Асен Разцветников
Обич моя, обич огнена…

Обич моя, обич огнена,

със луничките на шията!

Ужас и картеч ни погнаха,

Ужас още вий в килията.

 

На прозореца е вгъната

като черен клон решетката

и небето ми е мъничко

и на плочки е насечено.

 

Всеки ден ги смятам колко са

и преградките на глас чета,

всеки ден са точно толкова:

двайсет синкави квадратчета.

 

Майко моя, скъпа майчице,

рано във земята легнала,

хвърлиха ни тук палачите

да изгнием непогледнати!

 

Тук смъртта е кърви лочила,

плочите са тъмни, грапави,

ледени са, майко, плочите,

ледна буца е в душата ми.

 

И лежа безсънен, буден и

стари тъжни песни свиркам си.

Спомням, майко, детски лудости,

спомням твоите чудни приказки.