Ели КаРон
Есето на Фарисей (29)

Погребението на Беров

От легена на първото къпане

към коритото на последното,

през неуморно бръщолевене.^[9]

Погребението на Беров се състоя, както бе предвидено, в 15 часа на 9 юни в манастирското гробище. Бяха изпратени много венци и цветя от познатите на семейството, от бизнес средите, от роднините и даже — от пациентите и персонала на санаториума, които събраха помежду си сумата за венеца.

Надгробното слово прочете бившият директор на фондацията, основана от съпругата на Беров в памет на покойния й син. Сега той бе депутат в Народното събрание. Беше млад човек на около четиридесет години, облечен в скъп черен костюм и обувки „Саламандър“ за над 800 долара. Личеше си как парите го бяха направили самоуверен, стабилно стъпил на пътеката на успеха човек, изпълняващ важна роля в обществото. Ковчегът бе положен в семейната гробница. Хвърлиха цветя, по шепа влажна пръсти ритуалът приключи.

Кралев подробно огледа присъстващите. Церемонията се снимаше от Националната и частните телевизии. Екипите бяха заснели и опелото в храм „Св. София“. По-късно щяха да изберат и монтират кадрите, които да покажат в новинарските емисии. Имаше много журналисти от столичните вестници и радиа.

Хората на майор Цанев се смесиха с участниците в погребението. Имаха определени сектори и запечатваха момента с мини камери, скрити в подходящо аранжираните букети. Наивно бе да се мисли, че предполагаемият убиец (ако имаше въобще такъв) е на погребението. Но не бе излишно да се зафиксират и огледат внимателно присъстващите.

След погребението Кралев, Цанев и Пешев отидоха заедно във вилата. Скоро по пътеката се зададе и Алисия, придружена от двама мъже. Когато приближиха стана ясно, че това са Фарисей и Симон.

Алисия поздрави непринудено и седна в беседката, където Павел Константинович бе подредил всякакви мезета и неизбежната им биричка. Чувстваше се свойски и уверено в компанията на мъжете. Те също я приемаха като част от сплотеното си общество.

— Разполагайте се! — прикани ги Даскалов. — Имали сте да ни съобщавате нещо, професоре? — обърна се той към Фарисей.

— Искам най-напред да ви представя Симон.

Всички, с изключение на Алисия, го приеха за нова проява на склонността му да се държи надуто и изискано. Но без сянка на мегаломания и приповдигнатост, Бахманов продължи:

— „Симон“ т.е. господин Янко Пърмаков е бивш бодигард на Беров „под прикритие“ — както се казва на полицейски жаргон. Дори аз не бях осведомен, въпреки очебийното несъответствие между статуса му на „болен“ и отношенията им с Беров. Но нека сам той да изложи неизвестните на вас и на следствието факти.

Кралев кимна напълно сериозно, а Ясен Даскалов и Пешев следяха с нарастващ интерес обрата в ситуацията.

— Работя като охранител в „Джей Кей секюрити“ — започна Пърмаков. Преди да постъпя на работа в агенцията, работих в търговската кантора на Беров. Но през април тази година той закри дейността си и смени адвокатите си.

— Преди време — когато госпожа Берова бе в болница, а г-н Беров в провинцията, ограбиха апартамента им. Независимо от съвременната защитна система, вградените камери и директна връзка с полицията. Откраднати бяха ценни колекции, пари, накити и някаква по-особена карта. Грабителите не бяха се посвенили да осквернят жилището му: изходили се бяха по голяма нужда в средата на хола! Впрочем, Беров подаде в полицията жалба за кражба с взлом. Разследващите полицаи иззеха фекалиите и свалиха пръстовите отпечатъци, каквито сякаш нарочно имаше в изобилие!

— След смъртта на съпругата си той постъпи в санаториума, но преди това се свърза с агенцията и ме нае като телохранител. Уреди, чрез новата си адвокатска кантора, да постъпя в санаториума и незабелязано за околните да го охранявам. За целта трябваше да се появя пред телевизията със своето „откритие“, след което бях изследван в медицинско заведение и обявен за невменяем. Д-р Пешев ме приемаше резервирано и смяташе, че се преструвам, за да избегна ударите на закона. В края на краищата, сестра ми „плащаше“ във валута издръжката ми в заведението, а Беров ме харесваше и в мое присъствие се чувстваше добре. Така че доктор Пешев се примиряваше с двусмислената ситуация…

Наскоро Беров ми сподели, че се появяват нови обстоятелства, които могат основно да променят живота му. В онзи момент не разбрах за какво точно става дума, а той не пожела да отиде по-далеч в обясненията си. Остави при мен запечатан плик с документи: разписки от БАН за предприето вече изследване на ДНК, едно писмо и завещанието му, с което се отменя предишното, в случай, че пробите от теста дадат положителен резултат. Може би е усещал заплахата или не се е чувствал добре, но такава бе волята му.

Пърмаков се огледа: присъстващите бяха толкова завладени от разказа му, че забравиха да отворят бирата. Направи пауза и Пешев запали цигара, Цанев си взе парче рокфор, Ясен подаде на всеки от присъстващите кутия „Старопрамен“, а Алисия захапа една сочна праскова. Изглеждаше безразлична, но всички разбираха, че много от случващото се напоследък, се дължи на нейната намеса.

— Защо не съобщихте на полицията за документите, оставени Ви от Кирил Беров? — запита го Кралев.

— Имам нотариално заверено Генерално пълномощно, с което Беров ме упълномощава, в случай на тежко заболяване или смърт, да се разпоредя с оставените на съхранение при мен документи. Аз съм и официалният изпълнител на завещанието му. Беров бе прегледан и освидетелстван в Университетска болница за вменяемост преди да се изготви пълномощното. Д-р Пешев бе изненадан от намерението му да се подложи на изследване, за да получи подобно удостоверение. Удостоверението е приложено към документите: за случаи на възникващи спорове във връзка със статуса ми или проблеми около наследството.

Д-р Пешев кимна утвърдително:

— Да, съдействах на Беров да му се издаде удостоверение за вменяемост от Университетска болница.

Пърмаков продължи:

— Беров не се доверяваше никому — дори на адвокатите си. В отделна сметка на мое име и под мое разпореждане са оставени значителни средствата за изпълнение на волята му. Юридически, както сами разбирате, аз не съм задължен да уведомя органите на полицията. Въпреки това, след като обсъдихме създаденото положение с господин Бахманов и госпожица Радклиф, стигнахме до заключение, че трябва да се информира дознанието. И ето ме тук пред вас — Пърмаков разтвори ръце в широк жест, с което показваше, че съзнава поетата изключителна отговорност, стои наравно с останалите и излага фактите след задълбочена преценка. Нямаше какво повече да се добави и той се обърна към Кралев:

— Вземете въпросното пълномощно, г-н генерал. Запознайте се със съдържанието му и ми кажете имам ли ангажименти спрямо полицията. Днес отивам в София, за да се занимая с уреждането на някои въпроси около завещанието на Беров. Последното му валидно завещание се намира в банков сейф в Булбанк, за който притежавам ключ. Възнамерявам да се свържа с адвокатите му, за да ги уведомя, че депозираното при тях завещание е предпоследно и стъпково ще реша какво да предприема по-нататък. Въпреки, че в голяма степен познавам финансовите операции на Беров, нямам претенции да знам всичко. Трябва да посетя счетоводната къща, която изготвяше балансите на фирмите и търговските му дружества, а така също и едно научно учреждение. Както сам виждате, имам твърде много задачи и изпълнението им зависи от Вашето решение.

Кралев, който през цялото време бе слушал внимателно изложението на Пърмаков, се обърна към Цанев:

— До момента нямахме достатъчно доказателствен материал за обвинение в „убийство от неизвестен извършител“. След анализа на събраните улики, обаче, картината започва да се прояснява. Сега и г-н Пърмаков ни насочи по друга следа: взломна кражба в апартамента на семейството. Вие — обърна се той към Пърмаков, — можете да се заемете с последната воля на починалия Кирил Беров. Поне засега не виждам пречки за това.

Все още липсваше координация между службите! Бяха пропуснали обстоятелствата около тази кражба. Даскалов го уведоми за случилото се, а и Беров потърси съдействието му. Но покрай ежедневното натоварване и многото задачи, бе забравил поетия ангажимент. Взломът бе извършен преди месеци — и как само летеше времето! Беров е вече мъртъв и му е безразлично дали крадците ще бъдат заловени. Но трябва да се прегледат основно уликите, намерени при огледа на апартамента. Очертаваше се и „модус операнди“ на престъпника…

— Изпитвам голяма празнота — въздъхна тежко професор Даскалов. — С покойния Беров бяхме съседи и приятели. Смъртта му е тежка загуба за мен. Той бе невероятно способен, умен и упорит човек. Имаше всичко: пари, власт, чудесно семейство, но… съдба! Животът продължава…

Обърна се към д-р Пешев:

— Необходимо е да възстановим ритъма в санаториума. Въпреки усилията да не ги смущаваме, пациентите ни се чувстват дискомфортно. Сутринта те търсеше Феран (не си спомням истинското му име) и заяви, че напуска санаториума. Възможно е да го последват и други пациенти. Особено след последните драматични изпълнения на г-н Бахманов.

Бахманов изглеждаше съсипан. Когато проговори, думите му бяха горчиви, но поведението — напълно адекватно. След заслужения упрек от страна на Даскалов, той се обърна към Алисия и каза примирено:

— Мила Алисия, благодарение на Вас и Пърмаков вече изтрезнявам. Шоковата терапия се оказа много оздравителна. По-оздравителна от всичко, което предприе доктор Пешев срещу параноята ми!

Алисия се изчерви, видимо доволна, от похвалите на Бахманов. Лицето „Фарисей“ вече бе в миналото… За два дни професор Бахманов се преобрази, уравновеси и помъдря с години. Сега бе обикновен човек и осъзнаваше какво е да си отговорен за идиотските си действия. „Лидерът“ загуби качествата си, с които, по негово мнение, се отличаваше от останалите. Както и необходимостта да изтъква многобройните си и извънредни способности. Царят бе гол!

— Няма що — изненадите валят от всякъде! Започвам да разбирам, какво значи лудница! — въздъхна майор Цанев.

— В края на краищата, всичко е добре, когато завърши добре! Отдавна не съм ходил на лов и ме сърбят ръцете да гръмна някой глиган — постави финалния акорд Ясен.

Алисия проследи погледа на Ясен и видя, че високо над камината се мъдри препарирана глиганска глава, която преди не бе забелязала — мъжкар с две големи бивни и стъклен поглед. Под трофея висеше двузарядна ловджийска пушка. „Система браунинг“ — механично си отбеляза тя.

След като разговорът приключи, Алисия, Фарисей и Пърмаков се отправиха обратно към санаториума. Трябваше да се направят някои приготовления около отпътуването на Феран. На следващата сутрин щяха да го изпратят, както подобава на стар приятел…