Ели КаРон
Есето на Фарисей (41)

Лондон

В сградата на Воксхол Крос, в залата за срещи на Директората, се бяха събрали: директорът на информационното управление на МИ 6; директорът на външното контраразузнаване и безопасността (ръководителят на Петра); директорът на регионалнално-географския контрол; директорът на специалното разузнаване и още двама души, които Петра не познаваше. На масата пред всеки един от тях имаше подвързано копие от доклад с гриф „Строго секретно — класифицирана информация от първа степен“. Това означаваше, че веднага след съвещанието копията щяха да бъдат унищожени от Службата за сигурност.

Директорът на информационното управление в МИ 6 Едмънд Лийч — висок човек, с продълговато лице, фини обноски и аскетично телосложение, представи Петра. Представи още и двамата непознати мъже: от Министерството на външните работи и от Министерството на отбраната. След това пристъпи директно към темата на съвещанието:

— Специален агент Радклиф, господа! Събрали сме се да конкретизираме проблемна ситуация от значение за националната ни сигурност. На основа доклада на специален агент Радклиф заключаваме, че е налице ситуация, достатъчна да се види съществуването на проблема, но недостатъчна, той да се идентифицира и да се реши. Фактологичната база е твърде оскъдна, затова предлагам ръководените от вас дирекции, в тясна връзка с двете представени тук министерства да предприемат незабавно действия за набиране на техническа и всякаква друга специализирана информация на територията на България. За да анализираме успешно проблема ще са ни нужни данни, които ще се събират чрез всички възможни технически средства и човешки ресурс: телеметричен анализ^[24], „меко“, неинвазивно проникване — аеро- и космическо разузнаване и незабавно декриптиране на при-хванатата информация.

След сър Едмънд, думата взе директорът на информационния мениджмънт при Службата за сигурност — Алфред Радклиф. Службата за сигурност бе една от петте основни структури, която осъществяваше информационното ръководство и подготовката на разузнавателно — информационните продукти. Той също така бе чичо на Петра и Алисия, но братята въобще не си приличаха. Алфред Радклиф бе бивш полковник от кариерата: сериозен, пределно концентриран и педантичен, отдаден до фанатизъм на работата си.

— Боя се — започна Алфред Радклиф, — че ако преценяваме качеството на информацията откъм пълнотата й и трябва да я оценим в интервал от нула до единица, то индексът за достоверност може да не надхвърли 0,1%, т.е. — тя е ненадеждна. Но доколкото касае проблем от глобално значение за националната ни сигурност и сигурността на света изобщо, дори този нисък коефициент е от съществено значение. Предлагам, в тази връзка, да разширим обсега на наблюдение в България и региона, за да добием представа за наблюдавания обект и неговите характеристики — т.е. нужни са ни още предварителни данни. В наша полза е обстоятелството, че информацията на специален агент Радклиф е актуална — между времето на възникване на събитието и времето на получаване на съобщението няма голяма разлика и специалистите могат да вземат адекватни мерки, свързани с разширяване знанията ни за получените сведения. Предлагам, по обичайните ни канали, внимателно да се „опипат“ Федералната разузнавателна служба на Германия, Главна дирекция за външна сигурност и Дирекция за военно разузнаване на Франция, Федерална служба за сигурност и Служба за външно разузнаване на Русия, както и Разузнавателната общност на САЩ.

— Да разбираме ли — намеси се Фредерик Дийн, представителят на военното министерство, — че предлагате да се използва методът на конкурентния анализ?

— Етапът, на който се намираме, е много ранен — отговори Алфред Радклиф. — Засега предлагам да работим по методите „сканиране“ и „мониторинг“. Щом преценим, че притежаваме достатъчно достоверна информация за съществуването на реална заплаха и формулираме изводите си, ще уведомим Министър-председателя и правителството. Политиците ще решат какво следва от набраната информация и целите, за които тя може да послужи.

Сега думата взе представителят на външното министерство:

— Известно е, че в началото проблемът бе дефиниран от Правителствения комуникационен център^[25], когато станция за радиоелектронно прехващане, разположена в Турция, улови редица подозрителни, кодирани сигнали и съобщения до множество радиолюбители из целия свят. В тази връзка, допуска ли специален агент Радклиф евентуалното участие на ФСБ^[26]?

— В нашата работа нищо не се изключва — отговори уклончиво Петра, — но по-скоро не. Проблемът се корени далеч назад във времето и засега се въздържаме от коментари. Предлагаме хипотезата, изложена в доклада и подкрепена с необходимия минимум разузнавателен материал. Мисля, че ако Русия притежава ново и революционно оръжие, Президентът Путин щеше да обяви появата му, за да предотврати войната в Ирак. Режимът в Багдад и лично Саддам Хюсеин винаги са разчитали на въздържащата роля на Русия. Още един аргумент за неведението на ФСБ е войната в Чечня. Оръжието би решило повечето им проблеми в района.

— От това, което е известно за бизнесмена Кирил Беров, отношение по темата могат да имат по-скоро американците — намеси се директорът на външното контраразузнаване, Уйлям Апълби. — Но не е наша работа да им разказваме играта — залогът е твърде голям! Трябва да внимаваме с българите: те още не подозират, че притежават потенциал да унищожат планетата! Ако това стане достояние на българското разузнаване, следва да не губим време в показни изпълнения, а да овладеем ситуацията своевременно. А сега, преди следващите ни стъпки, да дефинираме непосредствената опасност: нека да не забравяме, че живееме на остров!

— Господа, на този етап съвещанието е информативно. Ако няма други становища, предлагам да приключваме! — обърна се учтиво към присъстващите сър Едмънд. Изчака формално няколко минути и натисна звънеца на бюрото си. Влязоха ликвидаторите и се заеха да унищожават папките със секретни материали.