Асен Разцветников
Ех, ти лято…

Ех, ти лято, ех, ти мъка — мъка-мъченическа,

шир безбрежна, тежки ниви, мургави момичета!

 

Жънем ние тук от тъмно, жънеме и трупаме

и след нас пълзят и шушнат златогриви купища.

 

А в нивята — огнен конник — хукнало е лятото,

сто слънца са, майко моя, на чело му блеснали,

 

сто слънца са на небето звъннали и пламнали —

грей и пари всяка бучка, всеки стрък и камъче.

 

Изгоряха бузите ни, китките ни китени,

с ален пламък и със слънце пълни са душите ни.

 

Ах, ще трепнем, ах, ще паднем, мъртви и задъхани —

дето толкоз много слънце, майко, сме погълнали!