Асен Разцветников
Химн на В. Търновската народна мъжка гимназия „Св. Кирил“

Когато Търновград угасна,

удавен в дим и кръв, и смърт,

той сетната искрица ясна

загърна в тъмната си гръд.

И тлея тя през вековете,

тя расна в земните недра

и ето че огнище светло

над пепелищата изгря.

 

Ти, храм любим, си туй огнище!

Ний с радост идем в твоя трем

и с твоя пламък във душите

и ний горим, и ний растем.

Ний зреем в пазвите ти святи

и ще напуснем твоя свод

със нова обич към земята

и мълчаливия народ.

 

А теб за толкоз много радост

ще ти оставим спомен млад

от нашата тревожна младост,

от нашата безбрежна жад…

 

Лелей възторжно тоя спомен!

Ломи го в блясък и искри!

И като жертвеник огромен

през вековете — ти гори!