Ели КаРон
Есето на Фарисей (28)

Нягул Кралев

На другата сутрин Кралев се поглези (нали бе в отпуска) и спа до седем часа. Тича двайсет минути около Боянската църква, изкъпа се и се преоблече. Освежен, седна в колата и подкара към квартал „Хладилника“, където се помещаваше НСБОП. На влизане в сградата се отби в барчето: някои от подчинените му гасяха снощния махмурлук с безалкохолни напитки и кафе. Смутиха се като го видяха, но той поговори с тоя-оня, пи кафе и се качи в кабинета си. Заместникът му е на оперативка, съобщи секретарката и го попита кафе ли ще иска или чай.

— Предпочитам капучино с два кроасана — продължи да си угажда Кралев.

Нареди да му донесе сводките от последните дни и, докато чакаше, се съсредоточи върху разказа на Алисия. Събитията, до голяма степен, се бяха развили по описания начин, но имаше още много „но“. Сутринта Цанев и екипа му щяха да присъстват на поклонението пред тленните останки на Беров в храм „Св. София“. Разбраха се да се видят на погребението му от три часа следобед, в манастира.

Извади бял лист и папка с гриф „секретно“, но секретарката донесе капучиното с кроасана и сводките. Главния секретар научил, че е в министерството — осведоми го тя. Кралев сви примирено рамене и поръча да го свърже с шефа.

— Здравей, Нягуле! — отзова се бодро Главния секретар. — Каква е тази отпуска, дето я караш все в службата? С две думи: говорих с прокурора. Няма доказателства за повдигане на обвинение в „убийство от неизвестен извършител“. Случилото се в санаториума през нощта на 6 юни е истинска бутафория. В действията на пациентите отсъства криминален елемент. Те още веднъж доказват само, че са болни. При тези обстоятелства можем да прекратим разследването.

— Бих го предложил, но все още има неизяснени моменти. Говорих вече с генерал-майор Палиев. Той ще изпрати снимачен екип на опелото и на погребението. Още не са готови и резултатите от изследванията на всички улики, иззети при повторния оглед. Ако до дни не тръгнем по нова следа, разследването ще се прекрати.

— Остана ти малко отпуска, в службата ли ще я караш? Нали знаеш поговорката „Пази Боже, от амбициозни хора!“? Непрекъснато трупаш активи и току-виж — скоро си ме изместил! Помисли си хубавичко — пошегува се Главния секретар. Сигурно имаше хубав ден, което рядко му се случваше напоследък.

След разговора Кралев се зае да подреди фактите около смъртта на Беров:

1. Беров е починал между 21 и 22 часа на 6 юни от сърдечен инфаркт.

2. Смъртта е естествена, дори и нитроглицеринът да е менте.

3. Раната в челната част на главата е от удара върху цимента пред манастира.

4. Раната в тилната част е следствие от падането на трупа върху металното стъргало пред стълбището на Феран. Взет е материал от раната, за да се изследва за наличието на частици ръжда.

5. Не е ясно чии са пръстовите отпечатъци върху шишенцето (да проверя защо се бавят).

6. Какво показват изследванията на възглавницата, донесена от кучето и прикрепена към доказателствата?

7. Какво следва от намерените зад бунгалото на Карла фекалии, заразени с острици? Човекът може да е имал сърбеж, да се е чесал в областта на ануса? Цанев веднага трябва да вземе анални проби на всички от санаториума. Пробите ще се вземат под форма на редовната „хигиенна проверка“ на здравното заведение.

8. Относно снимката в портфейла на Беров: установено е, че тя е на съпругата му.

9. Проверен е производителят на лекарството. Фирмата отказва да коментира съдържанието на отворена и вече ползвана опаковка от нитроглицерин. Както и всяка друга опаковка, иззета от аптека в отсъствие на неин служител за контрол върху качеството.

10. Да се разпитат още веднъж Ана и нощния пазач.

11. Да се прекрати случая „Беров“?!

Кралев се замисли. Трябва да се срещне с Палиев и да обсъдят тъмните петна в разследването. Със случая бе натоварен колегата му, но те и друг път бяха работили заедно. Палиев бе сдържан, суров човек, но с Кралев се разбираха отлично. Понякога дори само с поглед (реакцията му, например, когато се появи в санаториума в първия ден на разследването).

До момента доказателства за насилствена смърт няма. Само косвени улики срещу неизвестния извършител — продължи да разсъждава върху казуса Кралев. Дори някой да се е опитал да убие Беров и да бъде задържан, доказателствата няма да издържат в съда. Човек не може да умре два пъти!

Беше ли естествена реакцията на Карла: да търси помощ от Фарисей? Само женски предразсъдък ли бе опитът да скрие посещението на Беров?

Полицията търсеше улики и проверяваше основно тези, които водеха към един и същ заподозрян. Когато биваха намерени достатъчно доказателства за виновност и набраният материал издържеше на проверките, заподозреният се арестуваше. Но благодарение на „наивистичната“ масовка, режисирана от Бахманов, болните в санаториума и калугерките от манастира се оказаха в епицентъра на събитията и главните действащи лица. Само по себе си, това също бе подозрително…

Секретарката прекъсна асоциативния поток на мислите му, като влезе и остави пакет, съдържащ резултати от изследванията. Кралев го отвори и извади компактдиск с кодирано съобщение от лабораторията. Зареди го в компютъра, зададе паролата и текстът се появи на екрана.

В лабораторията бяха попаднали на интересна следа! Възглавницата бе обработена с лазерен скенер и на снимката, от двете й къси страни, личаха отпечатъци от длани. Успели бяха да изолират микроследи от пот върху тъканта и да направят ДНК анализ. Изследвали бяха и човешките изпражнения, намерени пред бунгалото на Карла. Лицето „Х“ е имало глисти (чесало се е, както той бе предположил) и следите от кръв са били открити в изпражненията. По тези следи е определена кръвната му група и молекулярната структура на неговата ДНК. И сега идваше най-сензационното: сравнението на ДНК от потта върху възглавницата и от изпражненията показваше пълно съвпадение!

Нягул не можа да повярва на очите си! Значи бяха попаднали на вярната следа! Пресегна се към звънеца и нареди на секретарката си да го свърже с Цанев. Той се обади незабавно и Кралев му съобщи новината. Оказа се, че Цанев също бе получил резултатите от изследванията и веднага бе докладвал на Палиев. Той му наредил да отиде в санаториума и от всички, без изключение, да вземе намазка за глисти и кръвна проба. Мострите ще се изпратят в полицейската лаборатория и ако някой отсъства, процедурата ще се повтори.

Колегата Палиев бе професионалист с голям опит в полицейската работа. А разкритията, които направи Алисия, не бяха крайна точка на разследването. Кралев го усещаше и през цялото време бе имал резерви. Но на подсъзнателно ниво бе готов да приеме всяко обяснение за смъртта на Беров, стига да оневинява санаториума. И все пак не можеше като щраус вечно да крие главата си в пясъка!

Телефонът отново иззвъня. Секретарката му съобщи, че го търси госпожица Радклиф. Кралев вдигна слушалката и веднага чу бодрия глас на Алисия:

— Здравей, генерале! Неоткриваем си като Фантомас. Добре, че имам номера на прекия ти телефон!

— Шегуваш ли се? Винаги съм насреща! — отговори й в същия тон Нягул.

— Имам да ти казвам нещо, Нягул. Трябва да се видим!

— Утре е погребението на Беров — да се срещнем там?

— Може, аз ще бъда с Бахманов. Искам да поговорим на спокойствие.

— Добре, ще отидем във вилата на Даскалов.

— Става! — и без да протака, тя му затвори телефона.

Кралев се чудеше на бързината, с която Алисия вземаше решенията си. Така бе и в деня, когато напусна дома му. Сега отново не разбра с какво точно я засегна. Може нещо в поведението му да я дразни? Или просто си е такава? Ще поговори с нея и ще си изясни нещата…

Пак иззвъня телефонът — този път по вътрешната линия. Денят, както винаги, бе напрегнат, изпълнен с текущи задачи и произшествия. Имало престрелка пред хотел „Кемпински-Зографски“. Бандитите избягали от мястото с мотор. Ранените — известен бизнесмен от сенчестата икономика и случаен минувач — били откарани в Пирогов.

Кралев си взе пистолета, сложи го в кобура и пътьом събра групата. Пред входа на министерството го очакваха заместникът му и бронираната кола.

И това през отпуската му…