Ели КаРон
Есето на Фарисей (5)

Малкия град (ретроспекция)

Роднини съобщиха на близките му, че старецът е починал. Снахата и внукът взеха първия влак и потеглиха към градчето.

В къщата бе влизано многократно, въпреки полицейската лента на пътната врата. По снега имаше множество стъпки. Една жена — позната на стареца, бе прибрала дори спестовната му книжка. В нея нямаше пари — бе ги изтеглил малко преди смъртта си. Влязоха в кухнята, където старецът спеше приживе и първото нещо, което видяха, бе едно изпражнение в средата на стаята…

Двамата отидоха в полицията, за да научат какво следва от тук нататък. Рутинна процедура — обясниха им, — когато почине самотен човек, трупът се изпраща за аутопсия. Искали да са сигурни, че няма да има упреци към полицейското управление. Пък и от устата му течала струйка кръв…

— Какво мислите за фекалиите в средата на стаята? — запита младият мъж.

Полицаят сви рамене. Сами бяха видели, че в къщата са влизали и излизали много хора. Може да го е направил всеки, който е имал зъб на стареца. Дори човекът да е умрял насилствено, а това не е потвърдено, изпражненията нямат доказателствена стойност.

Майката и синът спаха тази нощ в хотела. Долавяха, че във внезапната смърт на стареца има нещо съмнително. Но трябваше да изчакат резултатите от аутопсията, а после и да го погребат.

На сутринта отидоха отново в полицията. Посрещна ги млад лейтенант. Той ги уведоми, че случаят се поема от окръжния град — при тях няма следствен отдел.

В градчето всички се познаваха. Лейтенантът чу слуховете, които вече се носеха и изпитателно следеше реакцията на двамата посетители. Още повече, че те живееха в София, а там знае ли се какви връзки имат… Те изглеждаха подтиснати и опечалени, но спокойни. Още по-добре. Какво го засягат приказките на съгражданите му, ако роднините нямат претенции за начина, по който е умрял старецът?!