Ели КаРон
Есето на Фарисей (23)

Феран

Беше три без петнадесет, когато Алисия почука на бунгало № 7, където обитаваше Феран. Като не получи отговор, тя отвори вратата и влезе без да чака разрешение. Сестра Ана се бе надвесила над леглото на болния и му мереше кръвното. След като свърши, задържа дланта му и му измери пулса. Записа грижливо стойностите на двата показателя в картона до леглото и чак тогава се обърна към Алисия.

— Феран не е добре — погледна я угрижено Ана. — Ще ида да повикам д-р Пешев. Вие бихте ли постояли малко при него? В това състояние той не е опасен.

— Разбира се, Ана. Дошла съм да видя Феран и ще стоя при него докато се върнеш.

Ана излезе и Алисия остана сама с Феран. Той лежеше по гръб, свил двата си крака в коленете. Клатеше ги отмерено в някакъв свой вътрешен ритъм и гледаше с безизразен поглед в тавана. С него се извършваше метаморфоза, която все още бе обратима, надяваше се Алисия. „Трябва да питам д-р Пешев дали е провеждал сеанси под хипноза“ — съобрази тя.

Д-р Пешев бе поставил диагноза „невротична депресия“. Проблемът бе, че в клиничната картина се проявяваха признаците и на „шизоидния характер“. При Феран ставаше дума именно за смесен синдром, състоящ се от елементите на депресия и шизофрения. У различните пациенти тези признаци биваха представени с различна интензивност и в различни пропорции, но именно в такива пациенти се срещаха най-крайните форми на деструктивност.

Алисия се опита да привлече вниманието на Феран, като отвори зарешетения прозорец, за да влезе свеж въздух. Но и това не помогна: той все така клатеше свитите си в коленете крака и гледаше безизразно в тавана. И най-страшното бе, че зад този стъклен поглед се криеше безмерна тъга, която, ако не подтискаше по такъв начин, можеше да го убие!

Доктор Пешев се появи забързано, кимна на Алисия, прегледа картона, погледа замислено Феран и отвори чантата си. Извади стерилна спринцовка и изтегли разтвора от една ампула. Постави турникет на ръката му и професионално заби игла във вената. Феран дори не трепна.

— Феран е изпаднал в състояние на сенестопатия — каза д-р Пешев, — затворил се е в себе си и активно се е отстранил от външния свят. Това състояние може да премине в устойчива астенизация, ако спешно не вземем мерки. Трябва да открием причината, предизвикала състоянието, да отстраним дразнителя и да върнем желанието му да живее.

— Опитвали ли сте се да го поставите под хипноза, докторе? — попита Алисия.

— Не, но може да проведем хипнотичен сеанс, за да разберем от какво е провокирана реакцията му.

Д-р Пешев се обърна към Ана, която седеше тихо на стол в ъгъла и й нареди:

— Дайте му една таблетка барбитал. Наглеждайте го и ако спи спокойно, лягайте си и Вие.

— Предлагам още тази вечер да го хипнотизираме, докторе — продължи Алисия. — Сега отивам да се срещна с Фарисей и приятелите му. Договорили сме партия бридж и се надявам да изясня нещата окончателно. Възможно е това, което науча, да е свързано по някакъв начин със състоянието на Феран. Като се видим довечера при Даскалов, ще разкажа всичко в подробности. Засега довиждане — заключи Алисия, излезе и се насочи към бунгало №1.