Ели КаРон
Есето на Фарисей (8)

Отново Алисия

Алисия бе отскоро в България, но веднага се приобщи към бита на този мъдър и едновременно жизнен народ, който сякаш бе заспал, омагьосан от древните си жреци и се бе събудил в наши дни — еретичен и невярващ в чудеса…

Виждаше мисията си като процес на изучаване на страната и различните слоеве от населението. Обществото, наречено „Западна цивилизация“ имаше общи признаци и ареал на разпространение. Алисия целеше да проучи доколко е съхранена западната култура, асимилирана през вековете от т.н. „ориенталско абсолютно общество“. Да определи лииите на най-слаба съпротива между Изтока и Запада, където границите на европейския ареал се размиват или изчезват.

Тя откриваше факти, които говореха и за обратния процес: не само мюсюлманството бе повлияло на източните покрайнини на западния свят, но и западната цивилизация бе разширила границите си отвъд Босфора. Това се дължеше изключително на две мощни за времето си култури — българската и византийската.

Стигнала до това заключение, Алисия не бе особено изненадана, тъй като и най-модерните съвременни авторитети на обществознанието, най-общо казано, бяха съгласни, че всяко обществено явление има един съществен признак: независимо дали е примитивен символ или продукт на съвременна наука — всяко обществено явление е произволно…

Алисия посети Анкара за участие в конференция под надслов: „Турция — модерни предизвикателства и европейска перспектива“ с доклад на тема: „Междинни култури на границите на две цивилизации“.

Колективната практика доскоро определяше относително фиксирани зони на цивилизациите — европейска, азиатска, африканска, арабска, и пр. Сега границите им се размиваха и изчезваха поради революционната и многопосочна дифузия на културни елементи, която се извършваше чрез медиите, интернет и всички останали съвременни средства.

За изясняване на въпроси като този докъде се простира ареалът на европейската цивилизация и кои държави от периферията могат да се включат в Европейския съюз без риск за бъдещото му устройство, предстоеше да се извършат сериозни проучвания. Можеше ли, например, Турция да стане член на съюза, след като бе „заела“ значителни културни пластове от европеизма? Доминираха ли достатъчно голям брой белези, самоопределящи се като елементи на европейската цивилизация? Какви бяха качествените и количествените им характеристики? Имаха ли достатъчно общи признаци на една завършена или завършваща еволюция? Дали това „заемане“ на ценности бе достатъчно ефективно?

В свободното си време Алисия сътрудничеше на една от подкомисиите по разширяване на Евросъюза. Тя силно подозираше, че щяха да се вземат предвид геополитическите и политически реалности и на тази база да се приемат новите членове на съюза. Тази бе либералната позиция по въпроса, споделяна от по-големите страни в Европа. Отминал бе периодът на изчакване и проучване. Процесът бе необратим и най-вероятно не подлежеше на диференциация. Но тя, която по натура бе учен — фундаменталист, безпристрастно се зае с проучването на проблема…