Габриела Цанева
Звездите са под мен…

Звездите са под мен —

разпукват се като фонтан

от снежни капки.

Звездите са зад мен —

издуха ги дъхът ми.

 

Звездите са за мен —

когато дишах,

вдишах ги.

Със пукот

се пукат

мойте алвеоли.

Какво ли

е да изгориш

от звезден огън?

 

Звездите са за мен —

когато гледах,

заключих ги в очите си.

Затръшнах черните

кепенци на клепачите —

от страх да не избягат.

 

И пукат,

пукат мойте

алвеоли —

какво ли

е да изгориш

от звезден мраз…

22.02.1997