Асен Разцветников
Ученият

Сред книгите високо в свойта стая

живея аз като пустинник див.

Край мене пъстри паяци играят,

но аз съм странно ясен и щастлив.

Прихождат с делви дните и нощите

и пълнят с ек и ведрост старий дом,

а аз — все сам, и гълтам без насита

като пшенични пити том след том.

 

Но в топли вечери, когато трепкат

звезди, светулки и води навън,

като завеси падат моите клепки,

натегнали от капки здрач и сън.

И ето: странен дим във мен се вдига

и сещам дъх и шепот от коса,

и бавно над помръкналите книги

израства с укор моята душа.

И лик на мойто рамо тя склонява

и смъртно гладна плаче и скимти,

като дете, обидено без право,

и в късна вечер срещу светъл празник

 

заключено пред пътните врати.