Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (19)

17.
Фибен

Фибен беше успял да си направи патерица от един счупен клон и сега с мъка пристъпваше с помощта й.

„Хм — помисли си той. — Ако човеците не бяха изпънали гърбовете ни и скъсили ръцете ни, щях да съм в състояние да се върна в цивилизацията на четири крака.“

Замаян, наранен, гладен… всъщност Фибен беше в доста добро настроение, когато тръгна на север. „По дяволите, аз съм жив. Изобщо не мога да се оплаквам.“

Беше прекарал доста време в планината Мулун, като се бе занимавал с екологични изследвания за Възстановителния проект, така че знаеше, че върви в правилната посока и не е много далеч от познатите си райони. Можеше да определи всички растения — бяха предимно местни, но имаше и някои внесени и пуснати на свобода в екосистемата, за да запълнят празнотите, оставени от буруралите.

Настроението му беше оптимистично. Да оцелее досега, дори в аварийното кацане… това го правеше уверен, че Ифни има планове за бъдещето му. Навярно го беше спасила за нещо специално. Вероятно за участ много по-болезнена от обикновеното гладуване в пустошта.

Ушите му трепнаха и той вдигна поглед. Възможно ли беше да си е въобразил този звук?

Не! Това бяха гласове! Той се запрепъва по пътеката, подхлъзваше се и падаше… и най-сетне стигна до ръба на склона, който с толкова мъка бе изкачил.

Там! Видя шестима шими с раници. Вървяха през гората към останките на ТААСФ „Проконсул“. В момента мълчаха. Бе просто някакъв страхотен късмет, че бяха разговаряли, докато минаваха под мястото, където се бе намирал.

— Хей! Приятелчета! Насам! — Той подскочи на десния си крак и размаха ръце.

Един от шимите възкликна, сграбчи ръката на съседа си и посочи нагоре.

Забелязаха го, запищяха от вълнение и заподскачаха.