Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Асен Разцветников
Жертвени клади
Лирика
Редактор: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректор: Невена Николова
Формат 60/90/16
Печатни коли 22
ISBN 954-9559-27-0
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“
Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД
На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.
История
- —Добавяне
Остана ми спомен за здрач и за цъфнали клони —
ах, бял полюлей в теменужкината нощ окачен,
остана ми само трохата, която отрони,
ти, пътнице тъмна, случайно поспряла при мен.
И може би ти си отдавна забравила всичко —
целувката, здрача и лекия бял полюлей,
но мойта душа, като малка затворена птичка,
години от тази едничка трошица живей.
И ето: тръби пак горняка и зима се спуща,
а птичката, сита и топла, все пей във нощта —
все пей как ще тръгна аз сам със железни обуща
да ходя и диря, и питам за теб по света.
И нека да бъдеш — през девет царства във десето:
ще дойда през огън и преспи, и вятър суров…
вземи ми ръцете, вземи ми очите, сърцето
в отплата за твойта едничка трошица любов.
Защото не зная: без нея в студената шепа
какво щях да правя аз, друмник от вихри подет,
и как щях да срещам зората над пустите степи,
където кръстосвам сред облаци, тръне и лед.