Габриела Цанева
Не искам дните да се сменят…

Не искам дните да се сменят —

един след друг отмъкват ми лицата.

За мене нищо не остана.

Оглеждам се в огледалата —

кристални сенки, кишав сняг

и кладенци дълбоки,

поели целия живот.

Реки широки се вливат в тях.

Напред-назад, напред-назад —

водата се разтича.

И сиви сенки тънат в мрак.

 

Напред-назад, напред-назад

се взирам.

В сивите огледала образа си

не намирам.

Кристални сенки

кристален прах покрива ги.

Дъхът ми като ураган измива ги.

 

Листата падат в жълтата гора.

И всеки лист е с моите лица.

05.01.1996