Ели КаРон
Есето на Фарисей (45)

Маските продължават да падат

Елате,

отдъхнете в хладината,

души на покойници.^[35]

Всички вестници и телевизионни канали по света гърмяха с новината. Безпрецедентно по своята ефективност, далекобойност и сила, оръжието слагаше край на войните!

Битуваха различни мнения — от Осанна до Разпни го. Отваряла се бездна от непреодолими проблеми: преобръщал се световният ред… В някаква степен ситуацията била сходна с икономическите кризиси през ХХ век, но неизмеримо по-мащабна… Сривът на военно-промишления комплекс влечел след себе си огромни проблеми… Застрашени били цели отрасли и подотрасли на икономиката, науката и технологиите… Финансовите пазари започвали да се разпадат… Банки се затваряли и спестяванията на хората изчезвали, както изчезвали и дълговете им… Големи и малки производства и фирми се ликвидирали… Довчерашни супербогаташи, в един ден, ставали последни бедняци… Милиони оставали без препитание буквално за часове… Правителства и народи се оказвали неподготвени да предотвратят катастрофата… Престъпността заплашвала да придобие нечувани размери… Щяло да се живее в непрекъснат ад и войната да стане „всеки срещу всеки“…

Човечеството постепенно асимилираше и проумяваше мащабите на изобретението, значението му за бъдещето на планетата и за вида homo sapiens^[36] в частност. Видни политици и изтъкнати личности, военни щабове, силови централи и научни кръгове успокояваха населението от телевизионните екрани.

Някои си даваха сметка за размерите на бедствието: икономическата и геополитическа системи започваха да се разпадат по ефекта на доминото. Беше ли, все пак, всичко толкова катастрофално както, например, краят на света? Говореха като за апокалипсис, при който човечеството ще излезе от сегашното си състояние пречистено и обновено или в Ноев ковчег! Но истеричната говорилня, както и медийната параноя, често биваха преекспонирани в услуга на нечии корпоративни интереси…

Цялото това говорене бе донякъде встрани от групичката, която си похапваше пушена сьомга и змиорка, вкусна супа от морски продукти с кротончета от чесън и рагу от скариди в крем от морски водорасли, поляти с първокласни питиета. На масата се водеше най-общ разговор:

— Името на Канарските острови — Islas Canarias, буквално означава „кучешки острови“ — осведоми ги Павел Константинович.

— Според Плиний Старши — допълни го Бахманов, — на един от островите се въдели големи кучета. Оттам и названието на островната група: от латинското „canis“ — куче. Според административното деление на Испания, те образуват две провинции: Ла Палма и Санта Крус де Тенерифе. Площта им е 7,3 хиляди квадратни километра с два милиона население — основно испанци и гуанчи.

— Островите представляват базалтови образувания с много изстинали и действащи вулкани — продължи невъзмутимо Павел Константинович. — Така например, на остров Тенерифе и сега действа вулканът Тейде. Климатът тук е тропически, пасатен, умерено топъл и сух, а склоновете на вулканите са обрасли с вечно зелени храсти и гори.

— Къщата, която наех за вас — включи се в ленивия им разговор Пърмаков, — е в близост до малък залив сред финикови палми, канарски бор и драконови дървета и до нея се стига по аутобан. Има пет спални, голям хол, кухня с трапезария и басейн в двора. И всичко това за 300 евро месечно: по-евтино и от България! Отделно наех малка яхта, за да направим круиз около островите. Може да посетим Санта Крус де Тенерифе и Лансароте. Тук навсякъде се отглеждат банани, цитруси и грозде — истински малък рай!

Пърмаков светкавично се бе ориентирал в обстановката и преобърна милиардите на Лия в злато. Заводите остави в завареното положение: не се съмняваше, че ще оцелеят въпреки кризата. Производството им бе актуално, особено сега, когато светът се нуждаеше преди всичко от информация. Но закри институтите за научна и развойна дейност: всеки долар в сегашните обстоятелства трябваше да се пести.

— Предлагам, след като се наобядваме, да пренесем багажа си — продължи Пърмаков. — Ще купим нужните ни продукти тук, а ще вечеряме в къщата. Може да спретнем барбекю на двора и да вържем люлката на Лия. Така тя ще се чувства като у дома — обърна се той към Петра, която хранеше детето. Планът се хареса на всички.

Седяха в спретнато, разположено на брега заведение в Тихарафе, остров Ла Палма. Над тях се извисяваше Кумбре Виеха, а наоколо им кипяха и се плискаха вълните на океана. Никой тук не предполагаше, че загорелият и жилав възрастен човек, който стоеше със слушалки в ушите, е гениалния конструктор на новото супер-оръжие и виновник за световната шумотевица!

След около час потеглиха с екскурзовод към Тазакорте и къщата, която Пърмаков бе наел по интернет. Домът и обзавеждането му бяха по-хубави от снимките, които разгледаха виртуално. Петра и Алисия първи се настаниха в източната спалня, с изглед към морето. До тях, в ъгловото помещение, бе спалнята на Бахманов, а до неговата — тази на Нягул. Павел Константинович, Пърмаков и Лия се разположиха в западното крило, с изглед към планините.

Жените, с помощта на Павел Константинович, се заеха да приготвят импровизираната вечеря. Пърмаков и Нягул тръгнаха на оглед край високата ограда на къщата. Прегледаха алармените системи, заключването на входната и вътрешните врати и потърсиха подходящо дърво за люлка. Лия балансираше около тях със сандвич в едната си ръка и сладолед в другата и чуруликаше като малка весела птичка. С течение на времето тя успя да преодолее кризата, която преживя след загубата на двамата си „родители“ и все по-рядко тъгуваше за „мама“ Ани и „татко“ Веско. Детето искрено се привърза към Павел Константинович: обичаше го и му се доверяваше безусловно. Доверяваше се и на Пърмаков, а най-вече на Алисия, но голямата му любов си оставаше Бахманов. Той продължаваше всяка вечер да го приспива с приказки и да запълва празнините в обучението му с популярни разкази за природата. Само към Петра продължаваше да се отнася резервирано (смущаваща бе двойствената природа на близначките), но Лия започваше да приема и този феномен.

Скоро всички се разположиха в навеса при басейна, където имаше кръгла маса и също така кръгла пейка от тропическо дърво. Изядоха с апетит деликатесите от морски дарове, които сами си бяха приготвили и сочните бифтеци, опечени на импровизираното барбекю.

След вечеря се преместиха във всекидневната. Алисия отиде да свари кафето, а Пърмаков — да сложи Лия в кревата. Детето, уморено от пътуването и от новите впечатления, бе заспало.

— Време е да сглобим пъзела — каза Алисия, докато поднасяше кафето. — Ще вървим по хронологията на събитията, точно както те са се развивали. Кой и откъде ще започне?

— Тогава да започна аз — предложи скромно Бахманов. Известни са ми повечето обстоятелствата около имането на Берови. С него са финансирани и експериментите на три поколения българи!

— По-добре е да започнем с разказа на Павел Константинович — отряза го Петра. — Останалото са подробности около главната интрига.

Павел Константинович държеше да чуе комюникето на главите на държавите и правителствата от Г-8, а също така очакваше извънредното обръщение на Президента на Америка. Затова посрещна предложението с видимо неудоволствие, но прие да изложи накратко фактите, почерпени от разказите на баща му, от медиите през изминалия век и от публикациите на Славин^[37]:

— През нощта на 11 срещу 12 юни 1903 година — започна преразказа си той, — Михаил Михайлович Филипов, виден петербургски учен, бил убит в лабораторията си. И въпреки травмите от удари върху лицето му, лекарят поставил диагноза „апоплектичен удар“, а следователят конфискувал и иззел ръкописите му.

Междувременно в редакцията на вестник „Санкт-Петербургски известия“ се получило писмо от Филипов, изпратено часове преди смъртта му. Ученият пишел:

„… буквално преди дни направих откритие, чиято практическа разработка прави безпредметна войната. Става дума за изобретения от мен способ за предаване на разстояние вълните на взрива, при това, ако съдя по приложения метод, това е възможно на разстояние от хиляди километри, мигновено! Подробности ще публикувам през есента в мемоарите на научната Академия“.

Филипов — уточни Павел Константинович, — е изобретил способ за предаване от разстояние ударната вълна на взрива. По този повод Дмитрий Менделеев е отбелязал: „В основната идея на Филипов няма нищо фантастично: вълната на взрива е достъпна за предаване, както и вълната на светлината и на звука“.

След смъртта на Филипов, московският вестник „Русское слово“ изнесъл факта, че изобретателят често ходел в Рига, където през 1900 г. „… в присъствието на някои специалисти провел опити за взривяването на обекти от разстояние“. Кореспондентите се опитали да открият иззетите в деня на смъртта му документи, както и ръкописа на учения, които изчезнали безследно. Ръкописът се наричал „Революция посредством науката или краят на войните“. При това съчинението му не е било чисто теоретично. Филипов пишел на приятелите си, че е открил начин да възпроизведе с насочен сноп радиовълни от микровълновия диапазон, действието на взрива. „Аз мога да възпроизведа чрез сноп къси вълни цялата сила на взрива — писал той в едно от намерените писма. — Взривната вълна изцяло се предава покрай носещата я електромагнитна вълна и по такъв начин заряд от динамит, взривен в Москва, може да предаде своето въздействие в Константинопол. Направените от мен експерименти показват, че този феномен може да се предизвика на разстояние от няколко хиляди километра. Прилагането на такова оръжие ще доведе до това, че войните ще станат невъзможни“.

— Какъв човек е бил този Филипов, Павел Константинович? — запита го Петра.

— Притежавал е необикновен ум и талант, Петра. Пак според Славин, той пръв оценил разработката на Циолковски „Изследване на световните пространства с реактивни прибори“ и я напечатал в „Научное обозрение“! И ако не е бил Филипов, възможно, никога не би се узнало за калужкия учител от глухата провинция. Излиза, че в някаква степен на Михаил Михайлович сме задължени за първия спътник и съвременната космонавтика! Филипов превел на френски език труда на Менделеев „Основи на химията“, където е формулиран знаменития му закон и периодичната система на химичните елементи. Такъв е бил той: гениален учен и експериментатор, държан под най-строг полицейски надзор при император Александър II. Разбира се, наблюдавал го и наследникът на трона, Николай II, както и съпругата му — Александра.

— Имате ли причини за подобно твърдение, Павел Константинович? — попита Алисия, която до този момент само слушаше, без да го прекъсва.

— Станислав Славин издига подобна версия. Спомнете си, че събитията са се случвали преди Първата световна война. Съпругата на последния руски император е била немкиня и много секрети на руския двор са ставали достояние на немците. Известно е, че те също са работили над лъчевото оръжие още в началото на ХХ век. При това, като не получили съответните резултати при кайзера, продължили опитите и при фюрера, чак до края на Втората световна война. Подобни опити са правени в Америка, но вече по друг метод: експериментите на Тесла в лабораторията му в Колорадо-Спрингс. Той демонстрирал запалването на електрическа гирлянда, без да е включена към електрическата мрежа. Занимавала го също и идеята за „световен телеграф“. Кулата за експериментално предаване на електрическа енергия без проводници се е строяла, когато започнала Първата световна война и то било преустановено. За идеите на Тесла и Филипов си спомниха отново през 60-те години на миналия век, когато бяха създадени лазерите.

— Но, доколкото ми е известно — прекъсна го Петра, — в САЩ са правени подобни изпитания с аргоновата бомба. Известен ли Ви е принципът на нейното действие, Павел Константинович?

— Принципът й на действие подробно е описан в същата статия. При взривяването на динамит или друго взривно вещество, поместено в кварцов цилиндър, се свива газообразен аргон и той започва интензивно да свети. Тази светлинна енергия се концентрира в лазерен сноп и се предава на голямо разстояние. По този начин американците са запалили алуминиев модел на самолет на височина 1000 метра. И сега е забранено да се лети над някои региони на САЩ, където се провеждат подобни експерименти. Предполага се, че оръжието служи за поразяване на многостепенните ракетни носители на водородните бомби.

— Излиза, че идеята на Филипов, макар и в осакатен вид, е била осъществена? — вметна, заинтригуван от разказа му, Нягул.

— Не напълно и силно модифицирана. Така например, професор Филипов не е познавал лазера. Той изучавал ултракъси вълни, с дължина около милиметър, които получавал с помощта на искров генератор. Публикувал няколко разработки по темата, но дори и днес свойствата на тези вълни не са изучени докрай. Филипов намерил способ за преобразуване енергията на взрива в тесен сноп ултракъси вълни. Преобразуване на ударната акустична вълна на взрива в микровълново излъчване — това е секрета на изобретението. На подобен, но усъвременен експеримент вие станахте свидетели в лабораторията.

— Нереално е самотен учен да извърши такова откритие — намеси се професор Бахманов.

— Може да ви изглежда така — отговори му Павел Константинович, — но според изнесеното в пресата, той не е бил „единак“. Филипов поддържал активни контакти с учени от цял свят, издавал научно списание, бил надарен с енциклопедичен ум и работил на границата на много науки, като синтезирал техните резултати. Но, независимо от ролята на научния колектив, никой не оспорва вече факта, че големи открития се правят и от учени-единаци. Вземете, например, изобретателя на компютъра — българина Джон Атанасов!

— Да допуснем, някой успее да се възползва от метода. Не води ли това към унищожаването на света? — запита Пърмаков. Открития от подобен мащаб не трябва ли да са под най-строг контрол?

— Или пък да са достъпни за всички! Това е алтернативата, господин Пърмаков. Останалото е в ръцете на човеците — отговори му Павел Константинович. — Подобни на това изобретение са намирали приложение и за мирни цели — вземете, например, разцепването на атома. Председателят на Комисията по атомна енергетика на САЩ вече спомена възможността чрез снопа енергия, предаван от космоса, да се индустриализират развиващите се страни. При това без всякакво замърсяване на околната среда. Споменатата аргонова бомба, лъчевите оръжия и много други съвременни проекти са под най-строг контрол, но това не прави земята по-сигурно място за живеене…

— Случилото се вече е факт, но аз се схванах на твърдия диван — резюмира Пърмаков. Предлагам ви да продължим утре, а сега да се натопим в океана. Идваш ли с мен, Петра?

Петра прие поканата с готовност:

— Ако искате — обърна се тя към Алисия и Нягул, — елате да поплуваме заедно.

Възрастните приеха предложението и младите се отдадоха на вълшебството на мига…