Стефан Дичев
Посрещане с церемонии (8)

8

Рано сутринта в голямата стая на валийството при Мидхат бяха дошли старият чорбаджия и синът му. А още и Ибрахим.

— Не, не и не! — викаше разгневеният валия. — Вие наистина прекалявате! А ако той е един почтен търговец, тогава?… Отговорете ми, тогава?

— Той на мен зъбите ми — зафъфли чорбаджи Величко. Ала тъкмо в това време влезе Шакир и всички се извърнаха към него.

Адютантът беше загубил обичайната си сдържаност. Бързешком направи темане. Погледна мимоходом началника на полицията. Каза:

— Проверих, ваше превъзходителство. В никой от хановете не е отсядал такъв търговец.

— Ето, ето! — зафъфли пак старият чорбаджия. Синът му понечи да го подкрепи. Но размисли. Благоразумно се въздържа.

Ала Ибрахим упорствуваше на своето:

— Може пък у някой от тукашните търговци да е!

— Може, ако не е това писмо! — прекъсна го със затаена неприязън адютантът. — За вас, вали паша! Донесъл го някакъв дервиш — прибави почтително той.

Предусетил вече нова неприятност, Мидхат бавно отиде зад писмената маса. Ала не седна на стола.

— Чети да видим какво още! — каза.

И Шакир зачете:

„Благодаря за любезната покана, но неочаквани обстоятелства не ми позволяват да се възползувам от нея. При друг случай бих продължил много любопитния разговор за обновлението и прогреса на Турската империя.

Препоръчвам се на Ваше превъзходителство — по паспорт Медреа, търговец на едро и дребно с железни лъжици“.