Ели КаРон
Есето на Фарисей (38)

Отвличането

— Спокойно, човече — каза Павел Константинович, като сваляше слушалките от ушите си. — Прибери си ютията — посочи му към пистолета, — и ми кажи какво искаш.

Мъжът не се шегуваше. Приучен на всякакви внезапни обрати, той се прицели още по-решително:

— Обърни джобовете си и извади всичко, каквото се намира вътре! — нареди непознатият.

Павел Константинович измъкна портативно радио от единия си джоб и го обърна с хастара навън. От другия извади мобилен телефон. По знак на мъжа се присегна и му го подаде. Върна радиото пак в джоба си (прикрепена към бедрото, той носеше миниатюрна радиостанция със „скачаща“ честота и устройство за кодиране на сигнала). Мъжът небрежно махна с ръка и великодушно му позволи да си остави радиото.

— Излез — нареди дрезгаво той, — и вземи детето със себе си. Двамата ще се качите в сребристия седан, паркиран до къщата. И не мисли да правиш номера, защото аз не се шегувам! Ако забележа, че шмекеруваш, ще те застрелям!

Павел Константинович излезе на двора, а след него, с пистолет насочен в тила му, тръгна и похитителят им.

Лия безгрижно се люлееше под старата круша. Над нея, във възлестите клони на дървото, свиреха джуркалчета. Беше горещо пладне и дори в Бояна жегата бе нетърпима. Павел Константинович отиде при люлката, хвана я за въжетата и я спря. Свали внимателно детето и го взе на ръце. През цялото време дори не погледна зад гърба си. Все така спокойно отвори пътната врата, излезе на улицата, пусна Лия на земята и двамата, хванати за ръце, тръгнаха към колата. Настани Лия на задната седалка, отвори предната врата и седна на мястото до шофьора. Мъжът го последва, остави пистолета в ляво до себе си, натисна педала на газта и завъртя стартера. Подкара по посока на околовръстното шосе, като от време на време го поглеждаше, но човекът си седеше спокойно с неизменните слушалки на ушите. Неочаквано мобифонът на Павел Константинович просвири. Веселин Николов го извади от вътрешния джоб на сакото си и погледна номера, изписан на екрана. Ухили се и пак го прибра — бе номераторът на полицията. Апарата изпя мелодията няколко пъти и млъкна.

— Ей, искам да говоря с теб! — провикна се мъжът и дръпна слушалките от ушите на Павел Константинович. — Не те ли интересува какво става и накъде пътуваме?

— Ще се промени ли нещо, ако те запитам? — сви рамене той.

— Приготви се, защото скоро ще минаваме границата. Баща си ми — уточни мъжът, — казваш се Любо Николов и си от Пловдив. Лия ти е внучка. Тук са документите ти — присегна се и извади от жабката на колата задграничен паспорт и лична карта. — Разгледай ги добре и запомни адреса си!

Павел Константинович не скри учудването си:

— Откъде знаеш името на детето?

— Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че то ме познава? — Веселин се обърна и погали Лия по главата. Тя седеше мирно на задната седалка, но щом мъжът я назова по име, скочи и обгърна шията му с ръчички.

— Това е татко Веско! — съобщи радостно тя. — И аз имам пистолет: виж! — и извади от джоба на мантичката си малък детски пистолет — играчка. Павел Константинович, чието хоби бяха оръжията, още не можеше да прави кукли…

Павел Константинович бе шокиран от обрата на събитията. Ако мъжът е баща на детето, случващото се не бе похищение. Овладя се и каза колкото се може по-естествено:

— Аз изработих пистолетчето, а Лия много обича да си играе с него…

После всичко стана за миг: Лия натисна спусъка и се чу слаб гърмеж. Противно на всякаква логика, предното стъкло се разсипа на парчета, а Веселин Николов падна напред върху капака на колата. Павел Константинович светкавично се наклони, присегна се през парализираното тяло на мъжа, отвори вратата и го избута навън. Хвана с две ръце кормилото, зави го наляво към тротоара и удари силно спирачката. Колата се занесе и спря в крайпътната канавка.

Павел Константинович слезе и отиде при Николов, който не се помръдваше. Върна се, извади ключовете от стартера, отключи багажника и потърси въже. Като не намери, свали колана от панталона си, изви ръцете му и плътно ги затегна на гърба. Пребърка сакото му и си взе обратно телефона. Апаратът бе сплескан като ударен с чук и напълно съсипан. Захвърли го и се върна при детето, заклещено между седалките. Освободи внимателно Лия, вдигна я на ръце и старателно я огледа. Както и предполагаше, тя не бе наранена. Само се бе уплашила и хлипаше безпомощно. Прегърна я и започна да я успокоява. След малко, когато детето спря да трепери, той вдигна ръка на авто-стоп. Първата кола, която мина покрай тях, не спря. Втората бе на Пътна полиция. Полицаите се свързаха с оперативния щаб по издирвателните действия и лично с генерал-майор Кралев. Докладваха му обстановката и къде се намират.

След десетина минути се чу полицейската сирена. Брониран джип, натъпкан с „барети“, паркира на пътя. Маскираните мъже заизскачаха тичешком, с насочени към групата автомати. Примъкнаха Веселин Николов в джипа, хвърлиха го на задната седалка и двама души седнаха до него. Павел Константинович настани Лия в колата на Пътна полиция. Погали детето, което скимтеше тихичко и започна пак да го успокоява. Той искаше веднага да се приберат у дома, но по нареждане на Кралев ги отведоха в болницата на МВР. Прегледаха ги: с Павел Константинович и Лия всичко бе наред, но Веселин Николов бе изпаднал в кома. Настаниха го в реанимацията.

След малко дойде Пърмаков и отведе детето. Оттук нататък той поемаше грижата за Лия.

* * *

— Какво става, Нягул? Какви екшъни се разиграват под носа ти? — поде го още от вратата Главния секретар. — Зад къщата ти е избухнал взрив: количеството му е направо смехотворно, но взривното вещество е с изключително висока степен на бризантност. Подобна скорост на детонацията е неизвестна на специалистите. От друга страна, сапьорите установиха, че липсва всякакъв детонатор, което пък е пълен абсурд! Сега анализаторите си блъскат главите какво може да означава всичко това. — Той стана, заобиколи бюрото си и отиде до отворения прозорец. Загледа се в множеството откраднати и издирени от полицията коли, паркирани зад сградата. Собствениците им можеха да ги получат обратно чрез съда. Делата им се точеха, а колите гниеха на двора…

— Кога ще бъде възможно да се разпита Веселин Николов? Откри ли вече кой е организирал бягството му? Как и от кого е узнал, че Лия живее в дома ти?

Кралев се накани да отговори, но Главния секретар го прекъсна:

— Чакай, не започнах откъдето трябва! Как са Павел Константинович и Лия?

— Павел Константинович е добре. Детето е здраво и без драскотина. Но за Николов не може да се каже същото. Още не е дошъл в съзнание — в кома е. Горният ляв лоб на белия му дроб е колабирал. В момента е на апаратно дишане. Експертите не могат да си обяснят как от подобно „оръжие“ са настъпили толкова тежки поражения. Та пистолетът на Лия е детска играчка, от тези, дето пукат с пластмасови капси! Взехме от съда заповед за неотклонение „задържане под стража“ — продължи Кралев. Поставихме охрана в отделението и в двора на болницата.

— Цанев да разпита отново Павел Константинович — нареди Главния секретар. Ако се е съвзел достатъчно, нека разкаже всичко отначало, както се е случило.

— След ареста му в санаториума, при което Николов бе ранен, той е откаран в най-близката болница — започна доклада си Нягул. — Прегледали са го и са го превързали и са повикали камионетката на затвора. На улица Козлодуй, на метри от вратите на затвора, конвоят и служебната кола са били пресрещнати от черен джип „Нисан“. Нападателите веднага открили огън. Охраната заела отбранителна позиция и отговорила на огъня. Шофьорът на колата и двама от охранителите били убити, а третият е в болница с опасност за живота. Той разказа какво се е случило: преградният огън е бил изключително силен. Стреляли са с Магнум 357 и Скорпион VZ — 61. С последния е стреляно от засада — намерихме дървото, където се е крил снайперистът. Прави впечатление перфектната организация при отвличането. Николов се е свързал с хората си от болницата: под болничната кушетка открихме клетъчен апарат. Колегите проверяват разговорите му и телефоните в паметта на апарата. Това е една отправна точка в разследването — има и други.

— Специалното въоръжение и начина, по който е действала групата — продължи доклада си Нягул, — доказват, че Николов е фигура от едър калибър. Колкото до другия въпрос — как е узнал, че детето живее в къщата ми? Предполагам, наблюдавал ни е още от санаториума. Черпил е информация и от сестра Ана. Съпоставял е фактите и се е досетил, че Лия е у дома. Вече са изградени две работни версии, които в най-голяма степен покриват фактите, стила и психологическия профил на извършителите на нападението.

— Наложително е да се издигнат повече версии и контра-версии, както и да се изчистят детайлите, Нягул. Знаеш какви са отношенията МВР, следствие, прокуратура и съд: орел, рак и щука! И още — ще работим заедно със Скотланд Ярд. Суперинтендант Радклиф ще вземе копие от следствените протоколи и снимковия материал от погребението на Беров, включително и видеолентите. За целта е изготвен двустранен протокол: за Скотланд Ярд ще го подпише Радклиф, а от наша страна ще го подпиша аз. ФБР също е заинтересовано да стигнем до разкрития и в това отношение имаш пълната ми подкрепа. Обадих се на Финансова полиция и чакам изчерпателен доклад за имуществото, офшорните фирми, задграничните дружества и сметките на Кирил Беров. Със съдействието на Пърмаков, като попечител на Лия, това ще стане напълно законно. Вече не се касае за дребна кокошкарска история. Според данните на разузнаването проблемът расте лавинообразно и застрашава държавната ни сигурност!

Главния секретар позвъни на секретарката си и предупреди, че го няма. Двамата с Нягул се заеха да обсъдят различните работни версии. Постепенно разговорът се измести към другите злободневни теми — зачестилите напоследък убийства на босове от мафиотските структури.

— Преди всичко прави впечатление, че в убийствата има система. Не може мафията, каквито и да са разногласията вътре в нея, да се самоизтребва така методично. Твърде хубаво е, че да е истина! — пошегува се Нягул, за да разведри атмосферата. През последните месеци са взривени коли и апартаменти на девет от босовете на организираната престъпност: на наркоиндустрията, кражбата и контрабандата на луксозни автомобили, трансграничната търговия с проститутки и фалшификатори на пари и документи… Убити са осем от тях. Почеркът на повечето покушения е един и същ. Още толкова убийства, за които се знае, са извършени в различните краища на света — на остров Ман, в Кипър, Аруба, Хон-Конг, Испания, Гърция и дори в Афганистан. И почеркът пак е същият — колите летят във въздуха без следа от взривно вещество и от взривно устройство! Касае се за иницииране от разстояние на несанкциониран взрив на бензин в резервоарите на колите. По-различен е случаят с Веселин Николов, при опита му за отвличане на Павел Константинович и на детето. Но същественото в него е, че пак не откриваме причина за катастрофата. Изследвахме основно колата: няма взривно вещество, няма детонатор. И няма как те двамата с Лия да не са засегнати, а потърпевшия да е само Веселин Николов!

— Николов е бил нощен пазач в санаториума на Даскалов. Дай, като за начало, да видим кадрите от погребението на Беров — предложи Главния секретар.

Нягул нагласи прожектора срещу стената и се зае да показва кадри от погребението на Беров.

— Кой е този? — Главният секретар посочи мъж с безупречен черен костюм, бяла риза и сива вратовръзка.

— Бивш директор на фондацията „Илия Беров“ — обясни Нягул. — Има пръст в аферата „Кинтекс“ и износа на ембаргова продукция, но не можахме да го докажем. Покри се зад депутатския имунитет: сега е в парламента.

— Ще разровим случая основно, но дай задачата на заместниците си. Има по-важни въпроси, които трябва да обсъдим и да решим заедно. — Главния секретар отключи стоманен сейф и извади папка с документи:

— Запознах министъра с промените в НСБОП по схемата, която разработихме заедно. Направиха се някои доуточнения, както и насрещни предложения. Прегледай документите на спокойствие и после ще ги обсъдим. Към Дирекцията се създава сектор за работа с агенти под прикритие. Приоритетен е вътрешният терор. Секторът обхваща и престъпленията на „белите якички“: пране на пари, финансови и данъчни измами.

— Друго направление в НСБОП — извади нов лист от папката той, — ще работи срещу престъпните структури с участие на нашите и чужди служби. Ще обменяме информация с колегите по сигурността и ще си взаимодействуваме.

Главния секретар спря, колкото да си налее чаша минерална вода и продължи:

— Към Дирекцията се формира сектор „разследване“ който включва определен брой дознатели. Ще се разследват случаите, които по закон не се разработват от следствието. В регионалните звена също ще има разследващи служители.

Главния секретар се насочи към дъното на кабинета, където бе окачена схемата на организационната структура и управление на МВР. Продължи откъдето бе спрял:

— Новите приоритети изискват промени и в структурата на Дирекцията ти. Искам трети заместник директор на НСБОП, който ще координира работата на Центъра с регионалните звена. За длъжността съм предложил полковник Атанас Сираков — вие двамата сте в добри колегиални отношения. Ще имаш и друго направление с два сектора — посочи той на схемата — корупция в държавната администрация и корупция в МВР. Издадена е заповед на министъра да се окомплектоват подобни звена и в регионалните дирекции. По дадено престъпление и обект ще се създават специализирани екипи. Те ще се занимават с всичко, свързано с престъплението и обекта на престъплението. Екипите включват оперативни работници по терор, наркотици, данъчни измами, митнически престъпления и т.н. Екипът дознатели, оперативници, следовател и наблюдаващ прокурор ще се разпуска, след като престъпната група или обекта са разкрити и дадени на правосъдието със съответстващите им доказателства.

— В най-скоро време — завърши Главния секретар, — трябва да чуя мнението ти по направленията и кадровото обезпечаване на звената. Ето докладната ми и проекта на новата организационна структура и управление на Дирекция НСБОП. Върни се в службата, напиши предложенията си и утре ми ги докладвай! Реорганизацията не търпи отлагане.

— Поредната реорганизация! — скептично сви рамене и взе папката Нягул. — Предстоят избори, ново политическо ръководство, нов НПК и нов Закон за МВР. Доколкото знам в организационна структура на Националната полиция не се предвижда Дирекция НСБОП — пряко ще сме подчинени на Палиев. Защо преливаме от пусто в празно?

— Нещо повече — съгласи се Главния секретар, — предстои да ни девоенизират. И двамата ще се величаем с титлата „Главен комисар“. А сега на работа!

Но и днес не им бе писано да работят на бюрата си: телефонът за извънредни ситуации пронизително иззвъня и секретарката го свърза с полковник Сираков. Той докладва на Главния секретар за ВИП произшествие — катастрофирала колата на Президента на Република „М“, който бе на официално посещение в страната. Извън протокола, гостът се преместил в мерцедеса на българския Президент и това го спасило от нараняване. Без видима причина колата занесла на широк и обезопасен завой, преобърнала се и се спряла на едно дърво. Охраната реагирала своевременно и адекватно. Тежко ранени и жертви няма.

Главния секретар пое разследването лично. След минути заедно с Кралев и СОБТ^[21] летяха с включени светлини и полицейски сирени към дефилето.

* * *

Вечерта Нягул и Алисия се срещнаха в хотела, където се бяха настанили професор Радклиф и Петра. Четиримата седнаха в ресторанта, поръчаха си аперитив, вечеря и поведоха общ разговор. Нягул използува доброто настроение на професор Радклиф и поиска ръката на Алисия. Извади красив наследствен пръстен и го сложи на безименния пръст на дясната й ръка. Докато тя разглеждаше бижуто, професорът не пропусна случая да се пошегува:

— Сега поне ще различаваш близначките, Нягул — потупа го по рамото и заговорнически му намигна.

Нягул не му остана длъжен:

— Аз и сега ги различавам, професоре. Алисия е взела Вашия свадлив характер.

Заеха се да обсъдят предстоящата сватба. Решиха да не избързват — сега Нягул не можеше да мисли за отпуска или сватбено пътешествие. Програмата му бе свръхнатоварена. Всекидневно от него се изискваха неотложни действия във връзка с поръчковите убийства, а медиите разпъваха Дирекцията на кръст.

Петра бе чула по радиото за произшествието с колата на Президента. Нягул й доразказа подробностите: по време на катастрофата имало силни радиосмущения, изгубила се връзка с кортежа и тогава станало автопроизшествието. Нягул сподели и версиите, по които работеше оперативната му група. Осведоми я за състоянието на Веселин Николов, който продължаваше да е в кома. Тя го изслуша внимателно, но заяви доста резервирано:

— Някои налични факти не се вписват в разработките ти, Нягул. У мен се оформя хипотеза, която подлежи на успоредна проверка и доказване. Но ми е необходим арсенала на службите и затова се връщам в Англия. Баща ми и Алисия ще пътуват с мен.

— Пак ли имаш тайни от мен, Алисия! — ядоса се Нягул, но тя побърза да го успокои:

— Петра се нуждае от помощта ми. Ние двете често работим в екип.

— Ти ще наблюдаваш процеса отвътре, Нягул, а ние отвън — намеси се Петра. — Един от успешните начини за разследване е методът на „различните гледни точки“. Тримата ще тичаме в отделни писти, а накрая ще съберем, за да обобщим резултатите.

— Не ви разбирам — сви рамене Нягул, — но това е вече без значение. — Кога ще пътуваш? — обърна се той към Алисия.

— В началото на следващата седмица. Ще посетим Македония и оттам, през Италия, ще заминем за Англия. С Петра възнамеряваме в най-скоро време да се върнем в България. Засега не виждам пречки да го направим.

— Желаете ли да прекарате няколко дни у дома? — запита я колебливо Нягул. Той не криеше, че е объркан от новите им взаимоотношения.

— Може да се уреди — съгласи се засмяна Алисия. — А защо да не поканим и приятелите ни на скромно вечерно парти? Мисля, че им го дължим: поради похищението на Лия отменихме сватбата. Ще се наложи да организираме кетъринг, та и Павел Константинович да си отдъхне.