Ели КаРон
Есето на Фарисей (39)

Вечеря в приятелски кръг

Насядаха под голямата смоковница в двора на Кралеви. Павел Константинович бе накичил дървото със светодиоди и това създаваше празнично настроение на масата, отрупана с ядене и пиене. Сутринта бяха окосили моравата и из въздуха се носеше аромат на билки и треви. Сякаш нищо не напомняше за тревогата в душите им и преживяното в санаториума. Но не бе така: юнската нощ в Бояна, тишината и спокойствието на планината, която се издигаше непосредствено зад къщите, бяха пълни с електрически заряди, които само чакаха да започнат да се изпразват върху града.

Софиянци не бяха щастливи, затворени зад металните си врати и решетки, притихнали пред телевизорите си. Каналите бълваха стресиращи новини за грабежи и убийства, за корупционни сделки на върха, за неработещия парламент и небивало ниския рейтинг на политиците. Дефицитът на държавност и институционалност водеше до анархизъм и незачитане на законите. Думите бяха омърсили всичко и всички. Истини и неистини се смесваха в безкраен кръговрат и никой на никого не вярваше. На хората им оставаше семейната общност, домът (ако имаха такъв!) и полупразният хладилник.

Затова професор Бахманов не се чувстваше уютно пред отрупаната с пикантни блюда маса. Братята Даскалови седяха до Нягул, който се опитваше да спаси вечерта от провал. Пърмаков отиде да приспива Лия и Петра тръгна след него. Но Петра ли бе това? Алисия и Петра толкова си приличаха, че Нягул не можеше да бъде сигурен. Още повече, че тази вечер се бяха облекли еднакво и много се забавляваха.

Занесоха полузаспалото дете в къщата и го положиха на дивана в кабинета. Минаваха покрай дневната, когато телефонът върху бюрото на Нягул рязко прозвъня. Пърмаков се подвоуми дали да вдигне слушалката, но Петра я взе и веднага заговори на английски език: обаждането бе за нея. Той деликатно напусна помещението и се върна на двора при останалите.

Петра приключи разговора и седна пред компютъра. Влезе в интернет, намери необходимия й сайт, изписа няколко сложни кода, подаде паролата и влезе в сървъра на МИ 6. Прегледа новите съобщения и изпрати текущия си доклад. Изключи компютъра и се обади на Нягул по клетъчния си телефон. Поиска да се видят конфиденциално, без компанията да усети липсата му. Той веднага дойде в кабинета и седна на фотьойла до бюрото си. Петра все още стоеше пред компютъра и мислеше откъде да започне. Как да конструира разговора, така че Нягул да не се шокира от това, което щеше да чуе? След продължително неловко мълчание, тя реши да го атакува директно:

— Наредено ми е да ти предам доверителна информация. Казаното, поне засега, си остава между нас, докато провериш нещата сам. Но не по-късно от края на седмицата, когато ще докладвам резултатите в Лондон.

Установено е — продължи Петра, — че някой сърфира в базата данни на полицията. И всеки път, когато това стане, се случва поредното убийство на мафиотски бос. За съжаление, схемата и механизмът, по който се извършват убийствата, са непознати и, на пръв поглед, невъзможни. А най-същественото е, че проникването в централния полицейски сървър се осъществява от твоята къща!

Нягул бе шокиран от чутото, но реши да изчака подробностите.

— Няма да скрия, че сме разтревожени от сигналите, които гравитират предимно около дома ти, Нягул. Впрегнат е огромен ресурс на разузнавателния анализ, за да разберем какво се случва. Налага се да проследим обмена на документи между Павел Константинович и контрагентите му. Имаме данни, че като използва технологията „групуер“ и сложна защита, той е създал виртуален инкубатор, който обединява учени от различни академични среди и области на науката. Изградил е сложна асинхронна система за защита на електронната си поща и компютърните им конференции.

— Интересува ни кореспонденцията му с човек, който нарича себе си „Стрелец“ и с когото общува кодирано. Стрелеца се е активирал многократно и информацията, заловена от отдела, е само малка част от виртуалните им контакти.

Кралев слушаше разсеяно какво му говори Петра. Премисляше чутото във връзка с тайнствения радиолюбител.

— „Стрелец“ ли каза, Петра? — повтори замислено той, — Стрелец…

Думата се асоциира в паметта му по някакъв начин, но по какъв именно? Зае се да прехвърля на ум разговорите, разпитите на заподозрени и всичко, което бе правил през последните няколко седмици. „Стрелец, стрелец…“ — мъчеше се да си спомни той. И неочаквано се сети: на гърдите на Веселин Николов имаше татуировка, наподобяваща лък!

* * *

Професор Бахманов и професор Радклиф продължаваха да беседват оживено, докато в разговора им не се намеси Алисия:

— Вие, професоре, намерихте любезен и компетентен опонент в лицето на баща ми. За какво спорите сега?

— Баща Ви изповядва принципите на евроатлантизма, Алисия, но Америка вече не е същата. Сега в САЩ живеят и работят по-малко англо-саксонци, отколкото китайци, японци, латиноамериканци, араби, негри, индийци и какви ли не още други раси и народи. Възможно е още през това десетилетие тя да се превърне от страна-космополит в страна — вселена. Доминирането на Америка е всеобхватно. Все повече държави в света свързват надеждите си със страната „универсум“. — Фарисей говореше спокойно, без излишен патос, оставяше другите да имат резерви по излаганите от него тези.

— В едно сте прав — доразви мисълта му професор Радклиф, — не бива да се гледа на Америка през старите очила. В някакъв смисъл сега там протича своеобразен синтез на раси и нации и тя се превръща в модел на новия свят. Ако отчетем тези реалности, интеграционните процеси с Европа са без алтернатива.

— А какво бихте казали за другите предизвикателства — Китай и Индия? — даде нова насока на разговора им Алисия. — Те също са „супер сили“. Един конфликт на интереси между Китай и Америка или между Европа и Азия може пак да сближи позициите на стария континент със САЩ.

— Говориш за конфликти, като за семки и бонбонки! — развълнува се Бахманов. — Не забравяме ли, че само в миналия век преживяхме две световни войни! С войните — локални или световни — трябва вече да се приключи. Ние навъдихме множество оръжия за масово унищожение. Необходимо е още едно, но такова, че никой да не е в безопасност! И тогава войните ще спрат окончателно.

— Какво е отношението на българите към Америка? — заинтересова се професор Радклиф. — Мисля, че не обичате много американците?

— Опазил ни Господ! — възкликна непресторено Бахманов. — Какво са ни направили? Та ние през Втората световна обявихме война на двайсет и шест държави, в т.ч. на Коста Рика, Гватемала и Америка! По този повод дори има вицове. Когато научил, че България обявява война на Америка, Рузвелт взел картата на света, за да види държавата ни. Сложил атласа на бюрото си и дълго я търсил. Търсил, търсил и все не я намирал, докато накрая се оказала под палеца му. По същото време в българското правителство разсъждавали така: американците ще победят и ще ни окупират; ще ни нахранят, ще инвестират в страната… Изобщо — добър ход, отвсякъде! Изведнъж военният министър се плеснал по челото и възкликнал: „Ами ако победим?!“.

Павел Константинович разсеяно следеше разговора на масата. Беше се замислил за нещо свое и тъничко се подсмихваше. Заинтересува го тезата на професор Бахманов за войните и неочаквано за всички се намеси в разговора:

— Чели ли сте книгата за промишленият шпионаж на Жак Берже? Книгата е издадена в седемдесетте години на миналия век и разглежда степента на развитие на феномена към момента на написването й. Представете си мащабите на това явление в днешно време, когато може да се подключи цялата мощ на сателитното разузнаване, на компютърното хакерство и, разбира се, на човешката глупост! Тайната на едно ново мощно оръжие, което може да унищожи света или всяка точка от него, няма да остане притежание на своя създател — поне не за дълго. Още повече, че и сега съществуват възможности да се даде урок на всяка свръхмощна държава — стига да граничи със световните океани.

Професор Бахманов веднага подхвана темата:

— Обяснете, Павел Константинович, какво общо имат тук океаните?

— Вече сте чували за т.нар. „инициирани сеизмични трусове“. Взривяването, близо до брега в сеизмичен район, на „малък“ по сегашните мащаби заряд от 1 мегатон ще освободи колосална енергия и ще предизвика разрушителни земетресения и вълни цунами до 10–15 метра височина!

— Нима допускате, че земетресенията в Индонезия са резултат от военен експеримент?! — възмути се Бахманов.

— Не, разбира се, макар че подобна хипотеза не се изключва. Но тя бледнее пред възможната катастрофа, която очаква американското крайбрежие от Ню Йорк до Майами, ако се свлече остров Ла Палма! Имайте търпение да ме изслушате и ще ви обясня какво имам предвид. — Павел Константинович огледа малката групичка, настанена около масата (Пърмаков отиде да нагледа Лия, а Петра и Нягул още беседваха в кабинета. Въздухът бе наситен с озон: усещаха се първите признаци на приближаващата буря и Даскалови станаха да затворят прозорците на къщата си. Феран помагаше на келнера от фирмата за кетъринг да пълни чашите с вино и да носи приборите за десерта).

— Разкажете ни! Вие вече дълбоко ни заинтригувахте — помоли го Алисия. Подкрепи я професор Радклиф и Павел Константинович продължи:

— Бащата на нашия Нягул, Стефан Кралев, известен учен спелеолог, организира през 1976 година експедиция до Канарските острови и по-специално до остров Ла Палма. В експедицията взех участие и аз.

Островът е известен с двата си вулкана, единият от които активен — Кумбре Виеха^[22]. Вулканът е оформен като склон. За последен път той е изригвал през 1971 година. След ерупцията последвали поредица земетресения и западната му част се приплъзнала надолу и навътре в морето по протежение на два километра. Образувала се пукнатина, която не се отваряла хоризонтално и магмата се изливала като лава. Едната страна се свлякла относно другата с четири метра, като тръгнала към морето, (нещо необичайно, каквото не се среща при вулкан) но внезапно спряла. Не било ясно дали тя ще продължи да се плъзга и ще се свлече в морето.

Павел Константинович прекъсна разказа си, колкото да кимне на двамата Даскалови, които в този момент сядаха отново на масата и продължи:

— Кумбре Виеха е изригвал много пъти, но не е имало подобни явления. Вулканът, който и досега е активен, не може да бъде изследван, но скалната структура на другия угаснал вулкан на острова има същия строеж. Той може да се изследва посредством тунелите, които съществуват вътре в него и позволяват на няколко километра по хоризонтала и на два километра под повърхността, да се наблюдава строежа му.

Дълбоко под повърхността на вулкана трябваше да съществуват указания какво е предизвикало пукнатината и дали някой ден Кумбре Виеха ще се срути в океана. Да ги открием бе амбициозната задача, която си поставяхме с експедицията. Няма да ви занимавам с трудностите на подобен проект, специфични за професията на геолога. Това, което разкри експедицията имаше, донякъде, само пионерска стойност. Нашите учени съставиха подробен модел и извършиха лабораторен експеримент, който показа опасността от свличане на стотици милиона тона скална маса във водата! Доказаха го изследванията на британския геолог Саймън Дей^[23], но вече под съвсем друг ъгъл.

Павел Константинович изпи чаша вода, избърса потта от челото си и продължи:

— Изненадващо, в сърцето на угасналия вулкан, Саймън Дей открил вода. В течение на хиляди години дъждът е хващан от вулкана, поради специфичната структура на скалите му. Единият вид пореста скала пропуска дъжда, но изправени вертикално, вътре в тази скала има високи стени от охладена лава, които образуват втвърдени плочи — водонепроницаеми и действащи като бентове, които улавят водата в сърцето на вулкана.

Тук Павел Константинович спря и огледа внимателно слушателите си. Боеше се, че може да ги е отегчил с дългия си разказ и предложи да изпият по чаша студено вино. Хората от фирмата, която организираше кетъринга си бяха отишли и той влезе в ролята си на домакин. Стана, започна да налива вино по чашите и чак тогава забеляза, че аудиторията му се бе увеличила с още няколко слушатели. По местата си бяха насядали Петра, Нягул и Пърмаков — Лия отдавна спеше и сега Феран стана да я наобиколи. Детето бе уморено от всеобщото внимание, изразено в множество подаръци и закачки.

— Продължавайте, Павел Константинович — намеси се Алисия. — Нягул ми е разказвал, че се увличате от спелеология и сте слизали в почти всички по-известни пещери в България. Но, че сте участвал във вулканоложка експедиция, при това толкова опасна, едва сега научавам. И, бога ми, скоро не съм чувала по-увлекателен разказ!

— При едно бъдещо изригване — продължи Павел Константинович, — голямо парче от южна Ла Палма може да се срути в Атлантическия океан. Вълната ще е разрушителна извън възприятията ни. Тя ще премине през целия Атлантически океан за няколко часа и ще потопи източното крайбрежие на Щатите, помитайки всичко на 20 километра във вътрешността. Пръв ще бъде ударен Бостън, следван от Ню Йорк и цялото крайбрежие, чак до Маями. Там живеят и работят 40 милиона човека! Колосалната вълна ще е по-голяма от всякакво цунами, т.е. ще бъде „мегацунами“ — вълна с височина 150 метра, еквивалента на 50 етажна сграда! Мегацунами разместват огромен обем вода и са извънредно дълги. Могат да достигнат дължина от 100 километра (от предния край на вълната до гърба й) и са много опустошителни, когато достигнат бряг. Мегацунами се издига като водна стена. Тя не се разбива на брега, а се наслагва и помита стотици километри. Мегацунами продължава да приижда по цялата дължина на вълната — това го прави невероятно разрушително.

— Опазил ни Бог! — възкликна Бахманов и се прекръсти.

Останалите на масата мълчаха, потресени от чутото.

— Това ли се очаква при евентуално масивно свличане на склона, Павел Константинович? — запита Алисия. — Това ли прогнозират геолозите?

— За съжаление островът показва обезпокоителни признаци на нестабилност — сви рамене Павел Константинович. — Надявам се, разбирате защо се намесих в разговора ви. Ами ако „нещо“ или „някой“ предизвика изкуственото му свличане в океана?

— Информацията Ви е остаряла — неочаквано се включи в разговора Петра. — Според изследванията на Бил Макгуайр, ще бъде унищожено атлантическото крайбрежие не само на САЩ, но и на Европа и Африка! За час вълната ще помете Канарите, след още два часа — северното крайбрежие на Африка, след 8–9 часа Карибите и чак тогава — източните брегове на САЩ и Канада. Крайбрежията на Испания и Великобритания ще бъдат ударени от 15–20 метрова вълна, което не е за пренебрегване, като се вземе предвид гъстотата на населението…

Разговорът на масата щеше да продължи, ако не бяха закапали първите капки дъжд. Те идваха от нищото — редки, едри и кротки. Но само след минута небето сякаш се разтвори, прорязано от първата светкавица, силния тътен на гръмотевицата, вихърът на приближаващата се лятна буря и внезапния проливен дъжд. Вятърът повдигна покривката, събори чашите и вазата в средата на масата. Всички наскачаха, заприбираха остатъците от храна и питиета и бежешком се втурнаха към къщата.