Ели КаРон
Есето на Фарисей (34)

Разказът на Алисия

В писъка на цикадата

няма и помен

за предстоящата смърт.^[18]

Събра ги малката урна с останките на Карла. Отидоха в манастира, където се отслужи заупокойната молитва за душата й. Дадоха по два кашона сухи пасти и газирани напитки за помена и се сбогуваха с монахините. Малката процесия тръгна по планинския път нагоре и все нагоре, докато се изкачи на билото. Спряха се до ръба на скалите, откъдето се откриваше величествена гледка към софийското поле и заобикалящите го планини.

На професор Бахманов се падна честта да разпръсне първата шепа от праха на Карла. Той направи това с лявата си ръка: дясната още бе забинтована към торса му. Беше много блед, а на врата си носеше шина, която бе маскирал с карирано шалче от мека материя. По същата причина бе облякъл джинси и сложил на главата си кадифена барета, като се уподобяваше на художник от времената на сюрреализма.

След него се изредиха и останалите — Алисия, Феран и Пърмаков. Накрая хвърлиха в пропастта и урната. Постояха малко, вглъбени в спомените си за жената, чийто прах току-що бяха разпръснали и после се обърнаха с гръб към скръбното минало.

След два часа, както се бяха договорили, се събраха при професор Даскалов. Макар и неохотно, във вилата дойде и Нягул Кралев. Насядаха кой къде намери и се приготвиха да изслушат разказа на Алисия:

— В центъра на град Пловдив — започна веднага Алисия, — непосредствено зад хотел Тримонциум, се намира голяма четириетажна къща. Къщата е принадлежала на крупния за времето си фармацевт и търговец на медикаменти Петър Попангелов. Попангелов приел германско поданство и завършил фармация в Берлин. През 1935 година се оженил за германката Ана-Мария Ферхойзен и се завърнал в родината си. Тук той основал търговско дружество и открил голяма аптека в град Пловдив.

В България семейство Попангелови предвидливо запазило германското си поданство. Родила им се дъщеря, Грета Попангелова, а тя ги дарила с два внука — Петер и Павел Попангелови. Поради известни преимуществата в системата, дъщеря им Грета също съхранила германско поданство. Затова през 1973 година момчетата безпрепятствено напуснали страната и се заселили в Германия. Петер Попангелов се установил окончателно в гр. Дрезден. Оженил се и за две години му се родили две момиченца. Първородното кръстили Мария, а второто — Ана, в памет на баба им Ана-Мария Ферхойзен-Попангелова. Двете деца, въпреки разликата от една година, поразително си приличали и били неразделни във всичко, така че, когато Мария тръгнала на училище, тръгнала с нея и Ана.

През 1997 г. момичетата, вече големи девойки, посетили България и гр. Пловдив, където се запознали с Илия Беров и Веселин Николов. Двамата били приятели и партньори във фирма за недвижимости.

За съжаление тази авантюра дала плод — Ана забременяла. Самата тя не знаела, докато се завърнала в Германия, където се тествала и установила по безспорен начин, че чака дете от Илия Беров.

Алисия огледа малката си аудитория. Все още я слушаха внимателно и тя продължи:

— Момичетата били самостоятелни, с което не правели изключение от култовото поколение на Германия през деветдесетте години. Младежите пътували навсякъде — от Хиндукуш до Австралия, Нова Гвинея и Папуа. Ана и Мария решили да заминат за Америка и така се озовали в гр. Манчестър, щата Ню Хемпшър, разположен по течението на р. Меримак. Двете момичета взели това решение защото в Америка вече пребивавал Веселин Николов, с когото те поддържали близки отношения.

Градът бил малък — 100–120 хиляди жители, но с добре развита промишленост — кожарска, текстилна, радиоелектроника и един от най-големите центрове за производство на памучни тъкани. Веселин Николов въртял търговия с памук, който изкупувал на изгодни цени от Индия и внасял в Щатите контрабандно през Мексико. Скоро данъчните власти го заловили и той бил осъден на две години затвор за укриване на данъци.

Момичетата останали без подкрепа и Ана се принудила да пише на Илия Беров. По-късно, в една от болниците на град Манчестър, тя родила момиченце: Лия.

Алисия им показа преписа от свидетелството за раждане на детето и копие от снимката и писмото до Илия Беров. Разгледаха ги внимателно и тя продължи нататък:

— Междувременно Илия Беров и баща му разширили и укрепили бизнеса си. Детето било на годинка, когато Илия заминал за Америка. Припознал Лия чрез съда за своя дъщеря, но не се оженил за Ана. Двамата решили, че ще се венчаят в България, след като подготвят родителите му.

Момичетата си намерили работа и заживели прилично. Наели си малко жилище и си купили кола. Мария взела документ за правоспособност, но Ана, която била далтоничка, не получила шофьорско свидетелство. Като се осланяла на приликата със сестра си, тя често използвала колата и документите й. При едно такова пътуване, Ана катастрофирала. Колата се преобърнала и вследствие на удара се самозапалила. Полицията потърсила сестра й, за да опознае трупа. Мария нямала избор: ако признае, че е дала документите си на Ана щели да я пратят в затвора, а Лия да дадат на социалните служби. Това не трябвало да се случва и Мария припознала себе си в трупа на Ана. Така били разменени самоличностите на двете сестри и от този ден нататък Мария се казвала „Ана“. Тя също така станала и „майка“ на Лия.

На това място, повратно за съдбата на Мария-Ана, Алисия направи кратка пауза и огледа присъствуващите. Слушаха я с нарастващо внимание, учудване и респект, че бе установила толкова подробности по случая. Доволна, тя продължи изложението си:

— Нещастията не свършили до тук: по същото време Илия Беров се удавил в морето край гр. Ахтопол. Веселин Николов пък бил предсрочно освободен от затвора и екстрадиран от САЩ. Той се завърнал в България, в малкото погранично градче откъдето бил родом. Придружавали го „Ана“, както я знаем и както ще продължа да я наричам по-нататък и Лия.

Сред местните хора особено се откроявала една политическа фигура, която придобила голямо влияние сред съгражданите си. Този човек бил секретар на опозиционната партия. Очаквало се в най-скоро време опозицията да вземе властта, а още преди това, на кметските избори, той да стане кмет на Общината. Освен политическата си власт, той развивал контрабандна търговия с турски стоки, които прекарвал през митницата, където работели синовете му — така цикълът се затварял. Човекът имал амбицията да построи в центъра на града голяма къща с магазини, но за целта му пречел старецът, който притежавал съседния парцел…

Един ден Веселин донесъл люлка за Лия и дал на Ана 4000 долара, за да ги вложи в банка на свое име. По някакъв начин Веселин уредил визи за Австралия, където пребивавал вуйчото на местния големец — съседът на стареца. Вуйчото бил гуру на голяма сектантска църква в Южното полукълбо.

Преди да заминат за Австралия, Ана посетила родителите на Илия Беров. Разказала им истината за това което се е случило в Манчестър, показала документа за бащинство, подписан от сина им и ги запознала с Лия. Берова се очаровала от детето и веднага приела внучката си. Беров бил по-резервиран: поискал да се изследват гените — неговите, на жена му и на момиченцето, за да се установи безспорно, че Лия е тяхна внучка. Генните анализи щели да се извършат в лабораторията при БАН. Ана нямала възражения, а Беров направил необходимите постъпки и тримата дали проби за изследване. След това Веселин Николов, Ана и малката Лия заминали за Австралия.

Когато излязъл от затвора, Веселин Николов бил променен до неузнаваемост. И в миналото, в България, той също бил осъждан и лежал в затвора. Но престъпната среда в щатския затвор била с класи над тази в българския. С подобна школовка той не можел да остане „на сухо“ в Австралия. Там „заработил“ хонорари за над 300 хиляди долара, като изготвял фалшиви завещания, дипломи, съдебни решения и документи за самоличност. Но австралийската полиция влязла в дирите му и сектата организирала отпътуването му обратно за България.

Ана не знаела подробности за живота и бизнеса на Веселин Николов. Тя наивно го информирала за всичко, което се случва около нея и детето. Съобщила му и за действията, предприети от Беров за припознаването на внучката му.

Николов надушил големите пари и като хрътка се впуснал по новата следа. Имал достатъчно средства, но верен на нрава си, откраднал първата попаднала му кола — бял Форд Сиера и заминали с Ана и Лия за София. Подновил познанството си с Кирил Беров, с когото се познавал чрез сина му — Илия Беров. Наел се като пазач в санаториума, а Ана, която и преди работила в болница, постъпила като медицинска сестра. Сам Беров им ходатайствал пред Даскалов да ги вземе на работа. Междувременно Берова починала, а Беров прекратил търговската си дейност в България и постъпил в санаториума…

Алисия се почувства изтощена. Посегна към каничката и си наля чаша кафе. Изведнъж в хола на Даскалов настъпи суматоха. Мъжете се разшетаха нагоре-надолу да вземат хапване и пийване, а тя седна до баща си, който четеше есето на Бахманов. Преводът се нуждаеше от редакция, но тя все не намираше време. Написаното бе оригинално и като се изключи философската му част — изпълнено с присъщия за Бахманов хумор.

Когато мъжете се разположиха по местата си, Алисия се накани да продължи.

— Знам, че ви отегчих — каза тя, — но вече съм на финала.

Присъстващите бурно протестираха, надвиквайки се един друг, така че се получи пълна бъркотия. Усетиха се и като по команда замлъкнаха. В настъпилата тишина, Алисия продължи:

— В София Веселин Николов бързо установил връзка с подземния свят. Станал бос на мафиотска групировка, която държала монопол върху крадени коли. Имал голям авторитет, който трябвало да се поддържа по всякакъв начин, включително с подкупи на митнически чиновници, държавни служители, членове на парламента и висши полицейски чинове. Парите взели да свършват и той притиснал Ана да приключват с Беров, за да наследи Лия богатството му. По слухове и от подкупни чиновници в банките, Веселин установил, че само в „Райфайзенбанк“ Беров държи 90 милиона евро оборотни средства. В Булбанк имал още 60 милиона и никой не знаел колко пари има в чужди банки в акции и ценни книжа. Все сериозни средства, при това — чисти.

Ана сериозно се противопоставила на плановете му. Тя била възпитана в духа на германското бюргерско съсловие и държала на морала. Веселин я заплашил, че ще разкрие самоличността й на полицията и ще я върнат в Америка, където ще бъде съдена по законите на щата Ню Хемпшър. Въпреки това Ана не се поддала на шантажа.

Вечерта на 6-и юни, когато са се развивали събитията, тя била дежурна в санаториума. Докато вечеряли в столовата, Веселин Николов влязъл в бунгалото на Беров и подменил таблетките нитроглицерин с плацебо.

— Изолирани са и идентифицирани пръстовите отпечатъци върху капачката и шишенцето — намеси се Кралев. — Установи се, че те принадлежат на лицето Веселин Николов, назначен като пазач на санаториума под името Димитър Мъндов.

Той кимна на Алисия да продължи.

— Николов не подозирал, че Беров ще получи криза още същата нощ — поднови прекъснатия си разказ Алисия. — Но още щом Карла създала суматохата, той бързо се ориентирал в обстановката, промъкнал се в бунгалото й, грабнал възглавница и взел да го души. Само че по това време Беров бил вече мъртъв. Аутопсията го потвърди: починал е вследствие масиран сърдечен инфаркт.

Вече на вратата Веселин Николов се сблъскал с Карла, която го следяла потресена. Той заплашил, че ще я убие ако го издаде и побягнал. Стресната и отвратена от сцената, която се разиграла пред очите й, Карла потърсила помощта на Бахманов. След това действието се развило както го описах предишния път: по сценария от японската приказка…

Веселин проследил по-нататъшните действия на участниците в драмата. Видял, че вършат всякакви щуротии и се успокоил, защото така замитали следите му. Ана, обаче, заподозряла нещо нередно в смъртта на Беров. Напоследък тя живеела в постоянен страх за себе си и детето — вече нямало кой да ги защити. Като ни видяла с Бахманов, че разглеждаме снимката на починалата й сестра и я сравняваме с нейната, споделила това с Веселин. Той решил да не рискува повече с Карла като свидетел на „убийството“ на Беров и последвала кошмарната нощ на пожара…

Алисия направи пауза, този път, за да си вземе една съблазнителна праскова. Мъжете я слушаха все така умълчани и съсредоточени.

— В деня след пожара — продължи Алисия, — двамата с Нягул съставихме простичък план. Той трябваше да вземе Лия от детската градина и да я отведе в Бояна. Страхувахме се за момиченцето: Ана бе готова всеки момент да избяга с детето. Тя бе на предела на силите си, набелязваха се и първите признаци на нервно разстройство. От друга страна Веселин Николов можеше да отвлече Лия — фактическата наследница на Берови. Такъв сценарий не се изключваше и затова помолих Нягул да вземе детето и да го отведе на сигурно място докато случая бъде приключен.

Нягул изпълни заръката ми, но възникна едно непредвидено обстоятелство. Тъй като аз бях с колата му, той се качил в оставен на отговорно пазене краден автомобил — бял Форд — Сиера с хасковска регистрация. И тази именно кола е станала катализатор на последващите събития.

Възпитателката съобщила на Ана, че детето е отведено от мъж с бял Форд-Сиера. Съобщила й номера на колата, който предвидливо записала. Ана веднага свързала Веселин Николов с форда, който откраднал и изоставил, когато пристигнали в София. Прибрала се, намерила го и поискала незабавно да й върне Лия. Заплашила го, че ще разкаже всичко на професор Даскалов. Николов използувал случая, за да я шантажира: той ще й върне детето, ако тя предяви в съда правата си над пряката и единствена наследница на Беров!

Ана окончателно решила да търси съдействие и помощ от Даскалов. Обърнала се за съвет към Бахманов, който често я навестявал покрай Лия. Двамата си поговорили, решили незабавно да действат и се запътили към вилата на Даскалов. На пътеката ги причакал Веселин Николов и стрелял от упор по Бахманов. Ана се затичала, колкото сила има, нагоре към вилата и той незабавно я последвал. Професорът бил на втория етаж, в спалнята си и не чул Ана да влиза. Щом прекрачила прага на всекидневната, тя видяла ловната пушка над камината, грабнала я и изхвърчала обратно навън. В афектното състояние, в което била изпаднала, без да се замисли, тя стреляла и ранила Веселин Николов. След това захвърлила пушката и се прибрала в санаториума напреко през храстите. Взела пари, документи и се затичала по шосето, с надеждата да срещне някоя закъсняла кола. На пътя за София, в бурята и дъжда, я настигнала и задържала полицията…

Алисия помълча известно време в очакване на някаква реакция.

— Аз свърших — каза простичко тя. — Ако имате въпроси, готова съм да ви отговоря.

Пръв наруши мълчанието Пърмаков.

— Как разбрахте, че момичето се е снимало в град Манчестър, САЩ, а не в Англия?

— Поисках от детектива, изпратен в Англия, да провери синоптичната обстановка в Манчестър на 28.II.1998 г. Оказа се, че там през целия ден е валял дъжд, а снимката бе композирана на фона на залязващо слънце. Освен в Англия, по света има още двайсет и три града с това име! Един на остров Ямайка и двадесет и два в различни щати на Америка. Наложи се да проследим действията на Веселин Николов с презумпцията, че се е познавал със сестрите. Така открихме, че въпросният град се намира в Ню Хемпшър. Впрочем, човек на Джей Кей Секюрити издири и аптеката, където е било изготвено плацебото. В цяла София има само три аптеки с лиценз за приготвяне на лекарства по рецепти.

— Как научихте подробностите около пребиваването на сестрите в Манчестър и за катастрофата? Щом полицията в щатите не е установила подмяната в самоличностите им, как успяхте да го направите Вие? — запита Ясен Даскалов.

— Сведения за Веселин Николов получих по дипломатическите ни канали. Посолството ни се свърза с Генерал-губернатора на Австралия, която е в състава на Британската Общност.

Алисия огледа аудиторията си: слушаха я внимателно, значи още не бе прекалила и продължи:

— Останалото бе лесно, защото той се издирваше от Интерпол във връзка с дейността му в Австралия и канала за крадени коли от Австрия. Колкото до втория въпрос: знае се голямата прецизност, с която вършат всичко германците. Пак чрез Интерпол се свързах с полицията в Дрезден — потърсих сведения за здравните картони на момичетата. Установи се, че като малка истинската Ана е имала тъй наречената „обратна захапка“ и шини на зъбите си. Заради начална форма на пародонтоза, шините й са били свалени преждевременно. От своя страна полицията в Америка си бе свършила работата перфектно: поради невъзможност да се идентифицира трупа чрез пръстови отпечатъци или други белези, патологът направил гипсова отливка на зъбите й — за всеки случай. Захапката на изгорялото момиче се оказала „обратна“. Така стана ясно, че в катастрофата е загинала Ана, а Мария е взела самоличността на сестра си, за да не я изпратят в затвора и най-вече — заради Лия!

Този път се престраши и й зададе въпрос Феран:

— Вашият разказ, Алисия, остави у мен впечатление, че Мария или Ана, или както там бихме я наричали, е жертва на обстоятелствата. Какво ще стане по-нататък с нея и Лия?

Алисия си спомни картината в бунгалото: сестра Ана, наведена над Феран. Загрижена, повече отколкото се полага на служебното й положение, за състоянието му. Може би между двамата съществуваше нещо повече от отношенията „медицинска сестра — пациент“? — запита се тя и отговори на въпроса му:

— Обстоятелството, че Ана е открила истината на Беров и съпругата му за размяната на самоличностите със сестра й, е в нейна полза. Стана ясно, че тя не ги е изнудвала заради парите им. Затова господин Пърмаков нае двама от най-добрите адвокати в София. Те ще защитават интересите на Ана и ще търсят смекчаващи вината обстоятелства в съда. Пърмаков е определен в завещанието за попечител на Лия, докато навърши 21 години. Детето наследява капиталите, недвижимата и движима собственост на Беров.

Феран кимна, че е разбрал.

Нягул продължаваше да се изненадва. Суперинтендант Радклиф бе сутринта при Главния секретар, когато той му докладва, че Ана е призната за невинна. А сега, оказва се, тя още „не знае“, че разбирателството е приключило?

Алисия внимателно заоглежда присъстващите: сякаш напълно я бяха разбрали. Но отново се намеси Ясен:

— Какво ще стане със Веселин Николов? Този човек може да създаде много неприятности!

— Освен за грабежа в дома на Беров и убийството на Карла, ще го съдят и за платено убийството — намеси се отново Кралев. Убил е самотен възрастен човек за сумата от 4000 долара! Случаят все още се изяснява. Но ако не го осъдят в България, което е много вероятно, предвид тромавата съдебна система и връзките му, Интерпол настоява за екстрадирането му в Австралия. Там Веселин Николов има вече влязла в сила присъда.

— Но като знаем как ефективно работи и българската полиция…

— Не се тревожи, Ясене! — успокои го Кралев. — Полицията има достатъчно сериозни доказателства срещу него. Извърши се газ-хроматографски анализ на веществото, с което е подпалено бунгалото на Карла. Сравнихме го с бензина от резервоара в джипа на Николов — пробите са идентични. Това е сериозно доказателство, тъй като се касае за смес от бензини и остатъци от парафинови утайки, специфични само за двете проби. Освен това, Карла е спала с коса, навита на ролки и стегнато завързана с памучна кърпа. Успяхме да изолираме няколко необгорели косъма, с дължина приблизително 12 см. Анализът показа наличие на свръхдоза морфин от последните два часа преди смъртта. Космите растат по 2 мм на седмица, а наркотичното вещество се съдържа в първите 0,02380 мм от корените и по-нагоре към върховете не се открива. Следователно Карла поне осем — девет седмици преди пожара не е вземала наркотик под никаква форма: дори като лекарство. Нещо повече — наркотикът е влязъл в кръвта й два часа преди пожара. Това по безспорен начин доказва умисъл, както и че смъртта е насилствена. Свръх-дозата е инжектирана от човека, подпалил бунгалото, за да е сигурен, че Карла ще изгори в пожара. За него тя е била единственият очевидец и опасен свидетел на местопрестъплението.

Получихме данни от полицията в родния град на Веселин Николов — продължи Кралев. — Ексхумиран е труп на старец, умрял при неизяснени обстоятелства на 6 януари тази година. Освен един козметичен разрез, аутопсия на трупа му въобще не е направена. Патологът се казва Иван Славов, денят се случил Ивановден и той се запил със служител от ХЕИ. Последният донесъл ракия в моргата, представил се за роднина на стареца и настоял аутопсията да приключи бързо.

След ексхумация, при повторната му аутопсия, се установи, че човекът е имал вътрешни кръвоизливи и разкъсан далак. В трахеята е намерена перушина от възглавницата му. Това доказва, че той все още е дишал, когато е бил душен с нея. Върху възглавницата има отпечатъци от длани — убиецът се е потил, докато е натискал главата на човека. От направения анализ се установи пълно съвпадение с ДНК на убиеца. В случая — пак на Веселин Николов. Още същата нощ той е бил отново на местопрестъплението: преровил е и преобърнал всичко в стаите и мазето. Навсякъде са намерени неговите пръстови отпечатъци, а Лия и до сега се люлее на люлка, скована от стареца. В случая се касае за поръчково убийство. Съмненията на полицията падат върху местен човек. Имаме налице и други доказателства — например modus operandi на извършителя. След всяко престъпление, той се е изхождал по голяма нужда. Може от страх, а може да е тъй наречения „анален синдром“ на характера. Намерихме следи от кръв във фекалиите и чрез ДНК анализ отново се идентифицира извършителят: Веселин Николов. От изпражненията изолирахме живи острици. Обследвахме персонала и открихме такива само в аналната проба на Николов. И накрая: изолирахме ДНК от потта на ръцете му върху възглавница, с която се е опитвал да души мъртвия вече Беров — молекулната верига съвпада напълно с тази, изолирана от кръвта в изпражненията му!

Куршумът в рамото на Бахманов е от пистолета на Николов. В тревата намерихме проектила и произведохме пробен изстрел. Следите са от едно и също оръжие — служебния му пистолет. Разполагаме и със самопризнанията на Ана, които съвпадат с изложеното в разказа на Алисия. Прокурорът смята събраните доказателства за достатъчни, за да го обвини в две убийства (на стареца и на Карла) и в опит за убийство на Бахманов. Образувано е вече и наказателно производство по общия ред.

Други въпроси сред присъстващите нямаше и всички участници в разговора станаха, за да се заемат с работата си.

Нягул се оправда със служебна заетост, сбогува се и веднага отпътува за София.