Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (16)

14.
Ютакалтинг

— … Ние сме тук като приятели на галактическата Традиция, защитници на блйгопристойността и честта, бранители на волята на древните, открили толкова отдавна Начина на Нещата…

Ютакалтинг не беше много силен в галактически три и записа Прокламацията за губруанското нашествие на подвижния си секретар, за да може да я разучи по-късно. Слушаше само с половин ухо, докато довършваше подготовката си.

„… само с половин ухо…“ Короната му изцвърча в изблик на удивление, когато осъзна, че е използвал фразата в мислите си. Човешката метафора караше ушите да го засърбят!

Наблизо шимите бяха настроили приемниците си на англическия превод, също излъчван от губруанските кораби. Това беше „неофициална“ версия на прокламацията, тъй като англическият беше вълконски език, неподходящ за дипломацията.

Ютакалтинг оформи л’ют’цака, приблизителният еквивалент на жест с палец, опрян до носа, по посока на нашествениците. Един от помощниците му неошимпанзета озадачено вдигна очи към него — сигурно притежаваше някаква латентна пси-заложба. Другите трима космати клиенти бяха приклекнали под близкото дърво и слушаха доктрината на нахлуващата армада.

— … в съответствие с протокола и всички Правила на Войната до Земята беше пратено постановление, обясняващо нашата болка и исканията ни за обезщетение…

Ютакалтинг постави последния печат върху Дипломатическия склад. Пирамидалната сграда се намираше на една скала, надвиснала над Силмарско море, точно на югозапад от другите постройки на тимбримското посолство. Над океана всичко изглеждаше красиво и пролетно. Дори днес малки рибарски лодки кръстосваха тихите води, сякаш в небето не се криеше никакъв друг враг освен разкъсаните облаци.

В другата посока обаче, до малката горичка от тулска голямотрева, пренесена от родната му планета, канцеларията на Ютакалтинг и официалната резиденция бяха пусти и изоставени.

Стриктно казано, той би могъл да остане на поста си, но не изпитваше желание да се доверява на думите на нашествениците, че следват всички Правила на Войната. Губруанците бяха известни с това, че тълкуват традицията както им е изгодно.

Във всеки случай, дипломатът си имаше план.

Ютакалтинг завърши със запечатването и отстъпи от Дипломатическия склад. Отдалечен от самото посолство, запечатан и заключен, той имаше закрилата на милиони години прецедент. Канцеларията и другите сгради на посолството можеха да бъдат плячкосани, но нашественикът трудно можеше да намери задоволително извинение за нахлуване в свещения склад.

И въпреки това Ютакалтинг се усмихваше. Той вярваше на губруанците.

Отстъпи още десетина метра, съсредоточи се и оформи прост глиф, после го излъчи към върха на пирамидата, където беззвучно се въртеше малък син глобус. Той моментално изсветля и издаде ясно доловимо бръмчене. Ютакалтинг се обърна и се приближи до очакващите го шими.

— … в списъка като наша първа болка, че клиентната раса на земянитите, официално известна като Турсиопс амикус или „неоделфини“, е направила откритие, което те не споделят с нас. Твърди се, че това откритие предвещава сериозни последици за галактическото общество. Кланът на Гууксюй-Губру, като закрилник на традицията и наследството на Прародителите, е длъжен да се намеси! Наше законно право е да вземем заложници, за да принудим онези полуоформени водни същества и техните вълконски господари да разкрият скритата информация…

Едно малко ъгълче в мислите на Ютакалтинг се зачуди точно какво е открила извън галактическия диск другата раса клиент на земянитите. Той замислено въздъхна. Така, както вървяха нещата в Петте галактики, щеше да му се наложи да предприеме дълго пътуване през равнище „Д“ на хиперпространството и да се появи след милион години, за да разбере цялата история. Дотогава, разбира се, тя вече щеше да е станала древна.

Всъщност това, че именно „Стрийкър“ беше предизвикал настоящата криза, нямаше значение. Тимбримският Велик съвет беше пресметнал, че така или иначе на всеки няколко века трябва да има някакъв взрив. Земянитите просто бяха успели да го разпалят малко раничко. Това бе всичко.

„Да го разпалят малко раничко…“ Ютакалтинг потърси подходящата метафора. Сякаш дете беше избягало от люлката си, бе пропълзяло право в бърлогата на вл’коргски зверове и беше плеснало царицата точно по муцуната!

— … втора болка и причина, ускорила нашето облагородяващо нахлуване тук, е сериозното ни подозрение, че на планетата Гарт се извършват нарушения в ъплифтирането! Разполагаме с доказателства, че на полуразумните клиенти, известни като „неошимпанзета“, се дават неподходящи напътствия и те не се обслужват както трябва нито от техните патрони човеците, нито от тимбримските им спътници…

„Тимбримите ли? Неподходящи спътници? О, вие, арогантни птицеобразни, ще заплатите за тази обида“ — закле се Ютакалтинг.

Шимите припряно се изправиха и ниско се поклониха, когато дипломатът приближи. Сюулф-куон за миг проблесна във връхчетата на короната му, докато им отвръщаше.

— Искам да пратя някои послания. Ще ми помогнете ли?

Всички кимнаха. Очевидно между тях имаше напрежение, тъй като произхождаха от различни социални прослойки.

Единият гордо носеше униформата на офицер от милицията. Другите двама бяха цивилни. Последният и най-неугледно облечен шим носеше на гърдите си екран с редици бутони от двете страни, който даваше възможност на бедното същество да общува. Той стоеше малко зад и встрани от другите и едва вдигаше очи от земята.

— На вашите услуги — отвърна късо подстриганият млад лейтенант, като отдаде чест. Изглеждаше напълно безразличен към киселите погледи, които му хвърляха крещящо облечените цивилни.

— Това е добре, приятелю. — Ютакалтинг хвана шима за рамото и му подаде малък черен куб. — Моля те, отнеси това на планетарен координатор Онийгъл, заедно с моите почитания. Кажи й, че трябва да отложа заминаването си в Убежището, но се надявам скоро да се срещнем.

„Всъщност аз не лъжа — напомни си Ютакалтинг. — Благодарение на англическия и на прелестната му неяснота!“

Шимът лейтенант пое куба и отново се поклони под абсолютно точния ъгъл за изразяване на уважение на двуного към старши патрон от раса съюзник. Без дори да поглежда към другите, той се затича към куриерския си велосипед.

Един от цивилните, който очевидно смяташе, че Ютакалтинг няма да го чуе, прошепна на крещящо облечения си колега:

— Надявам се, че този пуяк със синя карта ще цопне в някоя кална локва и ще измокри блестящата си униформа.

Ютакалтинг се направи, че не е чул забележката. Понякога си струваше да остави другите да си мислят, че тимбримският слух е толкова лош, колкото и зрението им.

— А това е за вас — каза той на двамата шими, облечени в безвкусни дрехи, и подхвърли на всеки от тях по една малка чанта. Бяха пълни с галмонети, непроследими и универсални по време на война и смут, защото бяха обезпечени със съдържанието на самата Велика библиотека.

Двамата шими се поклониха — опитваха да имитират прецизността на офицера. Димпломатът усети съсредоточеността им върху кесиите. Бяха забравили всичко друго на света.

Двамата — представители на малкия престъпен подземен свят на Порт Хеления — се обърнаха и устремно се затичаха през горичката. Ако трябваше да използва друга човешка метафора, те бяха неговите „очи и уши“, откакто бе пристигнал тук. И сега несъмнено смятаха своята работа за приключена.

„И ви благодаря за това, което бяхте готови да направите“ — помисли си Ютакалтинг. Отлично познаваше тази пасмина. Бързо щяха да изхарчат парите му и щяха да им се приискат още. А след няколко дни щеше да има само един източник на такива монети.

Скоро те щяха да имат други работодатели. Ютакалтинг беше сигурен в това.

— … сме дошли като приятели и закрилници на предразумните раси, за да видим, че им се дава подходящо напътствие и членство в достоен клан…

Остана само един шим. Опитваше се да стои изпънат, но не можеше да не пристъпва нервно.

— Ами… — Ютакалтинг рязко спря. Пипалцата му се развяха и той се обърна, за да погледне над морето.

Ивица светлина се появи от носа от другата страна на залива, устреми се нагоре и на изток в небето. Ютакалтинг засенчи очи. Блестящото въгленче се скри в облаците.

От’тушутн, неговият помощник, секретар и приятел преминаваше с техния кораб през сърцето на бойната флота, която заобикаляше Гарт. Тимбримската машина беше специално построена. Той дори можеше да успее.

Все пак неговата задача бе просто да се опита.

Ютакалтинг кенира напред. Да, нещо управляваше този взрив от светлина, имаше нещо и за него. Блестящо наследство. Той притегли прощалния глиф на От’тушутн и го запази на скъпоценно място, в случай че някога се върнеше у дома и му се удадеше възможност да разкаже на любимите на храбрия Тим за подвига му.

Сега на Гарт имаше само двама тимбрими и Атаклена беше на толкова безопасно място, колкото той бе могъл да й осигури. Беше време да се погрижи за собствената си участ.

— … да спасим тези невинни създания от извратеността на вълконите и престъпниците…

Той се обърна към малкия шим, своя последен помощник.

— Ами ти, Йо-Йо? Искаш ли задача?

Йо-Йо зачука по бутоните на екрана си.

ДА, МОЛЯ

ЕДИНСТВЕНОТО, ЗА КОЕТО МОЛЯ, Е ДА ВИ ПОМОГНА.

Ютакалтинг се усмихна. Трябваше да побърза и да се срещне с Коулт. Тенанинският посланик сигурно вече беше почти обезумял. Е, можеше да почака още няколко минути.

— Да — каза той на Йо-Йо. — Мисля, че има нещо, което можеш да направиш за мен. Смяташ ли, че можеш да пазиш тайна?

Дребничкият генетичен брак закима. Меките му кафяви очи се изпълниха с искрена преданост. Ютакалтинг беше прекарал много време с Йо-Йо и го беше научил на неща, с които училищата на Гарт изобщо не биха си правили труда — умения за оцеляване в пустинна местност и пилотиране на прост самолет например. Йо-Йо не беше гордостта на ъплифтирането на неошимпанзетата, но имаше предано сърце и бе по-умен, отколкото бе очаквал дори Ютакалтинг.

— Виждаш ли онази синя светлина на върха на пирамидата, Йо-Йо?

ЙО-ЙО ПОМНИ — написа шимът. — ЙО-ЙО ПОМНИ ВСИЧКО, КОЕТО КАЗВАШ.

— Добре — кимна Ютакалтинг. — Зная това. Ще разчитам на теб, мили мой малки приятелю.

Междувременно компютърният глас от космоса продължаваше да бръмчи, довършвайки Прокламацията на нашествието.

— … и да ги предоставим за осиновяване от някой подходящ по-стар клан, който няма да ги води към непристойно поведение…

„Многословни птички — помисли си Ютакалтинг. — Всъщност глупави същества.“

— Ще им покажем едно „непристойно поведение“, нали, Йо-Йо?

Дребният шим нервно кимна и се ухили, макар и да не разбра всичко.