Асен Разцветников
Разбунтуваните

И ето

настава върховния час —

в несвяст

земята се търси, трепере, тресе…

Светкавици сини размахват камшик

със грохот и трясък, със вой и със вик

и в бясна, безумна, нечувана мощ,

раздали огромните черни гърди

на плахата нощ,

рушат и разронват слънца и звезди.

 

А сам

гранитния град

със ужас и плам

във своите стъклени страшни очи,

разбунил огнища по каменен стан —

пиян, разлюлян,

бучи и посреща със буйна вихрушка от

цветни искри

на светлото чудо великий възход!

 

Разплата! Разплата!

Тръбите тръбят,

тресат

и зоват

в тъмата —

в бездънната, сънна, вероломна нощ:

със пушка и нож

на бунт и на смърт!

Станете вий, рожби на черния труд!

Станете, откърмени в дни безотрадни

със мраз и със зной,

станете, станете, безправни и жадни,

за хляб и за правда на пристъп и бой!…

 

И ей ги — в тревога

те идат отвред,

тъй много, тъй много —

безкрай и безчет…

Челата са хладни и твърди кат камък,

очите са пълни със гняв и със пламък…

В ръката

напълнена пушка, зловещо премрежила черно око,

потръпва и чака

и дебне във мрака…

Другари, напред!

 

О, звън от крилата на вихрена смърт!

О, дъжд от рубинова кръв!…

Нощта е разголила къдрава гръд,

нощта е привела ранено чело!

 

Плющят знамената червени,

                                                развени

над верните братя по скръб и тегло…

 

Заплитат куршумите огнена мрежа,

картечът бележки

по плахите сгради чемерни черти…

Дъга седмоцветна в тъмата развели,

кат хищни ята със писък прелитат

и с трясък се пукат шрапнели!…

 

Разплата! Разплата!

Тръбите тръбят, тресат и зоват

в тъмата —

в бездънната, сънна, вероломна нощ!

 

С пушка и нож на бунт и на смърт!

Станете вий, рожби на черния труд!

Станете, откърмени в дни безотрадни

със мраз и със зной —

станете, станете, безправни и гладни,

за хляб и за правда на пристъп и бой!…