Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ели КаРон (Ели Гочева, Кремена Гочева)
Есето на Фарисей
Българска. Първо издание
Технически консултант: Явор Гочев
Графичен дизайн: Явор Гочев
ИК „Фактор Алиас“, София, 2006 г.
ISBN-10: 954-9593-12-6
ISBN-13: 978-954-9593-12-9
Текстът, откъси от него и търговската марка не могат да се възпроизвеждат без съгласието на авторките.
История
- —Добавяне
Трета част
Deus ex machina[20]
Над пътеката
Пърмаков седеше на любимото им място над пътеката. Мислеше си как един, наглед подреден, свят можеше главоломно да се пропука и да породи множество нестабилни състояния.
Той спази обещанието си пред Беров и учреди настойничество над детето. Това го правеше отговорен за бъдещето на Лия и за богатството й.
Потънал в мислите си, Пърмаков не забеляза веднага Бахманов. Последният дойде и седна мълчаливо до приятеля си. Думите, изказани помежду им, често биваха излишни. И двамата знаеха, че те повече объркват хората, отколкото ги сближават. Никой не можеше да види и усети това, което вижда и усеща другият. Така световете им постоянно се разминаваха. И кой ли бе казал, че „Човечеството е като стадо бодливци на северния полюс: скупчват се, за да се стоплят, избождат се взаимно и отново се разпръскват“?
Беше юни и балканът тънеше в нюанси — от тъмнозеленото на бора, през свежата зеленина на дъба и бряста до кафяво-червеното на смрадликата. Още три месеца и лятото щеше да си отиде. Дивите череши и крушите първи щяха да почервенеят, брезите и липите — да пожълтеят. Той предпочиташе есенните багри на балкана и печалната смълчаност на природата пред „горещниците“. Подобни настроения повече хармонираха на преживяното в санаториума. Но все още лятото бе в началото и отвсякъде кипеше живот.
— Виж кой се задава откъм вилата — наруши мълчанието Бахманов.
Той погледна в посоката, която сочеше професорът. Прегърнати, по стръмната пътека се спускаха Алисия и Нягул. „Както в нощта, когато ги видях за пръв път“ — помисли Пърмаков. Щом приближиха достатъчно, Нягул ги заговори:
— Търсихме ви навсякъде. Решихме, че сте отпътували за столицата.
— Опаковахме си багажа и сме готови да потегляме. Но първом „… да поседим като пред път“, както го е казал простичко Дамян. От тук се открива цялостната панорама на София. И скоро всички ще потънем в този конгломерат…
Лицето на Алисия грееше от щастие. Още задъхана от стремителното им спускане, тя прогласи тържествено:
— Омъжвам се за Нягул!
— Защо ли не сме изненадани? — ухили се лукаво Бахманов. — И ние пак ще трябва да помагаме!
— Монтирал съм охранителни системи на много сладкарници — включи се Пърмаков, — сватбената торта е от мен!
— А аз ще се погрижа за протокола — предложи услугите си Бахманов.
— Ще трябва да си взема Лия — досети се Пърмаков. — Ще я настаня в апартамента на Беров и ще й наема бавачка.
— Детето не ни е в тежест! — протестира решително Алисия. — При нас Лия се чувства най-добре! Чете книжки, играе, тича из градината и проявява жив интерес към всичко. Двамата с Павел Константинович с часове стоят пред компютъра. Започнаха да усвояват и английски език…
Алисия продължаваше да го убеждава, но внезапно просвири телефонът на Нягул. Той прие разговора и се отдалечи от малката им групичка. Когато се върна, на смръщеното му лице вече нямаше и помен от усмивка.
Мълчанието продължи неудобно дълго и Алисия запита деликатно:
— Неприятности ли имаш, Нягул?
Цветът на лицето му се сменяше непрекъснато: ту пребледняваше, ту почервеняваше. Отстрани изглеждаше, че сякаш той се задушава или е пред инфаркт. Пърмаков се приближи решително и го разтърси силно за раменете:
— Овладейте се най-сетне, генерале! Разкажете какво се случва отново, ако не е служебна тайна.
Сега, повече от всякога, Нягул искаше да бъде сам. Извън приповдигнатата атмосфера и еуфорията около сватбата им с Алисия. Сякаш това бе останало някъде много далеч, случило се бе много отдавна, в друго време и на друго място. Преди Звярът да е влязъл в леговището му!
— Веселин Николов е избягал — насили се да проговори той. — Но това не е всичко: отвлякъл е Павел Константинович и Лия!
Кралев набра директния телефон на Главния секретар и докладва за бягството на Веселин Николов от болницата и за отвличането на Павел Константинович и Лия. Главния секретар незабавно разпореди:
— В разследването се включва и Дирекция НСБОП! Но, за да няма недоразумения, ти напомням, че не трябва да се месиш в работата на Цанев по изграждането на версиите и заключенията му. Задължителни за майора са процедурите по реда на НПК, неговото вътрешно убеждение, основано на обективното и пълно разследване и писмените указания на прокурора. Координацията между дирекциите поемам аз!