Асен Разцветников
Ти наш роден Балкан

Ти наш роден Балкан, леле стар, начумерен хайдутин!

Ти лежиш заледен, замъглен, страховит

и разперил ръце, и отпуснал си каменни скути,

също кръст от дърво, от земя и гранит.

 

А въз теб, прикован и в гърдите прободен,

гърчи стан и ридай моя роден народ

и реките кипят от сълзи и от кръв, и разсечен е свода,

и обагрен е с кръв разжарения свод.

 

Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник!

Не издъхвай душа, не отпущай ти стара, стоманена плът!

Твоите верни чеда, запоени със слънце, със кръв и отрова,

помнят своята клетва и своята ранна обречена смърт!

 

И през страшни гори, през води, през огньове и камъни

те ще стигнат, ще найдат вълшебната жива вода.

Нека вий, нека съска и бълва стоглавата ламя,

те прииждат един подир друг със заветния вик: свобода!