Ели КаРон
Есето на Фарисей (27)

Феран (хипнотичен сеанс)

Надвечер Алисия почука на вратата на Фарисей. Професорът не се появи в стола на вечеря и тя сериозно се притесни за състоянието му. Той й отвори незабавно и с готовност, каквато Алисия не бе очаквала. Изглеждаше посърнал, но в държанието му се бе появил нов елемент — това не бе истеричният тип, който й се представи вчера. Благоприятен симптом, що се отнасяше до заболяването му: най-малкото не предвещаваше криза.

— Добър вечер, професоре. Дойдох да Ви посетя и да се извиня за държанието си следобед.

— Не се налага, Алисия. Нещата са сериозни, а аз се изявих като истински криминоген! Не е празна приказката, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Изпитах го днес на гърба си.

— Много сте критичен към себе си, професоре. Не дойдох да говорим за станалото, а да Ви помоля да присъствате на хипнотичния сеанс, който д-р Пешев ще проведе с Феран. Трябва да му се внуши, че той не носи отговорност за смъртта на Беров. Ще го убедите, че Беров е бил вече мъртъв, когато е паднал от верандата. По време на сеанса, като се достигне т.н. парадоксална фаза на хипнозата, Вие ще установите контакт с Феран и ще му въздействате чрез внушение — той Ви вярва, професоре!

— Не бива да ме молите, Алисия, за нещо, което съм задължен да направя. Да вървим при Феран! — Фарисей откачи якето си от закачалката и решително се запъти навън.

Д-р Пешев бе седнал на стол до леглото на Феран и шепнеше нещо в ухото му. От касетофона на масата се разнасяше тиха, успокояваща музика: една от безкрайните пиеси на Ерик Сати. Докторът продължително и ритмично поглаждаше ръката му, като в същото време не спираше да говори бавно, равномерно и приспивно.

Сеансът бе вече в уравнителната си фаза, където слабите и силни дразнители действаха еднакво. Процесът на затормозяване, обхванал кората на големите полукълба на главния мозък, бе значително напреднал. Между затормозените участъци бодърстваха участъците на активна дейност на мозъчната кора и подмозъчните образувания. Тези т.н. „Стражеви точки“ обезпечаваха контакта между Феран и д-р Пешев, както и „рапорта“ му пред психиатъра. Болният вече се потапяше в дълбок сън, клепачите му се затваряха и той постепенно изпадна в състояние на хипотаксия — внушението можеше да започне. Сега Феран щеше да запомни всичко, което Фарисей имаше да му каже.

Д-р Пешев започна в началото с това, че го попита как се казва. Феран се забави с отговора — нещо му пречеше да назове името си. Пешев отново настоя и Феран отново се подвоуми, но после произнесе отчетливо:

— Казвам се Юлиян Герджиков.

После докторът го запита от къде е родом и Феран отговори, че е роден в гр. Пловдив.

— Какво те тревожи, Юлияне. Какво направи вечерта на шести юни? Нещо лошо ли ти се случи?

— Убих човек, докторе! — Феран въздъхна тежко и продължи бавно, като с труд намираше думите. — Не съм искал да го убивам. Просто така се случи…

— Какво направи след това, Юлияне?

— Ами… потърсих Фарисей. Той е умен и добър приятел!

— Какво предприехте — двамата с Фарисей?

— Подходихме адски хитро, докторе! Завлякохме го до вратата на манастира: да си помислят калугерките, че му е станало зле и иска да се помоли.

— А как постъпиха калугерките?

— Не знам. Върнахме се в санаториума и аз веднага си легнах. Бях уморен и много болен.

— Фарисей… той какво направи по-нататък?

— Ами-и-и — дойде отново и ме накара да хвърлим трупа на Беров в кладенеца!

— И направихте ли го?

— Да, докторе, хвърлихме бедния човек вътре.

— А как постъпи ти на следващата сутрин?

— Не можах да се въздържа и отидох при кладенеца.

— Сега ме изслушай внимателно, Феран — д-р Пешев направи пауза и продължи с все същия монотонен, тих глас, — с теб ще разговаря Фарисей. Ти трябва напълно да му се довериш. Нали вие двамата сте приятели?

Тихо, на пръсти, Фарисей се доближи и седна върху леглото. Заговори му с къси, насечени изречения. Заговори му гальовно и мило — както се говори на малко дете:

— Чуй ме, Феран, и запомни добре какво ти казвам. Ти изобщо не си убивал Беров! Казвам ти го аз, Фарисей, твоят приятел. Беров умря от остър сърдечен инфаркт. Запомни, Феран, важно е: ти не си отговорен за смъртта на Беров!

Фарисей непрекъснато повтаряше няколкото простички фрази, а Феран все повече се отпускаше. Състоянието му постепенно се трансформира: първоначално в плитък, а после в по-дълбок и оздравителен сън…

Оставиха спящия Феран и тримата се запътиха към бунгалото на Алисия. Пред вратата си пожелаха лека нощ и приятни сънища. След това се разотидоха — всеки в своята посока… Но вече като стари приятели.