Ели КаРон
Есето на Фарисей (33)

Нягул Кралев

Генерал-майор Нягул Кралев бе зает с прегледа на сутрешните сводки, когато прозвъня телефона за пряка връзка с началството. Чу се бодрият глас на Главния секретар:

— Здравей, генерале, чакам те веднага при мен! — нареди му той и затвори телефона.

Нягул сви рамене — пак нямаше да се концентрира над задачите. Секретарката го погледна съчувствено: какво да се прави — началство.

След две минути Кралев бе в приемната на Главния секретар. Вратата на кабинета незабавно се отвори. Най-напред го лъхна познатия парфюм, а после видя… Алисия!

Косите й бяха прибрани в стегнат кок. Беше облякла елегантен сив костюм, какъвто нямаше в гардероба си. Седеше в любимото кресло на Главния секретар, сложила небрежно крак върху крак, пиеше кафе и гледаше Нягул, без да се смущава.

— Да ти представя — каза делово Главния секретар, — суперинтендант Радклиф от Скотланд ярд. И като се обърна към Алисия, на свой ред го представи: — генерал-майор Нягул Кралев, директор Национална служба за борба с организираната престъпност. Седни, генерале! Изненадан си, навярно, колкото и аз. Суперинтендант Радклиф ни донесе чудесна новина: Скотланд Ярд предоставя на министерството високотехнологична апаратура на стойност сто и осемдесет хиляди лири стерлинги! — Главния секретар не можеше да си намери място от възбуда. Радостен и широко усмихнат, той продължи:

— Пратката съдържа сканиращ електронен микроскоп и апаратура за лабораторни тестове. Генетичният материал вече ще се изследва експресно по методите репликация и полимеразна верижна реакция. Проста компютърна програма пък ще сравнява цифровия спринг на престъпника с базата данни. Включени са още компютър и софтуер за съставяне на психологическия и физически портрет на престъпника. Ще разширим националната база генотипи: ще я попълваме и ще може да ги сравняваме при всяко следващо престъпление.

Нягул, меко казано, бе потресен от театъра, който се разиграваше пред погледа му. Но той с нищо не се издаде — намираше се в кабинета на Главния секретар на МВР. Насреща му Алисия невъзмутимо го оглеждаше, дори му се усмихваше!

— В основата на всичко стоят добрите отношения между вашето и нашето правителства — обърна се тя към Главния секретар, — както и членството ви в НАТО. Налага се да си сътрудничим по-тясно — например по програмата ФЛИНЦ, която съдържа над 800000 проби с генетични профили на престъпници, физическите им и психологически характеристики, пръстови и стъпкови отпечатъци и уликите от местопрестъплението. Чрез биометричните бази данни разкриваемостта в Обединеното кралство се увеличи с 40% и продължава да нараства.

— На полицията и правосъдната ни система са необходими строги закони и контрол за изпълнението им! — сви рамене Главния секретар. Ние и сега успешно ловим престъпниците, но те се изплъзват през „дупките“ на законовата уредба. Въвеждаме информационна система, по подобие на ICIS^[16] с компютърно индексиране на престъпленията и извършителите им. Системно обновяваме фотографската база и допълваме биометричните данни на лицата от криминалния контингент. Данните се класифицират според характера на престъпленията, къде са извършени и modus operandi^[17]. Във въздушния ни трафик навлизат нови технологии, увеличава се сигурността на комуникациите. Радиоаналоговата връзка се заменя с цифрова, клетъчна ТЕТРА технология и 100% защита на информацията. Особено що се отнася до пограничните райони, с оглед бъдещото ни членства в ЕС…

— Европейската общност следи отблизо развитието на страната ви и одобрява посоката, в която се движите. Но от това, което видях и чух в България, разбрах, че ви е показан „жълт картон“! — тук тя погледна часовника си — кажете, моля, на генерал Кралев с каква цел сте го повикали.

— Едва ли си представяш, генерале — обърна се Главния секретар към Кралев, — че снощи си бил в центъра на торнадото. Даже си катализирал събитията в санаториума.

— А сега съм обвинен за връзки с организираната престъпност и мафията! — не се въздържа Нягул.

— О, под бонето на бабата се криел вълк! — намеси се в разговора суперинтендант Радклиф. Усмихна се, а на бузите й се появиха познатите му очарователни трапчинки. — Животът, генерале, винаги има много лица!

Нягул не спираше да се удивлява: неговата Алисия е суперинтендант от МИ 5? Седи си най-спокойно в кабинета на Главния секретар и разговаря като равна с него? Малко бе да се каже, че е изненадан: той бе потресен! Та нали идеята за „отвличането“ на Лия принадлежеше на Алисия? В началото, когато му разви плана си, той дори бе против!

— И кое от множеството Ви лица виждам аз, суперинтендант? — иронично я контрира Нягул, без да се притеснява повече, че се намира в кабинета на Главния секретар.

Първоначално Алисия се изненада, но постепенно в погледа й започна да се появава разбиране. В очите й засвяткаха познатите му игриви пламъчета:

— По-доброто, господин генерал, надявам се!

Главния секретар ги слушаше, но не вземаше страна в спора им. По „случая Беров“ се появявяваха нови факти, за които Кралев още не бе уведомен. Затова, подсмихвайки се лекичко, Главния секретар с интерес следеше престрелката между двамата. Когато му дойде времето, Кралев щеше да научи тази част от информацията, която го касае както служебно, така и лично. Мисията на „суперинтенданта“ бе строго засекретена: с фактите бяха запознати само най-високите нива в държавата, Националната разузнавателна служба и НСС.

Суперинтендант Радклиф отново стана сериозна и с няколко думи ги въведе в „причините“, довели я в България.

— Да преминем към същността на това, за което сме се събрали. Беше ни поискано известно съдействие във връзка със обстоятелствата около смъртта на Любен Беров. Донесла съм необходимите ви справки от Скотланд Ярд и от австралийските ни колеги. Мисля, че тези документи са достатъчни, за да се образува наказателно дело. Услуга за услуга: нашето разузнаване се нуждае от съдействие на професионално равнище. Подробности ще разкажа след срещата си с вътрешния министър. В предварителен план мога само да потвърдя, че от случая „Беров“ вече се интересуват и нашите служби.

Нягул се задълбочи в документите, любезно предоставени от МИ 5. После прегледа справките, прочете отчета на генерал Палиев за стрелбата в санаториума и се замисли. Случилото се в санаториума бе наистина в резултат от появата му в детската градина с конфискувания Форд Сиера! Иди после и кажи, че в живота не стават съвпадения.

Той доложи:

— Ана Попангелова е освободена, господин генерал. Пърмаков нае най-добрите адвокати в нейна защита. В съда се доказа, че е стреляла при законна самоотбрана. В действията й няма умисъл: намерила е оръжието случайно. Тя е също толкова жертва на Веселин Николов, колкото са Карла и Бахманов. Съгласно последната воля на Беров, Лия остава под попечителството на Пърмаков.

Главния секретар го слушаше разсеяно — не го интересуваха подробностите.

— Какво планувате при престоя си в България, суперинтендант? — обърна се той към Алисия.

— Не разполагам с време: ще направя задължителните посещения и се връщам в Англия.

— Ето визитката ми с номерата на прекия телефон и мобилния ми апарат. Ако намерите свободно време, аз лично ще Ви разведа из София! — Главния секретар стана, за да я изпрати до вратата. Изненадващо, вече на прага, той взе ръцете й в своите и внимателно ги стисна. А тя щеше да съхрани усещането за магнетизма на неговата личност и природната топлота на дланите му…

Генерал Кралев напусна кабинета на Главния секретар непосредствено след нея. Двамата влязоха в служебния асансьор без да си проговорят. Асансьорът спря на партера и той веднага се отправи към изхода. Суперинтендант Радклиф гледа известно време подир него, после загадъчно се усмихна, сви рамене и също пое нататък.