Христо Калчев
Белия дявол — Атентатор (13)

Глава тринадесета

— Всички ли са мъртви, Вангел? — попита Аурела. Седеше до него на капрата, дишаше дълбоко и се бореше със зараждаща се криза. Беше бледа като платно, очите й започваха да се подуват, краката й отичаха, виеше й се свят.

— Мъртви са! — неохотно отговори той. „И ти трябва да минеш под ножа, кучко. Родиш ли женско, ще ви пратя в пъкъла… И теб, и отрочето ти. Няма да отглеждам отровителки. Аз, не!“

— И Йоан, и Мико, и Дан Трифон?

— Пържат се в ада, Аурела!

— И брат ми, и княгиня София?

— Никога вече няма да чуеш имената им!

Аурела притихна.

— А аз, Вангели… Как възнамеряваш да постъпиш с мен?

Вангел размаха камшика над конете.

— Ще те чакам да родиш… После… Ще мисля!

Аурела живя до дълбока старост. Роди пет деца и едва последното беше момиче. Вангел кръсти дъщеря си Зоя и я отгледа с такава любов, каквато не подозираше, че може да изтръгне от вледененото си сърце. Синовете си нарече Константин, Марс, Филип и Вангел. Направи ги търговци и мореплаватели, но се отнасяше с тях студено и от дистанция. Когато умря от гръдна жаба на шестдесет и шест години, единствено Зоя плака над гроба му, макар цял Солун да крачеше след ковчега му.

Съдбата дари княз Авалов II с двадесет и шест внука, от които двадесет и двама продължиха фамилията му. Преживяха войни, кланета, чуми, а през пролетта на 1890 година, триста и петдесет години след основаването на рода, се преместиха завинаги в свободното княжество България… но това е друга история и тя няма място на страниците на тази хроника.

Нейолу Румънецът стреля с два мускета в гърдите на султана, но барутът беше влажен и оловото не стигна до целта си. Посякоха го на място, побиха главата му на кол и я държаха до пълно разкапване пред унгарския дворец на княз Апафий.

Султан Мехмед IV Османоглу оцеля при пет атентата, но се помисли за неуязвим любимец на съдбата и има наивността да атакува Виена с половината от войската си. Преди ариергардът да се влее в основните сили, маджарската конница нападна султана в гръб и изкла прославените му спахии. Мехмед се спаси с бягство и макар че запази васалитета на крайдунавските княжества, завинаги се отказа от свещената война с католическия свят на север от Великата река. И той, и наследниците му хвърлиха всичките си усилия в запазването на имперските граници, а те се ронеха като пясъчник, подложен на ударите на пустинния вятър.

„Ложата на Целомъдрената вълчица“ оцени по достойнство усилията на княз Вангел Авалов при организирането и провеждането на атентатите срещу Антихриста. Орденът го изпрати в Отомания със заповед да създаде филиал на братството, достатъчно мощен, за да подкопае основите и на без това гнилата империя, и достатъчно гъвкав, за да поеме властта в ръцете си, когато „Болният човек“ рухне. За постоянно седалище на ордена избраха град Солун. Вангел Авалов Втори създаде ложата „Източна звезда“, която съществува и до ден-днешен, забулена в тайнствената си мистика.