Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (23)

21.
Фибен и Робърт

Двата спасителни отряда се срещнаха в планинския проход.

— Робърт! Робърт Онийгъл! — възкликна Фибен. — Знае ли майка ти къде си?

Робърт го погледна от носилката си и се усмихна през мъглата на болкоуспокоителните.

— Фибен! По дяволите, ти ли димеше така в небето? Да не пържеше десетте мегакредита, които струва разузнавателният кораб?

— Ами! Не повече от пет. Стара бракма! Но ми вършеше работа.

Робърт изпита странна завист.

— И? Предполагам, че са ни победили?

— Би могло да се каже. В равностоен бой бяхме добри. Всичко щеше да е наред, ако бяхме повечко.

— Искаш да кажеш, че няма граници за това, което би могло да се постигне с…

— С безкраен брой маймуни ли? — прекъсна го Фибен. — Ама разбира се!

Другите шими само мигаха. Объркваше ги колко спокойно прекъсва този шен човешкия син на планетарния координатор!

— Иска ми се да бях с теб — сериозно каза Робърт.

Фибен сви рамене.

— Да, Робърт. Зная. Но всички си имаме своите заповеди. Разказаха ми за нападението на Центъра. Ужасна работа.

— Клени ще им помогне да оправят нещата — отвърна Робърт. Беше започнал да се унася. — Тя знае много… много повече, отколкото си мисли.