецът подстрекава към сексуално безумие.

— Откъде да зная какво възнамеряват да правят, или че са избрали точно онази дупка за тази цел? Предполагах, че социалното напрежение ще се отпусне достатъчно, за да ми позволи да се дегизирам така и необезпокоявано да заговарям непознати. Изобщо не ми дойде наум, че ще се разпуснат чак дотам! Мислех си, че всеки, до когото се приближа по погрешка, ще е толкова изненадан, че ще мога да изчезна.

— Но не се получи така.

— Не, не се получи! Преди да се появиш ти, минаха няколко шена, облечени горе-долу като теб. Наложи се Макс да ги зашеметява и уличката започна да се препълва! Но вече бе прекалено късно да променям срещата или пък паролата…

— Която никой не е разбрал! Можеше да се сетиш. Трябваше да разбереш, че подобно нещо ще бъде разбрано погрешно!

— Зная, че доктор Така би ме разбрала. Имахме навик да гледаме и обсъждаме заедно стари филми. Учехме архаичните думи, които се използват в тях. Не мога да разбера защо тя… Какво има? Защо ме гледаш така?

— Съжалявам. Едва сега разбрах, че не знаеш. — Той поклати глава. — Виждаш ли, доктор Така почина горе-долу когато се получи твоето съобщение. От алергична реакция към заложническия газ.

Дъхът й секна. Гейлит кимна, после каза:

— Аз… аз се страхувах от нещо такова, след като тя не се появи в града за лечение. Това е… огромна загуба. — Тя затвори очи за миг, после продължи: — Трябваше да измисля нещо, което би разбрал един шим, но не и компютрите преводачи на И-титата. Няма да ни е за последен път да импровизираме. Във всеки случай важното е, че си тук. Нашите две групи вече са във връзка.

— Едва не ме убиха — отбеляза той.

— Но не те убиха. Всъщност може да има начин да превърнем незначителното ти произшествие в преимущество. По улиците все още приказват за онова, което направи.

Не долови ли в гласа й слаба, мимолетна нотка на уважение? Може би предложение за примирие?

Изведнъж всичко му дойде прекалено много. Фибен знаеше, че не трябва да го прави, че моментът е абсолютно неподходящ, но не можа да се сдържи и избухна в смях.

— Сводник! — изкикоти се той, макар че всяко разтърсване разбъркваше мозъка в черепа му. — Сводник! Курви! — Отметна глава и задюдюка, заудря по стола, после се свлече на пода. Кискаше се и риташе. — Значи това е трябвало да търся!

Изобщо не му пукаше дали Гейлит ще извика Макс със зашеметителя.

Ако погледът й точно в този момент означаваше нещо, то беше едно — колебливото начало на съюза им вече бе поставено.