Асен Разцветников
Събуди се ясно слънце…

Събуди се ясно слънце

под покривка от облаци,

на възглавка от мъглица,

на постилка от мракове.

Облече си златни дрехи,

препаса си ален пояс,

наръси се с ясни искри,

нароши си огнен перчем,

накрехна си сребрен калпак,

наметна си сребра гуня,

па си яхна златен жребец

и препусна по небето.

Сред небето сини двори,

насред двори тъмен облак.

Поспрепна се ясно слънце,

пришпори си златен жребец —

да премине сини двори,

да прескочи тъмен облак.

 

Разсърди се златен жребец,

издъхна си топъл вятър,

прескочи си тъмен облак,

разлюшна си юзди-звезди,

развея си огън-грива,

размаха си жар-опашка,

па заигра, па затропа,

та разпръсна мраковете,

та потроши ледовете,

та помете снеговете

и накити чисто поле

със кокиче, със игличе.