Асен Разцветников
Първи май 1945

Вдигни се, чер народ, из дълбините,

излез навън, мравунек на труда,

станете слаби, смазани и свити,

престанали да вярват във света —

далеч гърмят оръдия и вятър

бучи и носи звън от пристъп млад,

и слънцето трепти във синината

като невиждан ален, ален цвят!

 

Станете из незнайните гробове

и вий — избити в мрачните нощи,

погубени в планинските усои,

удавени във щерни и реки,

дочезнали с открити млади вени,

обесени по къри и стъгди,

разкъсани, разбити, удушени,

издъхнали в горящите пещи!

 

Стани, народ-юнак, и чуй как бият

победни барабани с гръм и звън

и сбъдва се онуй, що ти самият

лелея като скъп, безумен сън!

Вдигни се и кажи като присъда

след толкоз много кръв и злост, и вой,

че ти си тук, ти беше, ти ще бъдеш,

и тоя ден и тоя свят е твой!