Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (27)

25.
Галактяните

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта напусна Командния конклав възбуден. Отношенията с колегите му винаги бяха изтощителни. Трима противници, които танцуваха и се обикаляха, създаваха временни съюзи, късаха ги, отново ги подновяваха и оформяха постоянно променящ се синтез. Така и трябваше да бъде, докато положението във външния свят беше неясно и колебливо.

Накрая, разбира се, ситуацията на Гарт щеше да се стабилизира. Един от тримата щеше да се окаже най-прав, най-добрият водач. Много зависеше от резултата, от това какъв цвят ще има накрая всеки един от тях и какъв ще е полът му.

Но нямаше защо да се бърза със Смяната на перушината. Още не. Преди да настъпи денят щеше да има още много конклави и още много пъти щяха да сменят пуха си.

Първият му дебат беше със Сюзерена на Благопристойността за пращането на Войници на Нокътя, които да унищожат земянитските морски пехотинци на космодрума на планетата. Всъщност този първи спор беше незначително спречкване и когато Сюзеренът на Лъча и Нокътя накрая тегли чертата и се намеси в полза на Благопристойността, Предпазливостта капитулира с изящество. Последвалата сухопътна битка им струва доста добри войници. Но тя имаше други цели.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта знаеше, че гласуването ще има такъв резултат. Всъщност не беше имал намерение да печели първия спор. Отлично разбираше колко по-добре е да започне надпреварата на последно място и да остави жреца и адмирала временно да се съревновават. В резултат и двамата известно време нямаше да обръщат внимание на Гражданската служба. Установяването на съответна бюрокрация и администрация на окупацията щеше да му отнеме много усилия и Сюзеренът на Цените и Предпазливостта не искаше да изразходва енергия за предварителни разправии.

Засега армията щеше да продължи с газовите атаки в търсене на всички човеци, избегнали първоначалното обгазяване. Заповедта беше предадена преди минути.

Висшият жрец — Сюзеренът на Благопристойността — се тревожеше, че прекалено много цивилни човеци са ранени или убити от газа. Няколко неошимпанзета също бяха пострадали. Това не беше катастрофа от юридическа или религиозна гледна точка, но щеше да усложни нещата. Можеше да се наложи да платят обезщетение и ако въпросът някога се отнесеше за междузвездно обсъждане, позицията на губруанците щеше да пострада.

Сюзеренът на Лъча и Нокътя твърдеше, че това било малко вероятно. Петте галактики били в размирици и кого щели да развълнуват няколкото грешки, допуснати на един малък, затънтен свят като този?

— Ние се вълнуваме! — беше заявил Сюзеренът на Благопристойността. И доизясни чувствата си, като продължи да отказва да слезе от пръта си, за да стъпи върху почвата на Гарт. Да го стори преждевременно означавало, според него, да направи нашествието официално. А това трябвало да почака. Причината била в малката, но яростна космическа битка и в предизвикателството на космодрума. Като се съпротивлявали ефективно, макар и за кратко, законните наематели били направили необходимо за известно време да се отложат каквито и да било формални атаки. Всички следващи грешки не само щели да навредят на губруанските претенции, но и да се окажат ужасяващо скъпи.

След това си изявление жрецът се беше накокошинил, самодоволно сигурен в победата си. В края на краищата цената беше въпрос, който определено щеше да му спечели съюзник. Благопристойността чувстваше, че в това към него ще се присъедини Сюзеренът на Цените и Предпазливостта!

„Колко глупаво да смята, че Смяната на перушината ще се реши с ранни заяждания като това“ — беше си помислил Сюзеренът на Цените и Предпазливостта и взе страната на армията.

— Нека обгазяването продължи и да открие всички онези, които все още се крият — каза той за изненада на жреца и за ликуващо задоволство на адмирала.

Космическата битка и приземяването се бяха оказали извънредно скъпи. Но не чак толкова, колкото навярно щяха да бъдат без Програмата за обуздаване. Газовите атаки постигнаха целта си да съсредоточат почти цялото човешко население на няколко острова, където лесно можеха да го контролират. Не беше трудно за разбиране защо Сюзеренът на Лъча и Нокътя иска това. Бюрократът също имаше опит с вълконите. Освен това щеше да е много по-спокоен, когато всичките тези опасни човеци бъдеха събрани заедно и можеше да ги наглежда.

Скоро, разбира се, щеше да се наложи да направят нещо, за да ограничат високите разходи по експедицията. Господарите на Курника вече бяха привикали някои части от флотата. Положението по други фронтове бе критично. От жизнено значение беше да съкратят разходите. Това обаче бе обект за друг конклав.

Днес Сюзеренът на армията спечели точка. А утре? Е, съюзите щяха да се променят непрекъснато, докато не се стигнеше до нова политика. И царица.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта се обърна и заговори на един от квакуанските си помощници:

— Да бъда откаран, отведен, отнесен в щаба ми.

Официалната гравитоладия се издигна и се насочи към сградите, присвоени от Градската служба, разположени на носа, надвиснал над морето. Докато машината свистеше през малкия земянитски град, охраняван от рояк бойни роботи, към нея гледаха малобройни тълпи от косматите животни, които човеците вълкони величаеха като свои най-стари клиенти.

Сюзеренът се обърна към помощника си.

— Щом пристигнем в канцеларията, събери персонала. Ще обмислим, обсъдим, преценим новото предложение, което тази сутрин ни прати върховният жрец. То се отнася до управлението на тези създания, тези неошимпанзета, тези маймуни.

Някои от идеите, предложени от Министерството на Благопристойността, бяха дръзки до крайност. Имаше блестящи моменти, които караха бюрократа да изпитва гордост от бъдещия си съпруг. „Каква тройка ще бъдем само.“

Имаше други аспекти, разбира се, които щяха да изискват промяна, ако искаха планът да не доведе до неприятности. Само един от Триумвирата щеше със сигурност да види замисленото до победния му край. Това се знаеше предварително, още когато Господарите на Курника бяха избрали тяхната Тройка.

Сюзеренът на Цените и Предпазливостта въздъхна трикратно и се замисли как да манипулира следващия конклав на лидерите. Утре, вдругиден, след седмица. Предстоящата разправия не беше далеч. Всеки дебат щеше да става все по-разгорещен, все по-важен, колкото повече приближаваше денят на единодушието и Смяната на перушината.

На тази перспектива той гледаше със смесица от трепет, увереност и абсолютна наслада.