Асен Разцветников
Над София свети небето…

Над София свети небето бездънно,

стопяват се сенки и стрехи, и жици.

И Витоша вдига плещите си тъмни,

и гледа със пролетни, снежни зеници.

 

А пукат се пъпки в полето безбрежно,

и избори бият във топлата глина,

и някой разказва приспивно и нежно,

как сам бог нощеска в света е преминал.

 

Как сам бог нощеска, в ръка със звездица,

пред първи петли е кръстосвал полята,

събуди пчелите и пойните птици

и в цветните чашки налял аромати.

 

И седнал на върха във синя одежда.

И гледа как раснат полето, гората,

как момък за пръв път девойка поглежда

и как се пробуждат с усмивка децата.